Когато денят ти минава в балетната зала от дете, до такава степен свикваш да се закътваш в тайните на изкуството, че останалият свят остава малко по-встрани. На Никола му остават още десетина години до “пенсиониране” като премиер-солист в Софийска опера и балет, а как ще се разпредели животът му след това – един Господ знае. Дотогава обаче: един сериозен мъж с лека усмивка – в Cultinterview.

Как като дете се вписа в балета сред останалите, които предимно са момиченца?

Тази история е много смешна, защото наистина беше така. Отидохме в балетното училище с майка ми и там имаше две седмици подготвителни уроци преди самия изпит. В първия момент, когато влязох в залата, бяха само момичета, но втория път, след увещания от страна на майка ми да вляза, за да видя, навътре срещнах моя най-добър приятел Румен, с когото сега сме колеги в Операта. Видях и още едно момче и си казах, че няма страшно. Впоследствие постъпиха още момчета и приеха около 10. Беше много добра бройка, като имаме предвид, че сега почти няма момчета. Бяхме силен мъжки клас.

А защо майка ти реши да се запише точно на балет?

Семейството ми е тясно свързано с изкуството, двамата ми дядовци са били оперни певци, леля ми е израснала в операта… Братовчедка ми беше в балетното училище по това време и тя подхвърли идеята на майка ми, че имат нужда от момчета и да пробвам. Бях много активен физически. Опитах и ми стана приятно.

Подигравали ли са ти се други деца?

Нормално е в квартала да се е случвало, но дойде един момент, в който всички пораснахме, а

тези, които ми се подиграваха, започнаха да идват на мои спектакли

и да се радват на успехите ми. Поддържам връзка с много от тях и сега. Но не помня някакви тежки случки.

Ритах футбол до 11-и клас със съкварталците ми. Отделно си ходихме на рождени дни, на купони. Свикнаха с това, че съм балетист.

Кога усети, че нещата с балета вече са сериозни?

Съзряването при момчетата идва малко по-късно и до някакъв момент не си давах сметка, че имам нужните качества, за да стана нещо повече. Започнаха да ми дават роли, да ходя по конкурси и някъде в 10-11-и клас прецених, че това е нещото, с което искам да се занимавам, да ставам по-добър и да стигам върховете.

Усещаш ли, когато ги стигаш?

Много самокритичен съм и рядко съм се възхвалявам пред приятели, дори и на шега.

В нашата професия цял живот се опитваш да стигнеш един връх, после – следващ.

Имал съм моменти, в които съм бил удовлетворен, но рядко. Много бързо минават те и продължавам напред в развитието, защото при нас силните години са кратки. Затова трябва да превключваме бързо. При всеки е различно – физика, травми. Случват се проблеми с кръст, с колена, неиздържане на физическото напрежение – това може да се случи в една много ранна възраст.

И какво трябва да направиш, за да не се случи по-ранно прекратяване на кариерата?

В залата не можеш да се пазиш. Играеш на максимум. Тежък физически труд е и трябва да се загрява, да се правят упражнения, за да се даде по-дълъг живот на тялото. Когато има болежки, идват физиотерапиите. Старая се да се запазя в кондиция.

Ясен Вълчанов, като твой репетитор в Операта, скастрял ли те е?

О, много пъти. Моят учител беше Петър Колдамов, Бог да го прости. Строг, но справедлив човек. Научи ни на много и ни отгледа като свои деца. А с Ясен Вълчанов работя, откакто постъпих в Операта през 2006 година. Той още танцуваше тогава. Много пъти ме е стряскал, особено в ранните години. Като поработихме заедно и минаха години, улегнаха нещата, защото видя, че и аз му вярвам. Разбирах какво иска, усещах забележките му, стараехме се да качваме нивото. Но то не може без скастряне.

Може би зависи как го приемаш.

Има такива, които не издържат на психическото напрежение. Същото е и като при физическите травми. Да излезеш пред пълен салон някой може да го зарежда, а на друг може да му действа съвсем различно – да се страхува, да получи паник атаки.

Нужно ли е балетът ни да има по-добър PR, или е достатъчно моженето на всеки от вас?

Има огромна нужда. Ние сме много млада трупа в момента. На фона на всичко останало, което ни залива в ежедневието, колкото и нереално да звучи, но аз не гледам телевизия.

Нямам контакт с реалити предавания, не искам и да имам.

