Колко е приятно да видиш визията на Пипи Дългото чорапче, но зад това да стои буря от емоции, умение за боравене с думи, които не се хвърлят в пространството, и дарбата на актьор. Нежността ѝ не се само привидна. Има я, но не е само тя. Елеонора бушува, бори се, играе, лети… Само преди 2 години е завършила НАТФИЗ, а под името ѝ вече стоят главни роли в “Шекспир като улично куче” и “Чалга”, щат в театър “София“ и скорошна премиера там на „Игри в задния двор“.

Усещаш ли, че опитът ти започва да личи?

Всеки един процес ми носи различни натрупвания. Ако позволиш на този натрупан опит да мине през съзнанието, тогава – да. Всичко, което ми се случва, ме развива, обогатява ме. Съвсем умишлено се старая да научавам по нещо всеки път.

Той знае къде се намира и как да действа със себе си, как да бъде щастлив, как да разкрива позицията си, макар да е имал нелицеприятен период в живота си. Днес възхитителното му участие в “Като две капки вода” и въобще музиката, която създава, движат вътрешния му мир. Но не е само това. Има ги и Виктория, Алиса и Константин.

Години по-късно, Music Idol беше ли за теб онова, което очакваше?

Беше точно това, които трябваше, защото издадох албум за по-малко от 3 месеца, а в момента не мога да издам втория си албум от 10 години. Наскоро забелязах, че съм цар на критичното мислене.

“Тази събота и неделя” по bTV – в момента там е нейното пространство, в което има възможност в рамките на 1 час да среща интересни хора. През годините в телевизията е срещала всякакви хора, които са ѝ показали къде е границата между искреността и фалшивото, къде е границата между важното и несъщественото, между несериозността и приятелството.

Кристина Газиева – в Cultinterview.

Срещаме се след Великден. Какво ти носят празниците – тъга или напротив?

Тъга – не. Даже това си говорихме сега с колеги, че в повечето случаи на празници винаги работя в нюзрума на bTV. Този път бях в Абланица при родителите ми и изкарахме заедно Великден.

Оперният бас, познал популярността по света в пълната ѝ палитра, се оказа интересен човек. Тих, спокоен, значително дистанциран. Тотално извън стандартите на артистите, които желаят да бъдат забелязвани на всяка цена и да се появяват от всеки ъгъл.

От няколко години Орлин живее в района около Рим – хем близо до големия град, хем леко по-встрани от лудницата. И това видимо му харесва и го прави блажен.

Срещнахме се пред Auditorium Parco della Musica в столицата на Италия и интервюто ни стана първото за Cultinterview, реализирано извън България.

Наскоро беше у нас. Какво те връща все още?

Операта в Русе е театър, към който имам специално отношение. Навремето се пътуваше много по турнета и дебютът ми с Русенска опера беше в Германия. Родителите ми бяха едни от водещите певци на тази опера в родния ми град.

Да търсиш улички в кариерата си, за да се предизвикваш, да се чудиш всеки път дали си се справил на нивото, което се очаква от теб… Все си мисля, че съмненията са характерни за талантливите хора.

Пламен е тръгнал с единия крак към актьорството още от ученик и от 6 години е на щат в Народния театър. Усеща се, че му е болно от липсата на интензитет на работа там от известно време насам. И дано наистина на младите хора им се даде възможност да покажат себе си и мощта си.

“Забранена любов” беше гледан сериал преди години, когато тръгваше в актьорската професия. Отчиташ ли го като свое постижение?

Моля ти се. Как постижение?! Бях на 17 години в школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. Дойдоха на кастинг и ме поканиха. Аз изобщо не знаех за какво става въпрос. Нямам отговор защо и как се случи това. Когато отидох на снимки първия ден, нямах представа какво да правя.