Тя достигна до там, до където малко певци имат хъса да разперят криле. Голямата сцена я избра. А и вече има свои стъпки, които да следва, и не й се налага да ходи по чуждите. Усмихната е, когато го усеща със сърцето си, и е сериозна, когато душата й не се смее. Преживя две радости покрай „Евровизия“, а българите покрай нея – сигурно още повече. Хвърля камъче след камъче в родната поп-музика, в която винаги е била отличителна. А може би именно заради това популярността я докосна – енергията й е различна. И възпламеняваща. На сцената на Cultinterview: Поли Генова.

Имаш интерес към лириката точно. Преди малко си говорихме, че в лош период дългите произведения не са вариант.

Най-вероятно имам нужда от нещо синтезирано, нещо, което обхваща цялата ситуация с няколко думи. Когато човек е в тежка емоционална случка, има нужда от нещо веднага и няма търпение. Търси упование някъде – така си го обяснявам.

Когато си обаятелен, не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи много елегантна крачка към популярността с ролята си в сериала „Скъпи наследници“. Същата елегантност я притежава и тя самата. Доза наивност, доза невинност, доза крехкост – всичко това се улавя у Дая. И може би е характерно за младата й възраст. Но едно преимущество я издига леко отгоре – не е глупава и не й се налага да компенсира с визия. Къде й е следващата голяма роля? Може би вече си я мечтае и нея?!

Родена си с друго име – Катерина, – с което си била само един ден. Замисляла ли си се дали пък тази промяна не е сменила кармата ти, за добро или за лошо?

Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични изчисления, но мисля, че с Даяна имам по-голям късмет в живота. Не знам как щеше да е с Катерина, има много „ако“… Майка ми ме е кръстила на баба ми.

Когато красотата не спи и няма нужда да бушува отвътре, за да я видиш и оцениш. Такова ми беше усещането за Никол, лицето на NOVA, когато популярен ресторант ни приюти за по едно капучино и фреш.

Тя не е от бездейните хора, нито от хората, които търсят вдъхновение в празните разговори. Не си отделя време и за излишни срещи, а просто ги отхвърля с усмивка. Да си си сътворил живот по мярка и в него да влизат отбрани – такъв е нейният свят, без значение дали навън вали дъжд, сняг или е облачно с кюфтета (а, това беше от другаде ).

Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „Денят на…“?

Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се много шансове и то от различни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква перспектива и възможност за развитие. Имах друга рубрика „Специалистите“, която вървеше доста добре, но с течение на времето тя се изчерпа. Беше за професиите на хората.

Да имаш усещане, че разполагаш с цялото време на света за съзерцание. Да слушаш звуците на света и да се опитваш да ги обемеш. Кристиян Милатинов е от типажа „гражданин на света“: харесва му да е най-населения град, но и в най-западналото място, харесва му да е на брега на малък плаж, но и на върха на планината. Заниманията му са все артистични, включая футбола. Ето го в днешния ден, когато съвсем скоро ще бъде гост в дома ни чрез телевизионния сериал на NOVA – „Полицаите от края на града“, където Кристиян е инспектор Колев.

Какво ти е останало от малкия каубой, както са те наричали като дете, когато твоят баща ти е показвал професията си на акробат от цирка?

Шапката и чувството за борба, винаги да търсиш решение, а не чак толкова да се взираш в проблема. Каубоят е малко по-директен като маниер. В днешно време обаче трябва да си възпитан и да си уважителен, да намираш решението според човека срещу теб.

Когато на лицето ти е изписана цялата сърдечност, която носиш, и същността ти цъфти с мириса на най-ароматното цвете, не се нуждаеш от допълнителни оръжия и излишен патос в общуването с някого. Михаела Филева е опияняваща – пее с усмивка, умна е, чародейна. Изобщо тя е отражение на съвременността ни, но не на онази грозната, която е с бастун, неуверена и мудна, а на възвисената – с идеали, с емоции и с отношение към света. Един прегърнат от Господ човек.

Знаеш ли откъде ще започнем… По покана на NOVA присъствах на благотворителен концерт на Unicef в цирк „Балкански“. Направи ми впечатление, че беше сред малцината със своя позиция, без да се съобразяваш с аутокю. Видно е, че си от младите хора, които търпят развитие.

Благодаря за оценката и за комплимента. Истината е, че идвам от Математическа гимназия и съм имала късмета да се формирам като личност в среда от знаещи и можещи, амбициозни млади хора, сред които беше по-срамно да не знаеш, отколкото да си зубър.

Едно къдраво момче, което има харизмата на победител, беше на ръба да постигне огромен успех на Световното първенство по лека атлетика в Лондон през лятото, но една контузия в лош момент го спъна на финала. Много се ядосвах, докато наблюдавах този скок на височина, признавам си. Вървеше в посока медал и присъствието му беше забележително. После спрях да се ядосвам, осъзнавайки, че всъщност расте звезда и гордостта ни на българи тепърва ще се свързва с неговото име. Тихомир Иванов.

Как успокои мислите си след контузията и отказа си да скачаш на финала на Световното първенство в Лондон?

След като установих, че няма да имам възможността да скачам, опитвайки няколко пъти, говорихме с треньора, отидох и си събух шпайковете. Единственото нещо, което направих, е да се представя пред публиката, която беше дошла да наблюдава финала, останах малко, гледах и като видях как започва състезанието с фалове на 220 см

Толкова разнополюсна енергия – от единия край, та до другия. Такъв синхрон между можене, емоционално влияние и първична реакция. Такава интензивност на живеене има у Иван, че вероятно не всеки сварва на темпото му. А колкото и пъти да съм го наблюдавала отстрани, винаги ми се е струвал някак романтично стоящ – и съзнателно, и несъзнателно. Актьорската му същност в момента е в един много приятен период, в който нещата просто му се получават. Като нежния копнеж в новото филмово заглавие – „Дъвка за балончета“.

Определят „Дъвка за балончета“ като филм за първите пъти…. Твоите първи случки идентични ли са били с тези на Калин, когото играеш?

До голяма степен. Калин е представителна извадка на хората от моето поколение. Убеден съм, че всеки един от нас е имал такъв миг, когато любовта в някаква форма се е проявила. Ние сме били ужилени от нея, макар и като едно помилване, ощипване или целувка по бузата, обещание…