Ще го познавате ли, ако не ви говори всеки делничен ден в “На кафе”? Да, защото втората му книга е зад ъгъла, а там думите имат значение. Забавните думи, онези, които те връщат към смеха, към лекото общуване, към тихата емоция. Но дали пък Жоро не е шумен и буен? Едва ли. Може да опита, но само заради ефекта, който ще произведе.

Приятно ми е. А той е Георги Блажев.

В тази ситуация можем ли да говорим за цели?

Разбира се. Колкото и сега да ни се струва невъзможно, рано или късно това с вируса ще свърши. Ето, вече се пускат и ваксини. Животът си върви, макар и с по-бавно темпо. Повечето хора в кризата виждат криза, а аз виждам възможност. Тази година много си засилих социалните мрежи. Вярвам, че именно това ми спечели работата в “На кафе”, защото повечето хора си стоят вкъщи пред устройствата, а аз се опитах да яхна тази вълна. Като всяко нещо в живота, и това има две страни. Да, гадно е, ако имаш пряк сблъсък с ковид, в който твой близък или приятел си е отишъл. Всичко до голяма степен е в главата ти. Ако искаш да се депресираш, това става много лесно. Ако обаче решиш да се бориш, ще ти се случат по-хубави неща.

Този вирус мина и през теб…

Мина, обаче не беше страшно. Бях първият, който си водеше ковид-дневник. В един момент се уплаших да не би да неглижирам проблема и хората да си кажат: “Колко леко го изкара Жоро, искам и аз”. Не беше това идеята и внимавах, споделяйки си симптомите, които имах. При мен не протече тежко. Имах кашлица, ден-два температура, а най-тъпо ми беше за загубата на обоняние. Казаха, че след това може да има обструкции по тялото, по-намалени способности… Реших да тичам, а тичах по-добре от преди.

Реално няма как да се предпазиш от ковид, освен ако не излизаш от пределите на дома си. Излезеш ли, ще пипнеш нещо, ще забравиш за секунда, ще се почешеш…

За да имаш истории, които да описваш, трябва да наблюдаваш. Почиваш ли си?

Смятам за основен плюс в моето писане това, че съм много наблюдателен в личния си живот. Повечето истории са мои, доукрасени.

Наблюдателен съм бил през годините спрямо връзките, които съм имал. 

Постовете ми в социалните мрежи, които са най-харесвани, са свързани с връзки, с гаджета, със зарязвания, с бивши, със сватби, с деца. За моите години, въпреки че не съм имал кой знае колко връзки, всяка от тях съм я прекарал или през сватба, или през развод, дете, аз съм зарязвал, мен са зарязвали… Изживял съм ги тези емоции, запазил съм ги в себе си и сега мога да ги разкажа по смешен начин. Но ми е много трудно във всичко да не виждам меме. Забелязвам две пейки една до друга и се опитвам да ми хрумне асоциация покрай тях. Знам, че малко късно влизам с меметата, но смятам, че ми се получават.

Тази вълна с меметата не свърши ли?

Не, аз обичам такъв хумор – кратък и ударен, за секунда. Плюс това живеем в забързано време, в което хората нямат много време да четат и да гледат дълги клипчета. Всичко се случва на момента.

На два пъти беше в карантина. Обмисли ли през тях втората си книга след “Произход на видовете”?

Вече три години имам време да мисля за втората книга, но поради някаква причина не сядам да я оформя. Имам над 10 разказа, които не са издавани. Има ги качвани, но не мога да намеря преждата, която да обхване всички тези разкази във форма.

Крайните срокове много ме стимулират.

Ако ми кажат, че ще ми отрежат едната ръка, ето това е стимул. Стивън Кинг има такъв разказ за човек, който не може да откаже цигарите. Свързва се с фирма, където му казват, че ако не спре цигарите, ще отрежат пръстите на едната му ръка. Накрая това се случва.

Първата книга я написах за две седмици. В момента не може да се направи премиера като хората. Ще изчакам пролетта, когато ще паднат всички мерки, за да можем да се съберем. Като пуснат ваксината догодина, би трябвало да се пооправят нещата.

Кого допускаш да се размотава в душата ти?

