Социалните мрежи го побъркват и са нещо, което е много далеч от него, затова – търсете го в театъра. Неговата сила не е само актьорското му верую, а и толкова яркото човешко присъствие. Явно да живееш изцяло в творческа семейна среда е повече от мощно начало. А когато имаш умението да го продължиш, си е вече въпрос на силна индивидуалност и отличителен характер.

Какво си взе от “Алея на славата”? И изобщо човек издига ли се едно ниво при сблъсъка всеки път с нещо различно?

За мен всеки процес, в който влизам, е много ценен спрямо това, че аз започвам да опознавам някаква различна част от себе си, която не съм подозирал, че съществува. И винаги гледам да се предизвиквам да го правя.

Той има точен план за следващата половин-една година, намерил е смисъла в живота си и е далеч от грешните дири. Павел умее да стои лице в лице с популярността и с таланта си. Удава му се. А и явно има възпитанието, което го държи буден за климата около него.

Дойде спокоен в дъждовния ден и в това безветрие имаше някакъв чар…

Последната ти до този момент премиера мина наскоро, спектакълът “Коварство и любов” в Народния театър, където играеш. Вкара ли те в нещо различно?

От разстоянието на изминалите няколко години, имам много приятната възможност повече да си избирам пиесите. В Народния театър се дава тази възможност. За нас, които сме вътре, това е от огромно значение. Всеки един в екипа е дошъл да създаде нещо с намерение, не по задължение.

Актьор, който има какво да каже, но си мисли, че това не е така, че мнението му не е важно, не е нужно. Как се добавя обаче лично самочувствие към стойността ти, когато имаш всяческа нужда от нея? Когато свещта ти е запалена, но ѝ трябва още малко, за да се разгори подобаващо?

Сериалът “Братя”, сега – “Клетката”, щатът в театър “София” – това са все клечки в правилната посока за него. Останалото е въпрос на бъдеще.

Чувстваш ли се избран?

Със сигурност поне от трима души – родителите ми и съпругата ми. На мен също ми се налага да правя избори ежедневно, но за важните си е трудно, особено за човек с моята емоционалност и чувствителност.

Той е наясно със себе си, отстоява позицията си и участва в продукциите, които добавят стойност към личността му. Сега Башар се заема и с нещо ново, тъй като е поканен да води кино клас в театралния колеж “Любен Гройс”.

Страхуваш ли се да не дадеш на студентите, които пое тази година, прекалени надежди за бъдещето им на кино актьори?

Кино винаги ще има, защото това е индустрия. Тя винаги е печеливша и докато е такава, винаги ще работи. Хората ще искат да гледат филми, ще искат да слушат и музика.