Дали писателят е сложен човек, чиито думи напират и понякога му идват в повече? Дали същността му реагира адекватно на нещо, изречено не на място? Открих Калин Терзийски в спокоен за него период, струва ми се. Тези дни той провежда дълги разговори с хора, които го търсят като… психиатър. Бил е такъв, разбира се, но статутът му сега нали е друг? Инстинктивно ми изникна въпросът: на народа чете ли му се, или иска да се доближи до думите на писателя в негово присъствие?

Къде те намират тези хора, които ти звънят, и защо търсят теб?

Познавам моето време и имам усещане за него. Сега хората са доста обезверени за силата на обществото да им помогне. Не само това, а дори имат нагласата, че то изобщо не се интересува от тях, че е агресивно. Аз самият живея с такова чувство. Обществото не е за да се чувстваме сигурни в него, а е едно злонамерено творение, което само може да направи някоя пакост.

Тя не е от хората, които се опитват да се скрият зад една усмивка, за да бъде забавна, не е от хората, които ще те прегърнат, без да те обичат. Не е от актрисите с прищевки, а е от актрисите с талант. Ева Тепавичарова ухае на самочувствие, без то да е натрапчиво, ухае на женственост, без тя да е фрапантна, но пък че цветността я прави разпознаваема – от това няма скриване. 

Българската филология по-маловажна ли се оказа за теб от актьорството?

Не, тя е много стабилно образование, но се оказа, че прекарвам повече време в театъра, докато я уча. Това ми даде да разбера, че е нужно да се замисля къде точно ще се развия. Нашият професор по западноевропейска литература, Симеон Хаджикосев, изигра много голяма роля. Когато се явих на изпита, знаех наизуст текстове от Байрон, защото бях в аматьорска школа „Студентина“.

Той вече не мечтае да пее на стадион „Васил Левски“, но има записани не една и две песни през годините, не мечтае да бъде в непостижимото, защото е напълно наясно какво е да витаеш, да си издигнат малко над масата. Бил е там. Заради постигнатото в телевизията. Но сега е в такъв синхрон със себе си, до такава степен се е опознал, че изненадите не са нещо, което очаква, а по-скоро се е отпуснал в спокойствието си.

Минавайки зад гърба му, там има малко тишина, колкото и сам да не я забелязва. Но тя е притаяваща. И някак нежна. Драго Драганов.

Няма да повярваш с какво ще започнем, с което веднага ще внеса смут в представянето, което ти направих. Спомняш ли си, че преди 20 години щеше да се жениш за мен, докато пътувахме за фестивала „Славянский базар в Беларус“?

Все повече подобни заплахи достигат до мен. Явно преди 20 години съм говорил много глупости. Сигурно е имало конкретен повод. Още първия път, когато те чух, си помислих колко трудно ще ти бъде да печелиш битки. Почувствах те слаба.

Не е ли странно сините ти очи да умеят да проектират преживяванията ти и да ги показват неразмити, да живееш в синия цвят заради отраженията от небето, от морето, да се вмъкваш в сини дрехи… Толкова много синьо, а то да носи такава фрапираща емоционалност. При това през цялото време бях с усещането, че той не я осъзнава. Кой е той? Актьорът Димитър Баненкин. „Недадените“, „Дамасцена“, „Посоки“, „Скъпи наследници“, Сатиричен театър, Младежки театър – там е. А тук е моето щастие да слушам неговите разкази. Пълен джакпот!

Идвайки си от Германия, където живя немалко години, предполагаше ли, че ще бъдеш толкова ангажиран?

Не, защото дойдох по конкретен повод. Предложиха ми роля във филма „Недадените“. Иначе нямаше да се върна. Може би щях да остана в Германия, но вече без толкова много заведения, които да управлявам. Накрая изгубих и мотивация. Да работя 7 дни в седмицата…

<Мирисът на дъжд, истинският порой или слънчевият лъч може да бъде стимул, за да може пространството да се насити с нещо ново, с нещо красиво и творческо?! Тя открива вдъхновяващите моменти зад всеки ъгъл. После създава. Нейните бижута и дрехи биват приютени от Muse shop, а и от собственото ѝ магазинче - Unibucks shop. Притеснителна, фина, спокойна и с чувство за умереност: Таня Папаринова от Cøncepta гостува на Cultinterview.

Има ли конкретно събитие, което да те е отворило към това занимание?

Преди да се занимавам с хенд-мейд, имах магазин на централна улица. Бях в търговията и шиех неща, които бяха по моя идея, в ателие. Започнаха да се продават с голям успех. Но когато се роди дъщеря ми Съни, приключих. Когато тя стана на 3 годинки, ръчно-изработваните неща започнаха да си пробиват път. А понеже като дете винаги съм се занимавала с подобни неща, получих вдъхновение.

Тя си пада по тихото присъствие, по тихото бягство, по лекото ехо в гласа. Да не повярваш чак, че актриса може да търси да бъде във „второстепенна“ роля. Не на сцената. Ей така: когато върви по улиците, когато пие кафе в парка, когато получава усмивка. Може би пък „сезонът на канарчетата“ е отминал и реалността е претърпяла промяна, примесила се е с контрол, стабилност, задължения…

Сядам до нея. Параскева Джукелова.

Колко пъти в живота на човек му се случва да участва в карнавал? Ти имаш шанс сега с новото представление на Народния театър – „Един безумен ден“.

Особено у нас, в България, се случва по-трудничко. Ако човек има интерес, винаги се появяват възможности за маскиране. Би ми се искало да съм във Венеция или в Бразилия на масови празници и изригвания, но не съм била. Ние наричаме представлението карнавал, но си е постановка с много музика и танци. При нас маскирането в театъра е редовно. При мен няма неузнаваемо маскиране в „Един безумен ден“. Костюмът и перуката преобразяват и се получава магия.