Едно лято, един фестивал, много талант, много музика… Това е фестивалът „Славянски базар“ в Беларус. Срещнахме се с Желко Йоксимович – балканската звезда, съвсем в реда на нещата да бъде наречен така, на този форум на изкуствата. И малкото време беше достатъчно, за да се усети лекотата в общуването с певеца. А че е същински майстор на красивите песни…

Какво се случва с теб след като спечели второ място в „Евровизия” с песента „Лане мое” преди няколко години?

Целият ми живот се промени след „Евровизия”. Това не значи, че аз преди конкурса съм бил съвсем различен и съвсем никой. Аз си имах своята кариера в бивша Югославия. Но след това станах популярна личност в своята родина и признат композитор в цяла Европа.

Търсят ли те и от други страни да пишеш песни за тамошни певци?

Да, поканиха ме примерно да напиша песента за „Мата Хари” от Босна и Херцеговина и групата стана трета с моята песен на „Евровизия” в Гърция.

Така че работя за себе си, работя и за други певци. Искам да напиша песен и за още колеги, наистина.

Питали са ме защо не задържам песните за себе си,

а всъщност това е моето послание и сам го искам. Без добра песен няма добър певец. Песента е на първо място. И става въпрос за среща с добър аранжимент, добра продукция, добър маркетинг, добра кампания. Ако само една частица от това не е в ред, пропада.

До къде искаш да отидат твоите песни?

Навсякъде по света. След „Eurosong” моята музика стигна и до друга земя.

Вярно ли е, че прогорамата ти е пълна за една година напред?

Да, всичко е запълнено. Дори знам, че през август 2011 година имам концерт на стадиона в Пула, Хърватска. Това, че всичко ми е ясно в програмата, е добре за целия ми екип, наброяващ много хора. Човек се е родил сам, с помощта на своите родители, но не може да бъде сам, а се нуждае от пълен екип, който се труди. Приятелите и съратниците ми са около мен.

Какво искаш да ти се случи до края на годината?

Надявам се да завърши така успешно, както и започна. Имах страхотни концерти и най-вече в Белград се състоя мой концерт, на който присъстваха 45 хиляди души.

Беше ли важно за теб това, че те обявиха за „Певец на годината“ от „Балканика“?

Винаги съм поддържал тази надпревара и истински съм желал да получа награда от нея. Там участват певци от целия регион – Македония, Сърбия, България, Босна, Хърватска…

Хубаво е, че балканската музика се обединява

и съм сигурен, че това, което от балканското няма по-добро в цяла Европа. Много сме талантливи.

Разходи ли се из София?

Не, нямах време. Имаше дъжд, времето беше лошо. София е добър град за показване на музиката и би трябвало в края на годината да имам концерт в столицата ви.

По сериозен начин ли живееш живота си?

Мисля, че да. Имам пълнота в живота си – имам поклонници, които ме поддържат, имам 15-годишна дъщеря.

Уха, наистина ли?

Да, тя  завърши средно музикално училище, осми клас. Свири на пиано и се занимава с музикална теория. Забелязах, че е талантлива и й препоръчах музиката. Понякога се изнервям, разбира се.

Но и външно изглеждаш сериозен…

Не съм, не съм. Нямам грижи, не мисля много в момента. Мисля, когато трябва, и се считам за добър човек. Тук, в Белорус, е много топло и не съм свикнал на такива температури. За да съм щастлив в такова време, трябва да има поне климатик ().

Кога се усмихваш?

Малко ситуации останаха за усмихване. Човек трябва да мисли позитивно и

аз се опитвам да имам красив живот.

Ако ги негативен, така ще ти протече и животът. Моят е супер, не мога да се жаля.

Кога само една-единствена жена ти е важна?

То трябва да ми се появи отвътре, в главата. С жената трябва да можете да делите и добро, и лошо, и да мислите в една посока.

Допускаш ли в главата си жена?

Е, как да не. Разбира се. Нормално е, това е първият знак на интимност и е единственото доказателство, че помежду ви може да има нещо и по-натам.

Ама мъжете ги е страх да им влязат в главата.

Мен не ме е страх. Искрен съм. Не трябва да се играят игри. Докато сме били тийнейджъри, в училище, това е нещо съвсем друго. Тогава е нормално да се играят игри. Но аз се надявам, че съм съзрял и усещам истинското си отношение към една жена.

Какво си спомняш от детството?

Детството е добра база за изграждане на личността – не съм бил на улицата, не бях проблематично дете. Имах добри приятелчета и… въобще бях дете за пример. Целият ми живот – и преди, и сега – е свързан с музиката.

за списание „Уикенд за жената“ и БНР (2010 г.)

снимки: Радостина Колева и личен архив