Да притежаваш различен подход в поднасянето на времето е плюс, който несъмнено е ценен. Приготвяш си сутрешното кафе и той влетява в дома ти със своята веселост. Наистина освежава привидната лека несериозност на фона на плачевните понякога новини.

Николай Василковски обаче е и извън времето по NOVA, когато телевизията има нужда от стабилни репортажи. Или когато го потърсят за интервю в Cultinterview.

---

Целенасочено ли е това да си забавен и да “разказваш” за времето с усмивка?

Да, моята философия е такава, че прогнозата за времето трябва да има някаква добавена стойност – дали ще е виц, или ще изляза някъде навън, за да покажа историческа забележителност или природна красота. Гледам да има нещо повече от чисто метеорологична информация. Живеем във време, в което всеки ще си отвори телефона и ще види дали ще вали, колко ще са градусите… Но като му дадеш повод да се усмихне, става различно.

За мен няма лошо време. Има време, за което не сме подготвени, но това е друга тема. Ние се съобразяваме с времето, а не то с нас. Ако на човек не му дадеш причина да се усмихне сутрин, целият му ден върви накриво.

А как ти идва да се усмихваш в 3 сутринта, когато тръгваш за телевизията?

Трудно е и вероятно е до свикване. Принципно съм човек, който гледа да е над нещата. Усмихнат съм, въпреки че животът често ни среща с доста трудности. Не съм спасен от тези трудности, не съм застрахован от тях.

Гледаш ли и хората покрай теб да са такива?

Да, това е много важен момент, тъй като има хора, които излъчват някаква токсичност, излъчват негативизъм. Срещал съм много такива и съм гледал минимално да стоя около тях. Обичам да се обграждам с позитивни хора.

Как си обясняваш наличието на негативни хора?

Може би човек в някакъв момент се поддава на негативното излъчване от всичко наоколо. В момента драматичната тема в цялата страна е политиката и ако се поддадеш това да те смаже, загиваш. Зареждаш се с лошо и го предаваш на останалите. Опитвам да не го правя. Горд съм, че все още отивам на работа с усмивка.

Виждаш ли: чак е странно, ако ти харесва.

Да, много хора се оплакват, че заплатата им е недостатъчна. Всеки има понякога финансови проблеми. А в крайна сметка, ако работиш нещо и то не ти харесва, никой не те държи насила. Аз държа да работя сегашната си работа. Ако в един момент се почувствам смазан, ще се откажа.

Ще загубиш смисъла ли?

Да. Не бих понесъл да бъда досаден за хората. Вероятно ще го усетя този момент по коментарите. Със социалните мрежи човек лесно може да усети настроенията. В момента, в който нещата се обърнат, ще спра да се занимавам с това в кадър.

Кога говориш повече от необходимото?

Много често. Обикновено прогнозата за времето в рамките на едно 3-часово предаване, било то “Събуди се” или “Здравей, България”, е като пълнеж – т.е. си буфера между различните слотове. Понякога изискват от мен да съм кратък, но друг път, когато се чака закъснял гост, трябва да “пълня” време. В такъв случай си зареждам любопитна информация, за да съм интересен на хората рано сутрин.

Извън това съм добър слушател. Не съм човек, който много приказва. Не обичам да досаждам. Ако мога, помагам, но не обичам да говоря повече, отколкото е необходимо.

Има хора, които говорят по телефона часове наред. Не мога така. Водя телеграфен разговор дори и с майка ми и брат ми. Разбираме се нещо, а не за 40 минути. От кратко говорещите съм.

Пътуваш много тук и сякаш се чувстваш по-уютно из България.

Телевизионно се вижда, че пътувам повече из България, но обичам да пътувам където и да било. Обикалям съм по вулканите на Италия. Засичал съм Стромболи активен и беше доста зрелищно. Та пътувам по доста места и обичам да се разхождам навсякъде.

В България, от гледна точка на уют, а и въобще южните държави, сред които е и нашата, си ги усещам по-присърце.

Неотдавна бях в Родопите, в района на Смолян, където  проследих едно специфично военно учение на 101-ви алпийски батальон. Това са военни, които участват в спасителни операции в планините. Те могат да спасяват хора от наводнения, от снежни преспи. С тях изграждахме снежни иглута. Те прекараха цяла нощ вътре, за да тренират оцеляване. Аз си го спестих, понеже бях болен, иначе щях да съм първи. Иглуто е абсолютно нормално място, в което човек може да оцелее, ако знае как да го направи.

В чужбина пътувах последно за Барселона за концерт на Мадона през есента. Бях там с приятели, които са ѝ луди фенове. Аз не отидох на самия концерт. На тия години вече…

Колко са тези години чак пък?

На 45 съм. Та избягвам шумни места. Възхищавам ѝ се като шоу-звезда и заради умението ѝ да прави спектакъл.

За рубриката ти по NOVA, “Дотам и обратно”, свързана с красотите на България, отиваш ли на дадено място заради нещо конкретно, или впоследствие го намираш?

