Гласът му навява сантименталност, от онази, която си закътал дълбоко, и сам не смееш да си припомниш, че я има у теб… Погледът му носи самочувствие и разбива всичко на парченца, когато е насочен директно, без странични отклонения. А колко пък е странно хората да те мислят за лош само защото си се вмъкнал в зъл герой, както той – в Иво Фотев… Стоп! Реверансът е към Васил Бинев.

„Къде беше досега?“ беше зададено към теб от фенове на сериала „Откраднат живот“ като въпрос в края на предишния сезон. Не може да не ти се е запечатало.

И аз имам вина за това, защото съм мало немарлив към себепоказването си. Нямам една снимка, изпратена някъде в рекламна или филмова агенция. Преди 2 години имах много смешна случка с Александър Косев, който е и един от режисьорите на сериала. Той ме срещна в хранителен магазин, извади телефона си и каза: „Дай да те щракна, ей така да имам твоя снимка“.

Защо подхождаш безотговорно към себе си?

Знаеш ли защо…. Работата, с която съм плътно ангажиран, дублажът, много ми харесва. Влюбен съм в това, макар да го върша от 25 години. Нямаш си представа с какво вълнение всяка сутрин тръгвам към телевизия или студио, за да озвучавам филми. Затова се разделих с театъра с огромна лекота. Нямах никакви притеснения и дилеми. Когато любовта ни свърши, си казахме „довиждане“. Вече имах своята нова любов. Може би заради това не съм се замислял да сменя нещо. Затова дори не съм завиждал на колеги, които снимаха във филми, в сериали. Отчитах го, но не съм ламтял за такова нещо.

Съпругата ми Силвия Лулчева започна да снима в „Столичани в повече“ и като се прибираше след снимки, започваше да ми разказва как е минало там, какво да направили, как режисьорът се опънал… И започна да ми харесва тази работа. Реших да не отклонявам поканите за кастинг. Участвах в сериала „Sex, лъжи и TV“ за 4 епизода, след това и във „Връзки“. За „Откраднат живот“ обаче не съм бил на прослушване, но с любов и с удоволствие завърших целия сезон.

И като влезе в този сериал, при условие че толкова си чакал да снимаш, как си легна да спиш?

Вечерта ли ()? Беше ме шубе в началото, защото ако участваш в игрален филм, където тепърва всичко започва, е по-лесно, можеш да премериш сили равностойно. Докато тук сериалът имаше своите четири сезона преди това. В края, на последния епизод, имаше прожекция пред публика. Тя реагира, ръкопляска… След това се снимахме с феновете.

Ще те излъжа, ако ти кажа, че не ми е било приятно.

И сега се чувствам така, когато ме спре някой. Дори имах интересен случай… среща ме младо момче, набито, с татуировки, и казва: „Ти ли си Фотев?“… И като започна да се смее. Попитах го защо се смее. А той: „Ти нямаш представа какво те чака-а-а“. В смисъл, че жена ми какви номера тепърва ще ми направи.

Приятно е, защото виждаш, че всеки по своему е оценил работата ми. Иначе щеше да бъде жалко да подминават ей така. Между другото, аз съм добър човек. Сериозно ти го казвам. Не обичам конфликтите. Когато има в екипа човек, с който съм се скарал, макар че това е много рядко, не мога да се концентрирам. Знам как да манипулирам, знам как да вляза под кожата на образа, без да се преобръщам, и по едно време се замислих: да не би у мен да има нещо сбъркано, да не би да се правя на добър човек, а да не съм такъв?!

Да се съмняваш във възможностите си не води ли към негатив?

Води, разбира се. Пропуснал съм вероятно много неща, пропуснал съм да изградя много умения за професията си, но като реших да сложа край на театъра, реших, че това е крайна цялото ми художествено присъствие в българската култура.

Визуално.

Визуално, да. Но се оказа, че нямат нищо общо. Театърът е голяма хамалогия. Това са 2-3 месеца репетиции, в които нямаш свободно време, цял ден си там. Следва премиера се започва с представленията, идват турнета… Има чар в това. Докато в дублажа сядам, Робърт де Ниро си е направил прекрасно ролята, вмъквам се под кожата му донякъде, чета прекрасни текстове, градя образа, доколкото ми позволява работата. Искам да направя сравнение. А в киното, поне сега, „Откраднат живот“ беше прекрасно преживяване. За подобна роля трябва да извадиш емоционалната си памет за кратко време. Мъжка и концентрирана работа.

Като каза Робърт де Ниро…, трябва ли да се съобразяваш изцяло с неговата интонация? А и не говорим само за неговата.

Невъзможно е, защото английският словоред е различен от българския. Въпросът е да се извади емоцията на диалога. Според нашия език точката може да се превърне в запетая. Голямо удоволствие е да бъдеш гласа на някого.

„Златният глас“ златен мъж ли е?

Според дъщеря ми – да. Според Силвето вероятно не чиста проба златен мъж.

Според мен съм някакъв друг вид скъпоценен метал, не съм чак такова злато ().

Това със „златния глас“ е много измислена работа. Наградата е създадена преди 15 години и в един момент започнахме да се редуваме и да се гледа кой не е бил. Няма никакъв смисъл от това, макар че гали егото.

