Когато на лицето ти е изписана цялата сърдечност, която носиш, и същността ти цъфти с мириса на най-ароматното цвете, не се нуждаеш от допълнителни оръжия и излишен патос в общуването с някого. Михаела Филева е опияняваща – пее с усмивка, умна е, чародейна. Изобщо тя е отражение на съвременността ни, но не на онази грозната, която е с бастун, неуверена и мудна, а на възвисената – с идеали, с емоции и с отношение към света. Един прегърнат от Господ човек.

Знаеш ли откъде ще започнем… По покана на NOVA присъствах на благотворителен концерт на Unicef в цирк „Балкански“. Направи ми впечатление, че беше сред малцината със своя позиция, без да се съобразяваш с аутокю. Видно е, че си от младите хора, които търпят развитие.

Благодаря за оценката и за комплимента. Истината е, че идвам от Математическа гимназия и съм имала късмета да се формирам като личност в среда от знаещи и можещи, амбициозни млади хора, сред които беше по-срамно да не знаеш, отколкото да си зубър. (още…)

Едно къдраво момче, което има харизмата на победител, беше на ръба да постигне огромен успех на Световното първенство по лека атлетика в Лондон през лятото, но една контузия в лош момент го спъна на финала. Много се ядосвах, докато наблюдавах този скок на височина, признавам си. Вървеше в посока медал и присъствието му беше забележително. После спрях да се ядосвам, осъзнавайки, че всъщност расте звезда и гордостта ни на българи тепърва ще се свързва с неговото име. Тихомир Иванов.

Как успокои мислите си след контузията и отказа си да скачаш на финала на Световното първенство в Лондон?

След като установих, че няма да имам възможността да скачам, опитвайки няколко пъти, говорихме с треньора, отидох и си събух шпайковете. Единственото нещо, което направих, е да се представя пред публиката, която беше дошла да наблюдава финала, останах малко, гледах и като видях как започва състезанието с фалове на 220 см (още…)

Толкова разнополюсна енергия – от единия край, та до другия. Такъв синхрон между можене, емоционално влияние и първична реакция. Такава интензивност на живеене има у Иван, че вероятно не всеки сварва на темпото му. А колкото и пъти да съм го наблюдавала отстрани, винаги ми се е струвал някак романтично стоящ – и съзнателно, и несъзнателно. Актьорската му същност в момента е в един много приятен период, в който нещата просто му се получават. Като нежния копнеж в новото филмово заглавие – „Дъвка за балончета“.

Определят „Дъвка за балончета“ като филм за първите пъти…. Твоите първи случки идентични ли са били с тези на Калин, когото играеш?

До голяма степен. Калин е представителна извадка на хората от моето поколение. Убеден съм, че всеки един от нас е имал такъв миг, когато любовта в някаква форма се е проявила. Ние сме били ужилени от нея, макар и като едно помилване, ощипване или целувка по бузата, обещание… (още…)

Да си учил толкова много – в София, Париж, Рим, да си почетен доктор в университет в Токио, а в Шанхай – почетен професор, извън дългогодишното преподаване в Софийския университет… Чудно е това учене и натрупване на информация  какво ли отнема от нормалността ти? Даниел Вълчев винаги ми е стоял нешаблонен на фона на цялата тази биография.

Истината е, че дочаках това интервю, понеже то висеше в пространството от години. В момента обаче си намерихме повод. Неговата книга „Разкази“ излезе съвсем скоро. Избрахме си един обеден час, тъкмо време за второто кафе, насочих се към кантората му и в съвсем точния час на уговорката ни започнахме надпревара с думите.

„Осмият ден от седмицата“ е мотото на новата ти книга с разкази… Не ти ли стигат седем?

Ще започна малко по-отдалеч. Преди няколко години издадох един малък сборник само с 88 страници – 8 разказа и едно есе – и го кръстих „8 и ½“. Сега ми се понатрупаха истории и исках да направя втори цикъл от такива разкази. Те пък отново се получиха 8. А защо „Осмият ден от седмицата“? (още…)

Когато си търсиш приятен събеседник, а попадаш на нещо повече от това… Когато няма нужда да величаеш някого, просто защото той вече е доказал моженето си и е бил на онази, най-високата, олимпийската стълбичка. Бил е там два пъти. Когато не ти се налага да се въртиш по лабиринти, а попадаш директно в душата… просто защото човекът те пуска в нея. Когато знаеш, че носиш лудост в себе си, а този някой те надминава и в това. Когато… говорим за Мария Гроздева.

Това ли е спортът – тренировки, състезания, медали, контузии? Тъкмо си след операция…

Това е само за хората, които го виждат. А всъщност спортът дава много, той е феномен, който учи и възпитава. Чрез него, освен че обикаляш невероятни места по света, се запознаваш с много хора, приятели, с много култури. Спортът ти дава един летеж, особено когато победиш и си на върха. (още…)

„Възвишение“, показващо пътешествието на две момчета и тяхната мисия, изживя своите страхове, разцъфна и вече чу хиляди добри думи. А всъщност понякога забравяме, че един хубав филм не става сам. Отделно че, за да присъстват в продукцията ти актьори от няколко поколения – от деца до Васил Михайлов, – се изисква умение да убеждаваш. И ей там, на върха на тази планина, се оказва Виктор Божинов. Режисьорът… режисьорът със спокойните сини очи, режисьорът, който не си е забравил вдъхновението в някой крайпътен бар, режисьорът, който всъщност е една неочаквана среща.

Искал си да направиш филм за самата Стара планина, а направи такова чудо като „Възвишение“.

Исках да разкажа историята на Милен Русков, да я направя на филм. А това, че действието се развива в Стара планина, беше само подарък, защото дълго време снимах сериалите, за които бяхме затворени в апартаменти, в цивилизация. (още…)

Да се родиш без дясна длан, но да отчетеш това като привилегия. Да започнеш с тенис на маса 10-годишен и убедително да тържествуваш в спорта, стигайки дотам, че към момента да си трети в ранглистата. Денислав гради съвсем красноречива кариера, момче с характер е (макар да не си го харесва) и опитва да не се блъска в препятствията, а да ги отмества с… лявата си ръка.

Беше съвсем откровен в разговора ни, който протече като по вода – смислено и усмихнато. Постепенно стигнахме и до любовта…

Играеш във Френското първенство, освен в нашето. Въпрос на менажиране ли е да попаднеш там?

Всеки състезател, спрямо ранглистата му в чужбина и резултатите му, може да отиде в клуб в света, където се търсят състезатели. (още…)