Завладяващото присъствие на Коста Цонев в сериалите „Дом за нашите деца“ и „Почти ревизия“, които гледах по сателитния канал „ТВ България“ през последните месеци, ме накара да разбера защо това е любимият актьор на много поколения. Не беше необходимо да го преследвам дълго – на големия талант са му чужди както евтината поза, така и издевателската надутост на фалшивите величия.

Коста Цонев простичко ми определи среща в театър „София“ и ме предупреди, че разполагаме само с двайсетина минути.

Но когато ме видя колко съм объркана от желанието да му кажа всичко, което мисля, да го попитам за хиляди неща, как се опитвам да се преборя с вълнението и възторга си, добродушно седна и ме увлече в разговор.

Първата ви роля в киното на немски офицер е от няколко реплики, но сте озвучавал и роля на Рангел Вълчанов (Бойко). На какво се радвахте повече?

Тогава се радвах на всичко, що е кино. Повече се радвах на тези две реплики, защото озвучаването не се вижда. Така се бях превъплътил обаче на немски офицер, че малко хора ме познаха (в кръга на шегата).