Колева срещу Колев, левичар срещу левичар, съкварталка срещу съкварталец… Звучи малко като Пулев срещу Джошуа, но не изглежда така, защото, когато си писател и творец, думите се използват по предназначение. Защото са важни. Само думите са способни да запълнят нечия тишина…

Мартин Колев е от младите автори, усетили какво е книгата ти да бъде преиздадена. Само преди дни излезе трето издание на „Софийски магьосници“, а едва ли съществува по-голяма мотивация от това. Наблюдавах леката му отнесеност, тихото му присъствие. А лесният ни контакт… се получи сам.

Усилено пишеш следваща книга. Какво написа днес?

Днес още нищо, не знам какво ще напиша… Снощи си легнах с приятно чувство, защото бях приключил това, което бях предвидил за вчерашния ден. Получи се по-скоро добре. И знам как да продължа нататък. Когато пишеш усилено, това са добри вечери.

Пишеш ли в конкретни часове и на конкретно място?

Пробват се различни стратегии, докато се види коя работи. Ако имам цял ден за писане, не мога да пиша на едно и също място, защото в някакъв момент историята спира и не мога да продължа нататък. Тогава започвам да сменям: от компютър – на ръка, от една стая – в друга, на легло, на стол, прав, докато героите решат, че са ми се отсърдили, и можем да продължим нататък, за да видим какво се случва. В идеалния вариант, ако нямам нищо в календара, на което да трябва да се появя, си нагласям всичко по часове, карам по план. Но обикновено всичко е доста флуидно.

Фиксираш ли си предварително образите като характери?

Да. Но това не значи, че познаваш героя достатъчно, за да не може да те изненада във всеки един момент и да се появи с нова черта на характера си. И да ти каже: „Аз това няма да го направя. Трябва или някой друг да го направи, или започвай да пишеш наново“ ().

Как ще те изненада с черта от характера си, след като ти го създаваш?

Представяш си един човек в някаква ситуация и знаеш накъде върви, знаеш как тя ще помогне на историята. Само че, когато започнеш да прекарваш време с него, той става по-пълнокръвен. Предварително си представяш образите, но когато започнеш да пишеш, виждаш, че те са по-сложни. В последните дни писах една сцена, в която трябваше да има разговор между стари герои, които познавам. Но в някакъв момент един от тях си спомни нещо покрай приключението, което изживяват, и започна да разказва случки от миналото си. Това не го бях мислил, но те звучаха съвсем на мястото си.

Упражняваш контрол върху героите си, но в един момент те започват да упражняват такъв върху теб, ако им го позволиш.

Зависи колко здраво държиш юздите. Случват се приятни или неприятни изненади, които обръщат всичко с главата надолу.

Ама това не е ли някак шизофренично?

Такова е, да (). Стивън Кинг казва, че „разказът е като целувка от непознат в мрака“, докато романът е ангажираща връзка, продължителна. Ако пишеш постоянно и все мислиш върху книгата, мислиш какво се случва с героите, те говорят и в някакъв момент започваш и ти да си говориш с тях. Получава се все едно близък приятел или роднина присъства непрекъснато в мислите ти и си общувате. Има нещо близко до шизофренията, но в комичния смисъл.

Докато си в компания, отнасяш ли се да пишеш? Или да вкараш преживяната ситуация после в книгата?

Записвам си идеи на телефона или си пращам мейл. Постоянно животът повлиява на писането. Но понеже пиша за София, докато вървя, си мисля какво може да се случи на място, покрай което съм минал. Разходките из центъра могат да бъдат много „опасни“.

Важна ли е реалистичността?

Да.

Как пишеш за магьосници, а търсиш реалистичност?

Когато става въпрос за жанрова литература, едно от главните правила е да накараш читателя да повярва, че това, което се случва в книгата, може наистина да се случи. Ако обстановката мирише на фалшиво, дърпаш и изкарваш от историята читателя. А това чувство е неприятно.

Носител си на наградата „Славка Славова“ за пиесата „Кроасан“. Това различно писане ли е, пиесата?

Да, макар че всички жанрове се допълват взаимно. „Кроасан“ е третата ми написана пиеса, но първата хубава ().

Какво им имаше на другите?

Бяха първи и не знаех точно какво правя. Те бяха на стария ми лаптоп и май вече не съществуват. А всяка следваща е надграждане към следващите, така че не е загуба.

След няколко години сигурно ще разбера, че и в тази не съм знаел какво правя, но по различни причини. Нямам търпение да бъде поставена в театър 199 през този сезон. Звучи много вълнуващо.

Кога се налага да си притъпяваш егото?

