Когато си обаятелен, не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи много елегантна крачка към популярността с ролята си в сериала „Скъпи наследници“. Същата елегантност я притежава и тя самата. Доза наивност, доза невинност, доза крехкост – всичко това се улавя у Дая. И може би е характерно за младата й възраст. Но едно преимущество я издига леко отгоре – не е глупава и не й се налага да компенсира с визия. Къде й е следващата голяма роля? Може би вече си я мечтае и нея?!

Родена си с друго име – Катерина, – с което си била само един ден. Замисляла ли си се дали пък тази промяна не е сменила кармата ти, за добро или за лошо?

Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични изчисления, но мисля, че с Даяна имам по-голям късмет в живота. Не знам как щеше да е с Катерина, има много „ако“… Майка ми ме е кръстила на баба ми.

По време на снимките на сериала имаше много случайности. Ивана Папазова е родом от селото, от което е баба ми. Когато съм била на 3-4 години, майка ми ме е запознала с нея. Естествено, нищо такова не помня. Но сега като се намерихме с Ивана, тя се сети. И играе моя майка – още един знак. Благодарение на такива знаци започнах да си мисля, че може би това си е била моята роля и е била предопределена за мен.

Очаквала ли си да ти се случи тя или нещо друго, което да те вдигне малко по-нагоре?

Мога да кажа, че аз си я пожелах и знаех, че някога ще дойде. Появи се по начина, по който си мислих, даже малко прескочи няколко стъпки. Мислих си, че първо ще имам второстепенни роли, след това нещо по-предно, докато стигна до главна. Взе, че дойде директно.

Ама някои правят много второстепенни и никога не стигат до голямата…

Ако не стигнеш – кофти, но не знам дали е много добре направо да те хвърлят в дълбокото. Защото се чувствах, че не мога да плувам, а ме хвърлят в дълбок басейн. Ако имах тези десет малки стъпки, може би бях да се усещам по-спокойна, по-готова и с повече опит. От друга страна с тези 170 серии натрупах толкова опит, колкото щях да имам с тези десет малки стъпки.

Снимахте година и половина. Този затворен кръг как ти повлия?

За това време повече живеех в сериала, отколкото в реалния живот, защото прекарвах 12 часа на ден с тези хора, с отношенията ни. Зад камера се случваха и други интересни неща на терен… Беше период, който мина естествено.

Имате си затворена страница във Facebook, само за вас.

Да (), и не допускаме външни лица, защото има много компрометиращи материали. Всеки, който е снимал нещо на терен, е качвал. Това ми е любимата страница в мрежата. Особено сега, когато всичко приключи, често попреглеждам стари материали и си припомням какво беше и колко добре си изкарахме заедно.

Да не забравяме, че си снимала с Итън Хоук. Къде е разликата между това срещу теб да стои той и български опитен актьор като Георги Кадурин, да речем?

Итън Хоук направи така, че да няма разлика. Беше изключително човечен и земен. Изобщо не се държа като холивудска знаменитост, която да ме гледа отвисоко. Така че

няма значение дали срещу мен е Хоук, Кадурин или баща ми –

те се държат по един и същи начин с мен. Кадурин ми стана много близък, когато по стечение на обстоятелствата се улучихме в Барселона с него и семейството му. Обикаляхме заедно града, взехме си еднакви шапки. Дъщеря му Лора вече ми е от близките приятелки.

Успя ли да откриеш призванието си?

Не мога да тълкувам правилно тази дума, защото ми е трудно да кажа дали съм го намерила. Знам какво обичам да правя.

Къде ти е сърцето?

Може да бъде на много и различни места. Не го ограничавам с едно любимо нещо. Обичам да играя, искам да го правя, искам да се развивам в тази посока. В същото време обожавам да танцувам и там искам да ставам все по-добра. Не мога да кажа, че реденето на пъзели ми е призвание (), но ми доставя удоволствие. Може да съм си намерила призванието и да съм в търсене на следващото. Докато си жив, търсиш още и още… Не мисля да се ограничавам.

План B ти е да се занимаваш с маркетинг. А ако ти се наложи да ползваш план C?

Не съм стигала до C, честно казано. Мисля, че A и B са ми достатъчни, тъй като досега житейският ми опит ми е показвал, че с каквото се захвана, ми се получава. Не знам дали е късмет, или нещо друго, но не съм мислила да продължавам азбуката. Наистина не съм се замисляла… Хм. Може би бих отворила школа за танци. Или дискотека, в която да има много повече място за танци, отколкото в момента, тъй като сега масите заемат повече място и пречат. Вероятно това са C и D.

Виждаш ли как стигна до D (). Понякога на човек му се налага да се откаже от A и B.

Тогава предполагам, че животът ще ми покаже накъде да поема.

Говорихме за пътуването в Барселона. Част от живота ти ли е пътуването?

Все още не, но ми става все по-интересно. Сега съм само на етап набелязване на дестинации. Не знам дали от липса на време, средства или човек, с когото да пътувам, но

все си намирам някакво оправдание да не замина някъде.

Ходи ми се най-много в Куба. Най-желана дестинация ми е. Харесвам кубинската музика. Искам да им опозная културата, искам да видя как е възможно от нищото ей така да започнеш да танцуваш на улицата. Тук, в България, или в някоя друга европейка държава, много трудно човек се случва.

