Харесах си я някъде по пътя, още преди „Откраднат живот“ да я обявят официално за свое ново лице. Талантът ѝ струи от различни посоки, а контактът с талантливи хора е някак лек. Рисува, има издадени две детски книги, а на всичкото отгоре е и актриса. Защото го може. Много ми допадна, че не се влияе – от мнения, от отношения, от случайни срещи на улицата. Единак е, а това я приближи до мен. Същевременно обаче те сграбчва от вратата с летящото си настроение и те отнася за седмица напред.


Кой те кара да ставаш в 6 часа всяка сутрин?

xЗаради сериала ставам, защото сутрин предпочитам да си направя кафе, имам ритуал, преглеждам си текстовете, взимам душ, нагушквам си котарака, дракона и т.н. Това изисква време. Искам да си видя животинките, преди да отида на снимки.

И като свършиш – пак така.

Като свърша, с влизането оставам чантата, взимам каишката на Врубел и го разхождам, защото той ме очаква на вратата. Държи се повече като куче, отколкото като котка.

Колко хора си разхождат котките?

Да, малко е странно, но има такива клипове на странни хора, които разхождат антилопи, лами, домашни любимци. Не съм само аз (). Малко сме, но в България не съм виждала всъщност.

Защо казваш, че си смешна в живота?

Не виждаш ли ()? Просто имам комични ситуации, в които изпадам много често.

Казвам това, което мисля, директно, без да се съобразявам.

Това носи своите последствия. Изказвам се не на място понякога. Освен това съм доста непохватна. Може би затова съм смешна. Особено когато съм родена в Деня на шегата.

Майтапят ли те за това, че си родена на 1-ви април?

снимка: Cultinterview

Качих ѝ се на главата, обаче тя ми позволи. Какво да се прави, заради Cultinterview.

Когато бях по-малка, ми се е случвало момчета да ме закачат на тази тема: „Майка ти и баща ти са те направили на шега“. А те всъщност не са ме правили на 1-ви април, така че не върви.

Какво правиш в България, а не си в Румъния, след като, раждайки се в Добрич, си отраснала в Румъния?

Това е добър въпрос… Всъщност тази дива местност Кайнарджа е точно на границата. Нямам работа там. Единствено къщата на баба ми и на дядо ми ме задържаше там, в този край. След това завърших в Силистра. Ние нямаме имоти. След като завърших средното си образование, можех да остана, но все пак в Силистра да се занимаваш с изкуство… Хората се интересуват, обаче там времето е спряло. Единственото хубаво нещо, което се случва, е Дунав, който минава от там. Последно на Коледа бях при роднините ми.

Да те „вкарам“ в „Откраднат живот“ за кратко.

Сега идвам от снимки, защо ще ме връщаш пак ()? После ще мина през библиотеката, защото започнах трета детска книга, и ми трябват материали. От там ще ме вземат отново за снимки.

Ти там ли спиш вече?

() Когато имам половин час, полягвам на болнично легло или в операционната. Новото лице, Ирина Митева, беше казала наскоро, че ѝ е било много странно в началото, защото някакви хора лежат по болнични легла в обедната почивка. Сигурно е фрапиращо. Когато аз започнах, не ми е правило впечатление.

Детските книжки се появяват в живота ти, преди да имаш дете…

Винаги с децата съм имала особен вид комуникация. Случвало ми се е да имам телепатия с малки бебета, буквално. Помислям си нещо и виждам как малкото отива и извършва действието, което е минало през мисълта ми. Все още нямам деца, но връзката ми с тях е много силна. Може би сме на един акъл и заради това се разбираме толкова добре.

Съперници или съмишленици имаш в сериала? А може би приятели?

снимка: Красена Ангелова

в „Откраднат живот“

Не мисля, че изобщо имам някакви съперници. И двата екипа работят по 14 часа на ден и сме семейство. Сигурно от една страна заради това сериалът е толкова успешен, защото е смазана машина. Познаваме се до голяма степен и знаем в кой момент кой как реагира, кога е добре да си замълчиш. Има любовна работна обстановка. Спокойна.

Любовна или спокойна?

Да, любовна може би звучи странно. Приятелски спокойна.

Твоите любови спокойни ли са? Ти спокойна ли си?

Не, разбира се. Опитвам се да не съм избухлива в дадени моменти – медитирам, гледам да си държа езика зад зъбите, да не казвам винаги какво мисля. Всеки ден работя над спокойствието и търпението си.

Кога ти се налага да се въздържаш от емоции?

По време на работа често ми се налага да се въздържам, за да не удуша някого.

Ежедневно се въздържам, защото човек трябва и да мисли, вместо да действа емоционално.

Аз съм и Овен, но не става с главата напред винаги, през стените. Понякога трябва да си замълчиш и да си преодолееш емоциите.

Кога подхождаш несериозно към нещо, към някого?

Подхождам иронично към някого, когато видя, че пред себе си имам друга вселена, друг свят, видя идиот пред себе си, агресивен човек, в очите на който се чете нездрава психика. Тогава съм по-несериозна и го обръщам на шега, за да не стане конфликт. Друг път, когато получавам изненади на съдбата, които тя ми прави, се опитвам да погледна от смешната страна, защото, като се замисли човек, всички ние сме някаква част от голямата картинка. Всъщност каквото и да се случва, трябва да гледаш леко на нещата.

