Хубав е моментът, в който откриваш, че има млади хора, които имат хъса и настроението, сетивата и чувствата да плуват в живота си като с моторна лодка – на 100 %. Алиса е от момичетата с вятър в косите, независимо дали е подредена, разсеяна, мотивирана, или проектира близкия месец. Казах Алиса. Актриса в Малък градски театър „Зад канала“. Както и предполагах, след „здрасти“ нерядко хората се шегуват с името й: „А, Алиса в страната на чудесата“. Тя пък си го харесва вече, след като му се е бунтувала в детските години. Но май това не са единствените й бунтове…

Хаотичен човек с хаотични мисли… Като такъв се определяш.

(смее се) Да, хаотичен съм. Много неща ме влекат, много неща ме носят насам и натам. Забравям, обърквам се, връщам се към нещо. Опитвам се да се подреждам, обаче не става. Има някаква отвеяност у мен. И гледам да си правя много стриктни графици, когато имам много неща за вършене, да ги подреждам по час, за да знам, че има нещо, върху което да се опра. Иначе съм в тотално безвремие. Не знам кой ден сме. Read More

Харесах я в представлението „Майстори“ в Народния театър. Признавам си, не бях гледала Гергана Змийчарова в друго представление, но очите ми я виждаха различна. Дори и само тази й роля би могла да й е достатъчна в кариерата на актриса.

Но актьорите не мислят по този начин. Искат да оставят повече следи…

Да не говорим, че Гергана си е за харесване. Тя е типично творчески човек – рисува, фотографира… Има опит и образование за това, но го действа с огромен кеф, не по задължение, а защото я яде отвътре да го прави.

Ако се казваше Сирма, както са мислили да те кръстят родителите ти, друга карма ли щеше да имаш?

Къде си го прочела това? () Сигурно аз щях да съм друга. Сирма Змийчарова ми звучи много съскащо и змийско. Едно време съжалявах, че не са ме кръстили така, за да е по-интересно, обаче в последните години се убеждавам, че фамилията ми достатъчно се запомня. Дори и когато не се запомня правилно – и Змиярова са ме наричали, и Пепелянкова, Зайчарова. Read More