Тя все още няма 20 години, а успехите я следват по петите. Следват я, защото има защо. Катрин Тасева е в националния отбор по художествена гимнастика-жени от две години. Разбира се, че има ужасно добра причина да има самочувствие. Но я видях като притеснителна и все още неуспяваща да граби с пълни шепи от живота. А и няма как, когато залата я зове почти всеки ден, години наред. Обаче това един ден ще й се случи и ще успее да разгърне себе си, още повече, че е предвидила бъдещето си доста разнопосочно. А до тогава – има време. Има и медали, които я очакват. 

Красотата на този спорт ли те привлече към него?

Когато гледах какичките как играят с лента, изглеждаше толкова лесно, толкова красиво, и исках и аз да го правя. Тогава в нашата зала беше Росица Стефанова, която първо беше в ансамбъла за девойки, а после – в ансамбъл-жени. Наблюдавах нея, както и останалите по-големи в залата. Те ми бяха за пример и исках да стана като тях.

Спомена лента… Има и лесен и труден уред?

Зависи от елементите с уреда и от това как са поставени. Когато се изработят, всички стават лесни. На мен най-трудно ми се получават нещата с обръч. Получават се, разбира се, защото трябва, но не го усещам толкова близък.

Ти си индивидуален състезател. Какви качества се търси за това и какви за да играеш в ансамбъла?

Ако една индивидуалистка попадне в ансамбъла, тя много ще се отличава и ще се откроява от останалите момичета. При ансамблистките се търси те да са еднакви на височина, на външен вид горе-долу, да са заедно…

А индивидуалистките заедно ли сте?

с Невяна Владинова

Да, с Невяна (б.а. Владинова) винаги сме заедно и сме един отбор. Не се борим една срещу друга, а сме заедно за България. По този начин гимнастиката върви нагоре. Има такава емоция по време на състезание, когато двете не общуваме толкова много, налага се да загряваме на различни терени или да сме в различни групи… Конкурентки сме – да, но сме заедно, въпреки всичко. Познаваме се от 7-8 години.

В началото казвах: „Отивам при кака Неви“, „Сега ще живея с кака Неви“…

Беше особено. Но тогава и двете не бяхме все още толкова добри гимнастички, не бяхме попаднали в основен състав в националния отбор, а се борихме за това нещо. Най-хубавото е, че съвместно сме минали по абсолютно целия път дотук и продължаваме.

Наистина сме много близки в живота, а това ни помага и в спорта.

Свършва едно състезание, да речем. Какво се случва след него? Какво ви се случва в останалото време?

Двете обичаме да се забавляваме, имаме си компания, с която излизаме, когато имаме свободно време. Тези дни ще почиваме заедно, целият отбор. Нямаме някакви неразбирателства или нещо, което да ни попречи да се виждаме. Сега в Пезаро попаднахме на много хубав хотел. Страхотно място, вероятно преди това е било имение – с градини, басейни. Останахме там два дни след състезанието на Световното първенство, за да гледаме ансамблите. Имахме свободно време, за да отидем на плаж през деня. Не сме вдигали празненства или банкети. Може би сега чак ще се почерпим с приятели за участието ни там.

И сега какъв е редът? Чака се следващото световно ли?

Това е последното състезание за годината. Точно това не беше от най-важните, защото останалите първенства вече започват да издават квоти за олимпиадата. Беше важно да се представим добре, да се класираме подобаващо. Медалите на Невяна и ансамбъла са отличен стимул и добра заявка, че можем да сме сред добрите отбори и да се борим за медали всеки път. Трябва да се стремим да сме в топ-форма за Световното догодина, което ще бъде в София. Вълнуващо е.

От какво зависи да си в изключително стабилна и добра форма?

Не може човек винаги да поддържа такава стабилна форма. Има спадове. Важна е самата подготовка и как треньорът ще те подготви точно кога да си на максимум. Ако месец преди състезанието си в супер форма, няма да успееш да я задържиш за такъв период и тя де факто ще спадне. Затова не трябва цяла година да я поддържаш, а малко преди важното събитие.

А когато не си в кондиция, а трябва да играеш, нямаш избор?!

Случвало ми се е да съм несигурна в себе си, но знам, че всичко става тогава, когато трябва.

Имало е защо да си мислиш за НАТФИЗ – много си артистична в съчетанията. Отказа ли се съвсем?

Да, мисля, че отпада като вариант, защото вече влязох в спортната академия.

В НАТФИЗ трябва здраво да се учи, а няма как да съчетая спорта и кариерата си с това обучение.

В очакване на оценки с треньорката си Бранимира Маркова

В Спортната академия ще бъда на индивидуален план, за да мога да си довърша кариерата, а същевременно да имам и образование за треньор. Гледайки малко напред, така виждам бъдещето си. Мисля, че ми се удава, имам поглед.

Театърът продължава да ми е мечта. Интересни са ми и той, и киното, и свързаните с тях дейности. Да започваш нещо отначало, от нулата, е трудно и не знаеш дали ще се получи. Затова е по-добре да развивам това, което съм правила цял живот.

И в гимнастиката не може без късмет, за да постигнеш успех.

Колкото и да си работил, колкото и да си се трудил, трябва и малко късмет да имаш.

При спортистите го има този момент, че работиш понякога с години и само да ти липсва малко късмет, всичко отива по дяволите. Ако той ти избяга, всичко се срива.

Гонят ли те суеверия в такъв момент?

Чак с кой крак ще изляза или да се кръстя – не. Правим си наши ритуали, но не съм силно вярваща в суеверия.

На какво у себе си искаш да акцентираш?

Искам да стана по-търпелива. Искам всичко да се случи веднага, сега, по-бързо.

Ама ти изглеждаш спокойна?!

Всички ми го казват това. На терена може би съм по-спокойна, по-обрана, но в живота си съм емоционална, показвам повечето си емоции външно.

Въпрос на какво е съдиите да те оценят подобаващо този или следващ път?

Нашият спорт е много субективен и зависи от съдии. Но отскоро така направиха правилника, че той е в наша полза. Когато застанеш на терена, съдията гледа и отбелязва какво е видял. Когато отчетем, че не сме оценени както трябва, подаваме контестация. Засега българките вървим добре в класиранията и съдиите не се опитват да ни режат. Не се чувстваме ощетени.

Значи няма на кого да се сърдите.

Да, всичко си зависи от нас.

Трябва ли да бъдеш себе си в гимнастиката, или е по-добре да се откажеш от себе си?

По-добре е да бъдеш себе си, своя характер и как чувстваш музиката, а не да се преструваш. Разбира се, трябва да изразяваш емоции, но без да се отказваш от себе си.

Хубаво е да имаш свой стил и да се отличаваш от другите, а не да си от масата гимнастички, да се сливаш.

Повече се харесва да си различна от останалите.

Кога ще отвориш своята малка пекарна?

Надявам се, че след Токио. Амбицирана съм в тази посока и много бих искала да ми се случи. Засега си правя вкъщи някакви експерименти – сладки и солени. Наскоро по един повод трябваше да направя торта, която беше бърза и лесна.

снимки: Радостина Колева и личен архив