Значи е по-важно да си от първите?

() Да, защото има по-голямо число избиратели. Не знам кой е най-удачно да определя тази награда. Най-вероятно публиката, която гледа телевизия. Благодарен съм, че е определяна от колеги за колеги, но пък знаеш, че си по реда си.

Чувстваш ли, че към сегашния момент актьорството те преобрази?

на финала на пети сезон на „Откраднат живот“

Да, има нещо такова. Станах малко по-самоуверен, малко по-обичащ се, по-критичен. Отговорен е най-точната дума. Отговорен за бъдещето си – на околните, приятелите, семейството. Тази самоувереност ми дава по-голяма лекота в общуването. Защото имам проблем с комуникацията.

???

Сериозно. Трудно мога да седна и да водя дълъг разговор, да разпитвам някого, да ме интересува, той да се интересува от мен… 15 минути и толкова. След това не ми е интересно, скучно ми е, досадно ми е.

След това започваш да си четеш в телефона ли?

Да, или да спя.

Представяш ли си сегашното самочувствие, да го имаше, когато беше на 40 години?

Може би нещата щяха да бъдат други, обаче като минат годините, се вдървяваш, ставаш друг артист.

Красивите преживявания променят ли те?

Да. Красивите преживявания ме изпълват с надежда, че от дъщеря ми ще излезе човек, карат ме да готвя вкъщи… Вероятно обичам още повече жена си след такова преживяване. Те са мотор, мога да направя много геройства впоследствие. Обичам ги.

Водих фолклорен фестивал в Челопеч и след един анонс една баба дойде при мен и ме прегърна, защото съм казал хубави думи за селото. Беше много красиво и дава смисъл да живееш. Хубавите моменти не са толкова много, но ги очакваш.

Дъщеря ти на колко години е?

Тя е на 17, учи в Американския колеж и се е запътила нанякъде… Много ми е мъчно.

Иска да се занимава с танци и пеене. Не мога да я убедя, че за това трябват супер дадености –

супер артист, супер танцьор, супер певец.

И пак не е гаранция.

Не е, да. Но това е мечтата й.

Може пък да си намери приятел тук и да се откаже от чужбина.

На това съм съгласен вече.

Виждаш ли, даваш я на гадже, но не я даваш навън.

Макар че съм ужасно ревнив, не й позволявам много волности.

Ти сигурно към Силвия не си толкова ревнив.

Вярно е това, вярно е. Често се опитвам да й наливам акъл в главата, но е безсмислено. А и съзнавам, че постъпвам глупаво. Тя си има достатъчно акъл, достатъчно знания. Просто няма опит. Трябва да докосне „котлона“, за да разбере, че е топло. Осъзнавам, че за тази работа трябва много късмет преди всичко. Това, че аз стоя сега пред теб, е низ от късмети: завърших ВИТИЗ, отидохме една група в Добрич, на фестивал ме видя Недялко Йорданов, покани ме в Бургас и т.н., щастливи за мен случайности.

Осигуряваш ли достъп на хората до себе си? Преди малко леко споменахме това.

Не. Трябва да бъда откровен с теб… Не вярвам на хората. Знам, че човек има някаква завивка върху себе си и трябва да го предразположиш, за да открие лицето си, но аз не го правя това. Пропускам закритите и трябва да срещна някой, който е без маска. Но може и маската да е маска. Не се знае. Може да е в резултат на миналото ми, на детството ми… Дойдох в София на 14 години. Бях абсолютно сам, живеех в някакъв пансион, учих в училище, в което всички бяха големи гъзета. Те знаеха езици, знаеха песни, свиреха на инструменти… 2-3 години, докато вляза в средата им, се формирах спрямо тях.

Мога да разговарям с някого, но напълно да му се доверя – не мога.

Не знам защо. Не че ме интересува, че той може да ме лъже. Но не мога да застана срещу някого и да му се доверя докрай. Сега с теб не знам защо се получава.

Правя ти магии (). Какво не си успял да свършиш до този момент?

За голямо съжаление, не можах да осигуря на Еличка братче или сестричка. Това ми е голяма болка.

Не съм успял на Силвето да й покажа по подобаващ начин колко много значи за мен.

По празници й пиша някакви неща, казвам й ги, но все ми се струва, че съм й длъжник в тази посока. Не съм й доказал. Правя жестове и реверанси.

Готвиш.

Вярно е това, обичам да готвя, да гладя, което за една жена не е малко като помощ. Не го приемам като „трябва да се върши тази работа“. За съжаление, двете не ми ядат манджите.

Защо не ти ги ядат ()?

Защото и двете не обичат месо, а аз обичам. И всички ги правя с него.

Ама ти ги правиш като за себе си значи.

() На Елица готвя някои любими ястия, които знам, че обожава. Силвия се опитва да боцва по малко месо, защото знае, че е полезно и че трябва да се яде. Готвя за себе си, така излиза, да (). От един вестник си изрязвам рецептите, които ми харесват. Пък и обичам да чета вестници. И книги.

снимки: Радостина Колева