Не е ли странно сините ти очи да умеят да проектират преживяванията ти и да

Тя си пада по тихото присъствие, по тихото бягство, по лекото ехо в гласа. Да

Когато си вътре във филма и не ти се излиза от него… А когато и

Когато трупаш точки заради това, че смехът ти е заразителен, тогава моженето ти не отива

Има хора, спрямо които нямаме нужда от лабиринти и пътешествия, за да стигнем до тях,