Ще ти се изсмеят.

Ще ти се смеят, ще те гледат странно и ще викнат лекари. Много ми се иска да се освободя от тези задръжки. Искам да отида там, за да може всичко това да се отприщи като енергия, като страст. Запознанствата с хората са много по-лесни там. Знам, че Куба е много цветна като архитектура. Много обичам цветовете. Всичките тези сиви краски малко ме потискат.

Но и ти си със сив пуловер.

Вписвам се в обстановката ().

Както не смееш да пътуваш, след Куба кой знае какво ще измислиш… Може би Афганистан?!

() След Куба ми се иска да отида до Южна Америка, до Карибите. Пътуване до Африка също ми е цел. Много ми се ще да последвам примера на Анджелина Джоли и да помогна на онези, които са много по-зле от нас. Знам, че българите много мрънкаме, че сме бедни, гладни, но има хора, които нямат и това. Искам да помогна със собствен пример, с дейност, която да упражнявам там, а след време – и финансово. Впоследствие искам да приобщя и други хора да се обърнат към третия свят.

Какво има на твоята улица „Приятелство“?

До 14-годишна живеех в центъра и тогава имах много приятелства на улицата, играехме си до късно, но от тогава живея в блок и почти не познавам съседите си. Имам приятели от детството, но вече сме много отдалечени.

Сега близките ми приятели са от година насам.

Със Стефания Кочева от сериала имаме страхотно приятелство. Паснахме си моментално, както и с Лора. Все едно се познавахме от преди. Нямаше нужда време да се опознаваме, а веднага започнахме да си говорим и да си споделяме някакви неща.

Приятелството е дълбока тема, в която аз не съм много веща, защото моите приятелства не са се задържали.

Може би тепърва?

Надявам се с тях двете да останем докрай заедно. Ако едната се омъжи за чужденец и той си я закара някъде… Не зависи от нас. Имам приятелки от училище, които отидоха да учат в чужди държави, и… не се получава. Виждаме се, когато се връщат тук, а това е два-три пъти годишно. Малко по малко започвате да си говорите общи неща.

Пред кого се чувстваш властна?

Ах, такъв въпрос не съм очаквала… Властна съм пред който ми позволи. Има хора, които те предразполагат да се държиш властно с тяхното снижаване и поставянето си в позицията на по-слабия. С такъв човек естествено ми идва да бъда по-властна.

Имам по-малки брат и сестра. С тях понякога си го позволявам, когато е с възпитателна цел. Разликата ни е 6 и 14 години. С нея ми е по-лесно да се държа по този начин, тъй като брат ми е с една глава по-висок вече, а и е достатъчно разумен и голям човек. По-скоро вече сме равни.

Опитвам се да не се държа от кофти страната на властното – да налагам волята си и да размахвам пръст. С приятелките ми си споделяме и любовните проблеми. Знам, че когато човек се намира в такъв, не гледа обективно на ситуацията. Тогава се опитвам да им дам съвет и да им покажа какъв видим изход би имала ситуацията.

Ако сте с еднаква емоционалност – да, но ако не сте?

Всъщност сме еднакви и трите. При нас разбирателството е на много високо ниво. Защото когато едната каже нещо, другите две го приемат и не я съдят, което при приятелството е много важно. Не си „трием сол“.

Можеш ли рязко да приключиш контакт с някого?

Много се възхищавам на хората, които казват: „Край“, и това означава наистина край. Когато аз го кажа, оставям поне пет отворени вратички. Винаги, за жалост, надеждата ми умира последна.

А щяхме да си спестяваме много мъка, ако надеждата умираше първа.

Давам поне десет втори шанса и нещата приключват, когато вече наистина ми писне да се боря, да се надявам, и съм уморена от самите емоции.

Скоро писвало ли ти е от някого, от нещо?

Имах период, в който бях изморена още със събуждането си, и то не беше от липса на енергия, а от разяждащи емоции. В един момент започваш да се грижиш за себе си, като се опитваш да ги махнеш тези емоции. А за да ги махнеш, трябва да махнеш човека. Имала съм такива токсични емоции. Писвало ми е, когато ме разиграват. В последно време аз ги разигравам (), така че ми е по-леко.

Безсилието е много неприятно. Искаш да промениш нещо, а нито можеш, нито знаеш как, нито някой ти дава право на това.

Кога усещаш, че гримът не може да спаси настроението ти?

Никога не съм го мислила това… Когато се чувствам смазана. Когато се чувствам несигурна или става въпрос за лека емоция, която може да бъде замаскирана с грим, предпочитам да се направя на супер красива и от там да ми дойде самочувствието, ако не мога да го накарам да дойде отвътре навън. Но ако съм съкрушена, тогава какъвто и грим да сложа, няма да има голям ефект. Гримът е приятен щрих, който човек да добави към даденостите си.

Слагаш ли?

Да, защото тогава не мисля дали очите ми изглеждат като понички, или устните ми не са много бледи. Слагам спирала и гланц – не знам дали това се води за грим.

Абе, разпознаваш се.

Щом се разпознавам, всичко е наред ().

снимки: Радостина Колева