О, много лесно допускам. Особено жени. През годините съм се опитвал да изкореня това от себе си, защото хем си харесвам тази черта, че съм импулсивен и че съм мъж, който не се страхува да си показва чувствата, не стоя да чакам тя да ми пише първа, да ми хареса първа два-три поста, та евентуално тогава да ѝ звънна, пък хем и не искам да се хвърлям много. В любовта живея яко натиснал педала на газта. Случват се катастрофи, имам после шини на краката и рани по цялото тяло, но пък не съм от хората, които застават в средата на езерото и се наслаждават на бавното течение. Друго е темпото ми. Нервна натура съм и на мен ми трябват събития.

А покрай една такава “катастрофа” имаш сина си Боян.

О, да, най-хубавата катастрофа в живота ми. Ние сме в прекрасни отношения с Кристина, бившата ми съпруга. Уцелихме се в такъв момент, в който и двамата карахме с 200 въпросната кола, взаимно се блъснахме, но се излекувахме от раните си и имаме съвършено дете.

Боян всеки ден ме учи на търпение. 

Децата на година-две не са най-интелигентните същества на света, дори не могат да говорят. Малкият чупи, хвърля, а аз обяснявам… И осъзнавам, че това не е толкова урок за него, колкото за мен: да намеря своето вътрешно спокойствие и да науча малкото човече на нещо.

Имаш ли пропуснати желания?

Сещам се за жени, с които съм искал да бъда и съм вярвал, че те са били писани за мен… Не съм бил с тях, но не е нещо, което ме притеснява. По-големият проблем е човек да има желания, които не е готов да пусне, а да се обсеби от тях. Прави ми впечатление, особено сред млади хора, че много трудно пускат отровни връзки. Вече го нямам този проблем, а го имах. Не можеш да се откъснеш за една вечер и да си тръгнеш. Трябват малко шамари в живота. От зор човек да не си пропусне желанието, то се превръща в някакъв кошмар. Така че нямам пропуснати желания, за които да страдам.

Кои са облаците, които пречат на спокойствието ти?

Тази своя наблюдателност понякога я обръщам към себе си и започвам да си чопля щастието. От време на време

обичам да се питам дали съм щастлив и си създавам сам главоболия и проблеми, 

правейки си дисекция на живота. Но бих казал, че се справям прилично. Бих се потупал по рамото.

Натрупването на грешки е като с карането на колело. Не вярвам, че се научаваш да караш колело от първия или втория път. Просто в един момент спираш да го мислиш и то не ти прави впечатление. Моята емоционална интелигентност я постигнах по този начин, падайки и ставайки. Спирайки да мрънкам колко много падам, в един момент нещата се променят. Скоро не съм падал и явно съм станал по-добър в менажирането на мислите си.

Абе, аз звуча умно от време на време, така като се заслушам ()…

Казваш, че хората искат всичко и го искат сега. Ти какво чакаш в този смисъл?

Така е, защото сме много нетърпеливи – и в работата, и в любовта. Започваме работа без нито ден опит, но искаме да е на 2 хиляди лева заплата. Същото е и в любовта. Хората бързат да излязат от някоя неуспешна връзка и искат в следващата всичко да им се случи за 1 месец, макар да са необходими 12.

Доволен съм от невсичкото, което имам. 

Човек не може да има всичко, защото е много алчен. Аз – също. Открих, че дори и когато преговарям за пари, казвам някаква сума, те ми я дават, а си мисля: “Ех, можех да поискам повече”. Това е много грозно, когато го пренесеш на полето на интимните отношения. Излизаш с някого, той е прекрасен за теб, но скоро започваш да му търсиш кусури, да си мислиш: “Няма ли някой, който да ме разбира повече…”. Какво значи да имаш всичко? Бил Гейтс, ако има 40 милиарда, има ли всичко? Няма, защото може да има 42 милиарда. Може тези 2 милиарда, които ги няма, жестоко да го изяждат. В същото време може да си най-бедният, но тези 100 лева в джоба ти да са абсолютно всичко. Всичко зависи от вътрешния ти радар. Имам достатъчно и съм благодарен.

Синът ти ще се опита да мечтае. Ще го приземяваш ли?

А, не, в никакъв случай. Ако си вирва носа, ще се опитвам да го насочвам към земята. Няма да съм от тези бащи, които ще казват, че “музикант къща не храни”, ако той реши да стане певец. Аз самият не съм започнал да се занимавам с писане заради парите. Писателите тук не са с джипове и с яхти, не ходят до Санторини. По-скоро ходя… в Созопол.

Ще дам на сина си свободата да лети, накъдето си поиска.

снимки: Радостина Колева