Известна дистанция, сериозен поглед. Гледах го директно и беше хубаво да установя, че е такъв премерен, без излишни реакции. И се замислих, че това вероятно идва от рисуването, което е белязвало живота му в юношеските години, тъй като до висша степен то е самотно занимание. Влади все още вади моливите, но киното и театърът са го придърпали повече към себе си.

“Игра на доверие” отвори ли нещо скрито у теб?

Със сигурност, защото това е първата роля на злодей, която играя. Досега ми се е случвало само в театъра, макар и рядко. В такава крайност и толкова откровено, не е било. А и все пак пред камера е доста по-различно.

Професор, с когото се общува с такава лекота, че ти става приятно. Приветлив и забавен. Игнорирахме дъжда навън и най-накрая застанахме очи в очи с Христо Пимпирев, точно след 30-ата експедиция на българските учени в Антарктида. Направихме лека разходка из дебрите на Ректората и седнахме да си поговорим в кабинета на центъра за полярни изследвания в Софийския университет. Звучи адски сериозно и ерудирано. И е такова.

Юбилеят ви завари в Антарктида. Нестадартно ли мина?

Юбилеят ми беше чудесно отпразнуван там. За мен беше много трогателно. Първо корабът пътува 50 дни и така се случи, че точно на моя рожден ден, на 13 декември, той стигна на остров Ливингстън.

Спокойствие – не по сценарий, изящество – не от филм, сладкодумие – не от сериал. Предполага се, че светът ѝ е изпълнен със самочувствие до земи, но не е така. Сподели ми, че не е изкачила своето вътрешно Аз до ниво “обичам се‘”. А всъщност има не един повод да бъде в полета на годините си.

Четете напред…

Как се реши на пътя между Варна, където си родена, и Америка, където си учила в актьорската академия на Лий Страсбърг?

Варна я оставих, когато бях много малка, на 15 години. Тогава станах “Супермодел на България”. Преди да отида в Америка, бях основно в Италия и Испания. Пътувах покрай модата. Изкарах в Италия тийнейджърските си години.

Когато имаш ненаситен глад за спорт и си спортен журналист, е някак обяснимо. Но когато имаш и ненаситен глад за книги, тогава вече е интересно. И приятно. Радостин Любомиров следи за появата на всяка новонаписана от Георги Бърдаров и Иво Иванов книга със страхопочитание. Освен това предпочита всеки закупен от него том да е от благотворително събитие, за да знае, че е свършил и мъничко добро.

Нашият разговор обаче се завъртя в друга посока…

Върна се в БНТ. Беше ти домъчняло ли?

Ужасно много. Не е спирало това ми усещане. Когато си бил част от толкова голямо нещо за дълго време, то неизменно се е превърнало в дом.