В пътя му назад има много музика – комбинация от образование и фестивали, – но той не спира да се развива. Има приятния навик да е винаги на ниво в проявите си, без да прави излишни кросчета – в музиката си, а и в актьорството. Орлин Павлов задържа надеждите ми, че все още има млади хора у нас, които могат да се реализират с моженето си, без да са досадни с присъствието си. С времето онази му разпознаваема усмивка е малко по-обрана и отстъпва място на сериозното изражение. Но чарът не се губи, уханието на истински мъж – също. Орлин може да гледате в ролята на Борис в сериала „Скъпи наследници“ по bTV в делничните дни.

Знаеш ли как присъстваш в търсачките? Търсят името ти заедно с песни, гол, приятелка…?

Целият свят винаги се интересува от тези неща – музиката на певеца, с кого ходи и дали го има гол. Това е най-комерсиалното. Виж последователите на хора, които нямат работа и професия – ако в профила им има мускули и голотии, там има и най-много хора. Има сериозни хора със сериозни занимания, но те нямат голи снимки. Сексът върти света. И след това вече идва ред на това пее ли, снима ли, рисува ли… Както се позиционираш, така.

Значи се позиционираш сам, а не от други хора.

Естествено, че сам.

Трябва ли да си атрактивен, за да си успешен?

Успехът има много страни. Музиката е изкуство, а не е сто метра бягане.

Ако работиш за това да си успешен, значи имаш проблем.

Ако някой стъпва на сцената и на интернет-платформата само за да бъде видян и известен, е едно, но ако правиш изкуство, тогава е друго. Вариант е и да правиш изкуство и да се целиш в най-комерсиалното. Може би трябва да се спазва някаква златна среда.

Израснал си сред оперни певци. Прави ли ти впечатление дали операта още вълнува хората в днешно време?

снимка: btv media group

Зависи от възпитанието и семейството, в което човек е израснал. Операта не е комерсиално изкуство, но оперните театри са пълни, което значи, че има един немалък процент от българите, които се интересуват от опера, от театър, което е страхотно. Имаше години, в които нямаше много хора по театрите, а сега е препълнено.

Бях дете, нашите пътуваха непрекъснато, а и аз бях с тях, живяхме за кратко в Пловдив покрай работата им в операта. Сега не ходя често на оперни представления, а отдавна се каня.

Кога приветстваш някого в живота си с „добре дошъл“?

Когато има добри обноски, когато е възпитан, любезен и усмихнат. Това е една много важна визитка. Мога да дам вид, че някой ми е близък привидно, но иначе трудно го доближавам до себе си. Става все по-трудно, защото

хората обичат да фамилиарничат, все едно те познават от 100 години.

А това вече не ми харесва. Ако им подадеш малко, след това ти се качват на главата и започват да се държат ужасно тъпо. Има го. Затова внимавам вече. Открит съм, любезен съм, ама в норма.

Една идея на дистанция.

Малко по-обран, да. Не знам кой стои срещу мен. Откъде да знам какво ще му хрумне? Потупват ме по рамото… Защо се учудваш? Да не живеем в Швейцария. Има и много готини, ама…

Кога животът те е нокаутирал?

Засега не ме е. Имало е нокдаун, ама нокаут – не. Имал съм трудни моменти, като всеки млад човек, когато не съм имал работа. Но не съм се отчайвал. Било ми е трудно, било ми е криво, стоял съм си вкъщи няколко лета, не съм имал пари да ходя на море, но това се е случвало на всеки, който си търси място под слънцето и иска да пее, иска да танцува, иска да актьорства, да рисува.

Към момента имам усещането, че се развивам.

Успехите… не знам, сигурно като отидем на оня свят се изчисляват.

А и не смятам, че трябва да имаме вътрешни калкулатори, с които нон-стоп да „осребряваме“ успехите, да живеем с тази мисъл и това да ни храни. Поне като творец трябва да се чувстваш удовлетворен, пък другото е едно понятие, което много лесно може да бъде изкривено. Днес те има, след 2 години се питаме: „Какъв беше този?“. Светът вече е такъв. Хората забравят кой какво е направил, какво е играл, каква енергия е хвърлил за нещо. Много лесно вече чуваме: „Той вече не е като преди“. Защо да не е?

Какво трябва да направиш, за да те има и догодина?

Гоня си проектите. Всеки действа според неговия аршин. Нямам универсален отговор.

Много неща ти се случиха наведнъж – сериалът „Скъпи наследници“, филмът „Нокаут или Всичко, което тя написа“. Притесняваш ли се да не се повториш?

във филма „Нокаут
или Всичко, което тя написа“

Не, не съм се замислял. Човек трябва да има някаква мярка, но ако дълго време си работил по няколко проекта и те се засекат, това е страхотно. Така се случи, но не съм го изчислявал специално да се случи. Всеки певец, когато вади ново парче, не може да мисли, че се повтаря в него. Естествено, че трябва да си различен и да правиш нещо друго, но ако вървиш в една посока и тя ти харесва, това определя някакъв стил и вкус.

Обичам експериментите.

Не мога да вляза в един коловоз и там да си тъпча.

Сега, когато гледам като зрител вече, гледам с интерес. Заснели сме цели 170 серии и това, което виждам като резултат, наистина надхвърли очакванията ми. Има неща, които не знам за героите, които вървят паралелно с моя. Има интересни развръзки, които само съм чел като сценарий. Относно филма: беше голямо предизвикателство да снимам с Катето Евро, със Жоро Стайков, със Сашо Кадиев. Със Саня и Ники Илиев бяхме в Ню Йорк десетина дни.

С каква роля би експериментирал и с каква песен?

Ролите зависят от режисьора и сценаристите, те има виждане за тях. Работата им е да видят нещо друго в актьора, нещо, което никой не е виждал. Не е задължително аз да го забелязвам. В музиката имам експеримент с рап-певец. Направихме с Кристо – „Виж кво стана“, с Бобо – „Секунда“. Това не е нещо ново за мен.

В живота си усещал ли си се различно?

Не може да живееш с усещане, че се наблюдаваш отстрани непрекъснато. Така ще полудееш. Можеш да бъдеш какъвто си искаш, спрямо това как се усещаш в момента. Всеки има път в крайна сметка и аз не мисля, че съм криввал необосновано.

А лошотията побърква ли те?

Не, тя е навсякъде.

Какво е това, което би ти донесло спокойствие?

Не знам дали мога да бъде спокоен по принцип. Ще чакам съдбата да ми го поднесе. Създаването на семейство би трябвало да е една друга основа, нещо различно, в което да има спокойствие. И един сладолед би могъл да ми донесе спокойствие, но само временно ().

снимки: Красена Ангелова, btv media group и личен архив