Изобщо не съм човек, който се взима на сериозно.

Ако това някога се случи, предпочитам да се гръмна. Много е смешно, когато видиш как някой човек се е взел на сериозно.

На теб ти е смешно, ама те не се усещат.

Да, не се усещат. Ако утре мен ме няма, ако теб те няма, светът ще продължи да се върти с пълна сила.

Кога отлагаш нещо в живота си?

Опитвам се да не отлагам нищо, защото винаги стигам до един и същ извод: че не е трябвало да отлагам. Ако съм можела да свърша отложеното дело за кратък период, с това отлагане впоследствие ми трябва много по-дълъг период, за да наваксам това, което съм пропуснала. Действам сега и на секундата, ако може. Времето е много важно. Опитвам се да ценя всяка една секунда.

Не допускам в живота си хора, които ми губят времето.

Веднага ги игнорирам, когато видя, че се уговорим за среща, а се закъснява, или се уговаряме нещо за в бъдеще, променям си плановете… Тогава просто рязко нашите отношения приключват.

Много крайно!

Да, малко съм крайна, но това е моето време.

А ако този човек ти е важен?

Ако ми е важен, ще си поговорим надълго и нашироко какво на мен ми е важно също. Ако се разберем, продължаваме напред. Ако не – всеки по своя си път. Колко крайно и драматично звуча… Може би затова имам много малко близки.

Една приятелка имам до себе си, но тя ми е достатъчна.

От нея виждам същото отношение. Тя е на същия принцип като мен. В личните отношения може би бих допуснала компромиси спрямо човек, на когото много симпатизирам, и виждам, че има смисъл да продължаваме да се виждаме, но за работа съм по-крайна.

От какво не откъсваш очи?

Не съм сигурна как да ти отговоря на този въпрос… Много често не откъсвам очи от това, което правя – и в рисуването, и в актьорството. Искам нещата да станат по-добре. Прекалено се взирам в това, което съм направила. От актьорите съм, които задължително си гледат това, което са заснели. Анализирам се като друг човек. И това няма общо с егото. Гледам се от името на друг човек, който вижда непознато лице. Самокритична съм, за да знам какво да подобря и как, когато имам възможност.

А при моноспектакъла „Въпреки всичко“, който направи преди 2 години?

При него е доста зле, ако се самонаблюдаваш. Имам предвид киното само.

В живота си извън него, кога си затваряш очите?

Постоянно някакви неща ми бодат очите, в определени моменти си стискам и зъбите. За съжаление, живеем в много жесток свят. По-добре да не изпадам в подробности, защото ти знаеш за какво говоря.

В какъв „филм“ не би влязла?

снимка: Cultinterview

Не обичам да влизам в конфликти. Когато усетя негативна среда и хора, въпросните енергийни вампири, много рязко излизам от тази среда, от този филм. Аз съм скенер. Случвало ми се е да видя някой и да знам той какво си мисли. Случвало ми се е на парти приятелка да тръгва да ми разказва история и аз ѝ казвам да спре, за да продължа, понеже предполагам как завършва тя. Оттогава спрях да си правя такива експерименти и да гледам отвъд. Малко налудничаво звучи, но добре, че се познаваме с нея. Обаче няма смисъл да стресираме и хората ().

Трябва ли да си ненормален, за да се занимаваш с изкуство?

Не познавам някой „нормален“, който да се занимава с изкуство. Всички имат някакви „отклонения“. Хубаво е, когато тези отклонения са креативни, а не просто ненормални хора. Дозата лудост е задължителна.

Няколко дамски тениски, дънки, или гардероб на една дама…

Една тениска и един чифт дънки. Нямам шкаф вкъщи, държа си наличните дрехи на закачалки. Наскоро си изхвърлих половината гардероб, защото дрехите в него станаха в повече, а аз не искам да имам толкова. Не обичам да събирам вещи, дрехи, предмети. Това не означава, че съм човек, който бяга от всичко и от всякакви ситуации, чисто психологически.

Искам да имам пространство, въпреки че живея на таван.

Ако може в това лично пространство да има една чаша за вино, една бутилка вино и статив. Котаракът и брадатият дракон могат да влязат по някакъв начин в картинката. Винаги, от дете, съм предпочитала своята компания. От малка не съм се вписвала в детските банди. Играла съм си сама, измисляла съм си други, интересни игри. Сама съм се отделяла.

Знаеш ли кода на успеха?

Има ли такъв? Няма. По-скоро за успех първо трябва да работиш много. Ако си човек, който няма никакви връзки и не ползва шуробаджанащина, които много се толерират във всички среди, трябва да бачкаш много и да си отстояваш принципите, нещата, които искат да се случат. Нужен ти е и късмет да попаднеш на точното място в точното време.

Ти попадна ли?

На този етап, ако говориш за сериала…

И сериалът, и филмът „Дъвка за балончета“, снима и в „Писма до Антарктида“…

Чувствам, че правя това, което обичам. И съм на точното място. Не знам обаче дали е точното време.


снимки: Радостина Колева и Красена Ангелова