Винаги и за всичко, когато са намесени други хора. Комуникацията с хората е игра на отдръпване и приближаване, в която единият дава, после – другият, ти си кастриш егото, другият си го кастри. Или си го раздуваш като риба-балон, когато е необходимо…

Забелязвам, че по-често си прибирам егото,

но това води до конструктивен диалог и комуникация, така че би трябвало да е правилното решение. Завършил съм психология и ми е сложно да говоря за такива неща, защото прекалено много започвам да мисля.

Е, представяш ли си, ако не мислиш?

Мечтая си го. Когато залитам много, си представям какво би било, ако не мисля. По-спокойно би ми било да заспивам, без да пиша.

Сънуваш ли сюжети?

Да. Някои от тях звучат много яко. Скоро сънувах история, все едно гледах филм. Записах си го. На сутринта видях, че още звучеше яко. Защото обикновено, като си запишеш един сън, мислиш си как от това може да излезе нещо, но като го прочетеш се оказва тъпо. Обаче има идеи, които ме кефят и звучат странно, защото идват от несъзнаваното. Но могат да доведат до нещо хубаво.

Създаваш комикси. Готов ли си да вплетеш писането с комиксите?

Може би няма да е скоро, защото ще ми трябва повече време. Имам идеи в по-далечен план, свързани с колаборация между двете – с издаване на графична новела и на книжка с приказки, с илюстрации. Но това ще е след магьосническото време.

С кой писател би седнал да изпиеш едно питие?

Ако се случи случайно, бих изпил по едно, но целенасочено не бих посмял да спра някой писател. Не мисля, че ще ми донесе толкова много. По-скоро бих седнал да изпия питие с приятел, независимо от това дали е писател, или – не.

Би ми било интересно да попитам Селинджър разни неща, но той вероятно няма да ми отговори, без значение колко питиета ще изпия. Писателите, които могат да влияят, не са разговорливи и няма да ти предложат тайните на битието. И аз не обичам да говоря и да се срещам с хора. И това не ми се струва странно, защото съм интровертен тип. Писането е работа, насочена навътре и много самотна.

Ако си по-общителен, няма да искаш да прекарваш цял ден в писане.

Ужасно ще ти е. А ако пишеш само по два часа на ден, ще ти трябват няколко години, за да напишеш роман. В идеалния вариант – поне 8 часа.

Пишеш 8 часа на ден?

Не е непрекъснато писане. Имаше една мисъл, че за 1 час рисуване са ти необходими 3 часа, защото първите два са подготовка за процеса.

Ако не пиша няколко дни, после нещата вървят бавно. Все едно се запознаваш наново с героите. Те са статични. Не се получава нищо.

Липсата на креативност до какво те води?

Води до едно от двете неща или до двете едновременно – отчаяние и мотивация. Точно тогава е моментът, в който решаваш дали пишеш за кеф, или го правиш сериозно. Когато не ти е забавно и думите не идват отгоре, или отиваш да правиш нещо друго, защото това вече ти се вижда тъпо, или продължаваш. Казвам си много неща, опитвайки се да хакна творческата част от мозъка си, за да не спирам да пиша. Опитвам да излъжа мозъка си, че го правя за забавление.

Понякога излизам в парка, разхождам се и си казвам: „Защо не седна да попиша малко“?

Или отивам да бягам, къпя се. Давам си почивка. От времето, когато учех за изпити, забелязах, че това помага – да се отдалечиш малко от това, с което не можеш да продължиш и ти е дошло до гуша. Пробвам всякакви тактики.

Пазиш ли си писания от детството?

Да, едно от първите ми стихотворния се казваше „Любовта“. Бил съм 6-годишен. Искаш ли да ти го кажа?

Любовта е сладка,

по-сладка от бонбон,

все едно да литнеш ти към рая

с дребен, мъничък балон.

В дома ми в Бургас има една тетрадка със старите стихотворения, която се пази.

Опитваш ли се да спасиш езика такъв, какъвто е бил, или по-скоро те блазни съвременният език?

Най-много ме вълнува моментът, в който хубавият стойностен език се среща с езика на нашето време. Начините, по които двете могат да съществуват паралелно върху страниците и това да продължава да бъде литература. Обичам да си правя малки експерименти между двете и да видя до какво водят. На едно от представянията на „Софийски магьосници“ момиче ми каза, че много се кефи на един SMS, който главния герой получава, написан на шльокавица. Харесва ми да пробвам и неща, които ако си в курс по творческо писане, ще ти кажат, че не трябва да използваш. Други хора пък ме критикуваха, че има марки бира, споменати в книгата, а трябвало след 3 века читателите да разбират за какво се пише така, както и в настоящето. Но на мен ми е трудно да си представя как някакви хора отиват и пият анонимна бира, защото така се получава по-висока литература.

снимки: Радостина Колева