Актьор в Народния театър. Звучи още по-престижно, когато си човек с македонски произход и си получил щата заради моженето си. Пред мен застана сериозна физиономия от сериозен мъж, с когото можеш да си говориш и за несериозни неща. Плувах в емоциите му няколко часа, докато той междувременно се оглеждаше дали не му се хапва италиански сладолед при -8 градуса навън.

Я чакай. Показа ми първото си стихотворение, което си написал на български. Преди това имаше ли друго, писано на македонски?

Писал съм, но никога не съм ги вадил навън. Прибирах си ги. Това беше, когато за първи път усещах пеперудите в коремчето. Тогава имаш нужда от емоционална експлозия – или да пишеш, или да рисуваш… Предполагам, че всеки прави първите си опити в онзи период, когато е тийнейджър.

Когато се чувахме за уговорката ни, той казваше, че е в офиса. Адвокатски дела. Все пак един поет трябва от нещо да се издържа. На мнение е, че в България никой не може да живее само от писане. Еле – от поезия. Обаче Добри я пише толкова добре и увличащо, с толкова презицно подбрани думи, че те унасят.

Хайде сега малко да се разходим из мислите на човека срещу мен: представям ви Добромир Банев.

Последната ти излязла стихосбирка е “Всички дни ще се казват неделя”. А кога имаме нужда от понеделници?

Когато четем “В понеделник ще е късно”. Това е моя книга от преди 9-10 години, която също е с любовна лирика. Някак така стана с времето, че се заиграх с отделните дни от седмицата.

Социалните мрежи го побъркват и са нещо, което е много далеч от него, затова – търсете го в театъра. Неговата сила не е само актьорското му верую, а и толкова яркото човешко присъствие. Явно да живееш изцяло в творческа семейна среда е повече от мощно начало. А когато имаш умението да го продължиш, си е вече въпрос на силна индивидуалност и отличителен характер.

Какво си взе от “Алея на славата”? И изобщо човек издига ли се едно ниво при сблъсъка всеки път с нещо различно?

За мен всеки процес, в който влизам, е много ценен спрямо това, че аз започвам да опознавам някаква различна част от себе си, която не съм подозирал, че съществува. И винаги гледам да се предизвиквам да го правя.

Той има точен план за следващата половин-една година, намерил е смисъла в живота си и е далеч от грешните дири. Павел умее да стои лице в лице с популярността и с таланта си. Удава му се. А и явно има възпитанието, което го държи буден за климата около него.

Дойде спокоен в дъждовния ден и в това безветрие имаше някакъв чар…

Последната ти до този момент премиера мина наскоро, спектакълът “Коварство и любов” в Народния театър, където играеш. Вкара ли те в нещо различно?

От разстоянието на изминалите няколко години, имам много приятната възможност повече да си избирам пиесите. В Народния театър се дава тази възможност. За нас, които сме вътре, това е от огромно значение. Всеки един в екипа е дошъл да създаде нещо с намерение, не по задължение.

Актьор, който има какво да каже, но си мисли, че това не е така, че мнението му не е важно, не е нужно. Как се добавя обаче лично самочувствие към стойността ти, когато имаш всяческа нужда от нея? Когато свещта ти е запалена, но ѝ трябва още малко, за да се разгори подобаващо?

Сериалът “Братя”, сега – “Клетката”, щатът в театър “София” – това са все клечки в правилната посока за него. Останалото е въпрос на бъдеще.

Чувстваш ли се избран?

Със сигурност поне от трима души – родителите ми и съпругата ми. На мен също ми се налага да правя избори ежедневно, но за важните си е трудно, особено за човек с моята емоционалност и чувствителност.

Той е наясно със себе си, отстоява позицията си и участва в продукциите, които добавят стойност към личността му. Сега Башар се заема и с нещо ново, тъй като е поканен да води кино клас в театралния колеж “Любен Гройс”.

Страхуваш ли се да не дадеш на студентите, които пое тази година, прекалени надежди за бъдещето им на кино актьори?

Кино винаги ще има, защото това е индустрия. Тя винаги е печеливша и докато е такава, винаги ще работи. Хората ще искат да гледат филми, ще искат да слушат и музика.