Диян Стаматов – мисия „училище“
Когато заключат някого в определена рамка и той няма как да излезе от нея, тогава остава да си го представиш… Познавах дейността на Диян Стаматов като заместник-министър на образованието, като дългогодишен директор на 119-о училище, и знаех, че идеално ще се впише в Cultinterview като човек, чиято философия не включва крайни позиции, който има своите часове на спокойствие и който се вълнува не само от това, което става в собствения му „двор“.
Впуснахте се в нещо различно. Къде сте между училището, политиката, бумащината?
Честно казано и аз не знам в какво се включих, защото едва тези дни осъзнах, че натовареността ми става неимоверно голяма. Започвам в 7 и приключвам вечерта в 8. През това време концентрацията ми е на такава висота, че нямам и секунда свободна. (още…)
Стефания Колева – да почувстваш живота
Когато си с усещане, че интервюто ще ти се „получи“, рядко това бива нарушено. Стефания е намерила някаква пролука, в която хем да е интересна, хем да не се скъсва от изявления, хем да е на ниво в театъра. В същото време не се пъчи да показва колко е „дала на света“. Стои някак скромно, струва ми се, особено спрямо таланта, който е очевиден.
Видяхме се, пихме кафе, говорихме си един куп щуротии и все пак си казахме съществени неща. Актрисата е далеч от това да се усмихва на всяка цена, обаче когато го направи, така да ѝ отива…
Ако сутринта не ти тръгне приятно, как продължаваш?
Продължавам напред. Няма да зациклям, че нещо не е станало… Може и да не стигнеш до целта, която си набелязал за деня, да кажем, но все някога отиваш и то се изпълнява рано или късно. Само леко се отлага. (още…)
Симона Халачева – когато търсиш да надградиш
Често човек се опитва да разгърне потенциала си на максимум с течение на времето, но рядко той е толкова разнопосочен, че да не можеш да разграничиш началата от краищата в моженето му. Симона е такъв човек. Неведнъж съм била впечатлена от акварелите, които рисува, от снимките, които фотографира, от финото ѝ присъствие в театър „София“, от човешката ѝ жизненост. Тя е един млад човек със смислени занимания, които кънтят.
Тотално творчески човек си. За всичките си занимания ли чувстваш призвание?
Не всеки се ражда творец. Всеки може да прецени дали едно дете отрано има артистични заложби, независимо дали са свързани с театър, с усет към пеене, пиано. Баба ми пази много мои рисунки, които стоят в една папка. Когато ходя там, си ги разглеждам с интерес. Първата индикация, че нещо творческо се развива в мен, е писането на стихове. (още…)
Иван Стаменов – когато класата има значение
Той не е жаден за внимание, макар да е актьор. Зарязал е амбициозността някъде по пътя и се е втъкал в бизнеса с дърво. Вече не живее в България, а в Австрия, и актьорството отдавна е минало на отсрещния тротоар за него. Но появата му във филма „Писма от Антарктида“ е същинско бисерче – вдъхновяващо и нежно, на един истински интересен човек. А ако знаете какъв глас стои зад всичко това… Той е Иван Стаменов! И не се ударжах да връхлетя в пространството му в единствения му ден в София, отбелязващ премиерата.
Не е ли малко особено един актьор да е по-познат с лицето си заради реклама на супермаркет?
От доста време не съм активно занимаващ се актьор. Съвсем нормално е актьор да се появи в една медия, а след това – в друга. Снимката за реклама е един вид медия. (още…)
Андре Токев – да твориш храна
Попаднах в един от ресторантите на Chef Андре Токев неслучайно, разбира се, и се замислих, че сигурно си е направил мястото така, че и самият той да се чувства спокойно в него – леко приглушено осветление, леко романтично, нежно… Той пристигна според уговорката ни и въпреки забързаността на деня, гласът му издаде същия този синхрон. „Ловци на храна“, „MasterChef“, ресторанти…, обаче когато подредеността е част от теб, не хвърляш енергия да изтупваш праха от себе си, а само да го създаваш. 😊
Какво допълнително правиш, за да се чувстваш добре?
На мен не ми се налага да готвя, защото се забавлявам. Аз искам да готвя. Най-добрата формула е да се занимаваш с това, което обичаш да правиш, където се чувстваш добре и щастлив. (още…)
Ивайло Захариев – да устоиш и да следваш пътя си
Атанас Кателиев – напред към нея, музиката
Когато се отърсиш от илюзиите и видиш, че дори и да си спечелил „Гласът на България“, тепърва те чакат премеждия, свързани със създаването на музика у нас. Когато си на 26 и е в бъдеще време да разбереш какво ще ти предложи животът, но си готов да му отвърнеш с прегръдка. Наско не е плашлив. Бил е спортист, бягал е по маратони и знае, че обратен път няма. Тръгнеш ли веднъж, трябва да стигнеш. Желаещи да тичат до него?
Форматът приключи за теб, но животът продължава. Как?
В много пътуване. Постоянно съм някъде. Събират се няколко участия едно след друго, после следва почивка. Но нещата не се случват само при мен. И Надежда пътува, Тино и Христиан – също. (още…)
Радослав Янков – когато снегът те очаква
Той е сноубордист. Всъщност най-популярният ни и титулуван сноубордист, но думите му отиват и не стреля напосоки с тях. Радо внимава какво говори и с кого говори. Има лека дистанция у него, която се усеща, но впоследствие разбрах защо е тя: опитва да се пази и да подбира хората около себе си. Бях приятно изненадана, не крия.
Какво прави един сноубордист, когато не му е сезон за състезания?
Този период е от месец април до края на ноември. Състезателен период се счита за период, в който започват самите състезания. Има такъв, който е подготвителен, летен, който включва физическата подготовка, която не е на сняг (април – септември), а след това се подготвяме и на сняг. (още…)
Радостина Колева