Звездите, които се промотират и се знаят от хората, в по-голямата си част не са хора на изкуството, камо ли пък балетисти. Имаме нужда от силен PR, защото това е една култура, която не се показва на хората, за да я знаят. Кукли, батки… Това дават. Ако възпитаваш едно дете, трябва да му показваш. Имам син на 6 години и предпочитам да има допир и с опера, и с балет, и с хубава музика – и класическа, и Ицо Хазарта… Когато се възпитава с чалга, надали ще отиде да си купи билет за балет един ден.

Хората трябва да знаят, че има много хубави и стойностни спектакли. Ако изгледат един, може да им донесе вътрешно удовлетворение и някаква друга емоция, която може да ги запали. Както един хубав филм. Не страдаме от липса на публика, но ми се иска повече млади хора да идват и да гледат. Не мога да кажа, че в нашия театър PR-ът е качествено звено, но се надявам да се случи с времето. Има предавания за култура в телевизията, но реално погледнато сутринта през седмицата от 9 до 10 ч, не знам доколко хората могат да ги гледат.

Опитваш ли се да бъдеш пример за своя син?

Да, на моменти се държа доста строго с него, но гледам да му давам шанс да опитва, да си казва мнението, обяснявам. Четем стари приказки, разглеждаме албуми с картини. Баща ми е художник и заедно гледат албуми на Микеланджело и Дали. Виждам, че му е интересно. Не мога да избягам от това да си пусна песен в колата или да видим нов клип. Случва ми се е да бъда на парти, на което се слуша чалга. Но това не значи, че трябва да избягам от партито.

На синът ми много му се танцува и засега иска да става балетист. Ще пробваме, нека да порасне още малко.

Лудориите ли са на преден план там?

Да, деен и див е. Енергичен е и не се спира. На мен прилича.

Казваш, че е хубаво да си минал през емоционалните състояния на героя, който танцуваш. Когато си млад, може ли да си преживял всичко?

Не. Когато си млад, имаш сила, имаш емоция. Четем книги и подходяща литература, която да ни вкара по-навътре в образа. Това са помагала, които е добре да използваш, когато си млад, но смятам, че идва момент, в който човек трябва да узрее, за да предаде по най-натуралния начин героя. Защото трима различни балетисти могат да пресъздадат една роля по съвсем различен начин. Житейският опит допринася са е по-въздействащо и емоционално представянето на артиста.

Какво от случилото се в живота ти би предотвратил, ако имаше възможност?

Нищо. Животът ми до момента е пълноценен и щастлив. Някой може да има лош ден заради това, че му се е развалила колата. Опитвам се да не обръщам внимание на такива дребни неща. Имам дете, семейство, приятели, кариера, живи и здрави родители…

Къде в чужбина си се чувствал най-щастлив?

Предстои ми пътуване в Америка за пета поредна година. Там също има много топли хора, много приятни. С нашия балет сме били много пъти на турне в Италия, където съм си изкарвал хубаво, с хубава атмосфера, вкусна храна. Случвало ни се е и на Коледа, и на Нова година.

Попадал съм на изключителни места, но ако вътрешната ти настройка не е позитивна, не можеш да ги оцениш.

Казват, че е добре да се разходиш, да се разведриш, но ние не ходим на почивка и не можем да се отпуснем. Отиваме в хотела, от хотела – в театъра, а после обратно. С майка ми сме си говорили и тя казва: “Отиде и видя цял свят”.

А ти поне да беше видял!

Поне да бях, да. Гледам да са ми добре краката, да съм в добра физическа форма, а не мога да ходя 4 часа по града, за да го разгледам. И това се е случвало. Опитвам се обаче да хвана от атмосферата на градовете, без да прекалявам. В крайна сметка приоритет са ни спектаклите.

Ама и на детето трябва да донесеш подарък.

И това е така. Търся подаръци, бързам… Не винаги е спокойно.

Кога те наляга скука?

Сам добре си уплътнявам времето – гледам филми, чета. Ако остана дълго време самичък, тогава ми става скучно. Постоянно се оплакваме, че денят ни е ангажиран, без почивни дни сме, но си даваш ден почивка, втори ден, но когато се съберат три дни, вече не се чувстваш много на място. И летата са ми такива, забързани, с много участия.

На мода ли са ярките цветове в твоя живот?

Мисля, че да. Не обичам да крещя, но искам да се виждам! Такива хора обичам.

снимки: Радостина Колева