От една страна обичам този тип приключенство, да отидеш някъде и да потърсиш местната забележителност. Правил съм го това – понякога успешно, понякога не толкова. Случва се да действам и по обратния начин – виждам снимки, споделени от някого, и решавам да проуча. Отивам за водопад, а се оказва, че наоколо има църква или пещера с интересна история.

Към какво се приближаваш с годините?

Надявам се, че към малко по-спокоен живот. Като по-млад се отдавах на рискове, които вече не смея да поема. Покрай ходенето и обиколките имам доста травми по себе си и малко повече се пазя. Доближавам се до момента, в който най-вероятно ще захвърля всичко в града и ще си купя къща някъде високо в планината. Ще си купя 20 кокошки, 2 кучета и 3 котки и ще се отдам на отшелничество с половинката. Ще избягам от живота в града, от суетата, от лудницата, от мелницата, която представлява големият град.

Опитвам се да не обръщам внимание на центрофугата, но сигурно ще дойде момент, в който ще ми писне. Все още не съм готов за тази стъпка, тъй като работата ми харесва, а и не съм узрял. Сигурен съм, че някой ден и това ще стане. Ще изживея старините си някъде в планината. Там ще бъде последният ми дом.

Кога ти е облачно?

Когато страдат хора около мен. Докато отразявах различни бедствия, често около мен е имало страдащи хора. Колкото съм могъл, съм помагал, но като видиш баба, която взима смешна пенсия, а къщата ѝ буквално е отнесена от вода, не само ми става облачно, но и дъждовно. Започвам да рева като малко дете.

Трови ли те?

Да, запечатва се доста дълбоко в мен. Все още изтръпвам, когато се сетя за голямото наводнение в Мизия през 2014 година. С колегите ми се оказахме едни от първите на мястото на бедствието. Заедно с военните в лодките вадехме буквално хора от водата, които се давеха пред очите ни.

Не се ли притесняваш за себе си в такъв момент?

Не съм го мислил по този начин. Просто виждаш един човек и му подаваш ръка в най-тежкия момент. Вероятно цял живот ще го помня.

По-скоро тежките моменти ли остават в паметта ти?

Те остават в дълбочина. Със сигурност не ми определят живота и не ме тормозят всеки ден. Опитвам се да съм позитивен човек и гледам на повърхността да са хубавите емоции и спомените от пътуванията в планината, където я има онази свобода, която не можеш да усетиш никъде другаде, запознанството с хора, каквито в града трудно можеш да срещнеш.

Различни ли са хората там?

Много по-различни. И проблемите са им други, но там нямат нужда от часовници. Ние сме толкова застопорени в това часово време – бързаш, разграфил си си плана за деня, за да свършиш 1000 неща, пазаруваш, трябва да се погрижиш за детето, за кучето и котката… Там хората я карат по-спокойно и затова живеят по-дълго. Всичко, което им е пряко необходимо за съществуването, го имат около себе си: градинката с домат, с лук, с картофи. Излизаш в градината и вече можеш да си направиш супа или гювеч.

Както ти ще правиш някой ден…

Както и аз ще правя, да. Ама не знам как ще се оправя, защото не мога да заколя кокошка, ако искам пилешка супа. Само веднъж се случи да убия живо същество. Без да искам, разбира се. Баба ми гледаше кокошки в Троян и не знам какво стана, но петелът се опита да ме нападне в двора. Инстинктивно замахнах с някаква пръчка и петелът стана на супа.

Имаш ли гръмотевици в живота си?

Обичам мълниите и гръмотевиците. Когато има гръмотевична буря, не се крия, а напротив, отивам на покрива.

Обичам да снимам бурите.

Качвам се на покрива на блока или на телевизията, и слагам телефона. И на двете места има гръмоотводи, та усещам момента. Когато започне гръмоотводът да издава специфичен звук, усещам, че статичното електричество е прекалено високо и се скривам.

Иначе не съм от хората, които се поддават на някакви житейски гръмотевици. Не трябва да се заричам, защото всеки има неща, които могат да го сринат.

Мен ме срина смъртта на баба ми преди 3 години,

защото тя ме отгледа в Троян, в сърцето на Балкана. В момента, в който тя си отиде, това за мен беше голяма буря, която ме свали за дълго време. Някак си се запазих и не ми пролича на екран. Въпросът е да успееш да оцелееш в една такава ситуация.

Тогава къде търсиш слънцето?

Природата ми дава доста енергия, която усещам, без да мога да си го обясня. Когато ми е тъжно, ако се разходя сред природата, ми олеква много и се успокоявам. Животните – също. Напоследък нямам домашно животно, защото ще го обрека да е само по цял ден. Винаги съм имал домашни любимци – таралеж, куче, котка.

Какъв таралеж вкъщи?

Баща ми е международен шофьор и преди години беше намерих таралеж на тир паркинг. Животното беше ранено и го взехме да го гледаме вкъщи, но после го пуснахме, тъй като не бива да е в такава среда. Но и той мина през колекцията ни.

---

снимки: Радостина Колева