Неотдавна певицата насочи фенерчето към себе си с “Като две капки вода” и това стана един от нейните моменти за тази година.

Мина доста време, откакто с Михаела направихме първото интервю за Cultinterview и… да, има промяна у нея. С времето е пораснала и това се усеща дори чисто физически. И е включително в емоционален план. Разбирам я – заради сблъсъците в живота и със самия живот.

“Като две капки вода” даде ли ти възможност да се видиш отстрани по различен начин?

В рамките на предаването това, че влизах в различни образи на артисти от световен мащаб, ми даде възможност да опозная себе си по-добре. Колкото и парадоксално да звучи, излизайки от предаването, съм повече себе си от всякога. Със сигурност “Като две капки вода” ми помогна да се видя отвътре и да осъзная неща, които сякаш винаги съм знаела, но сега съм сигурна в тях.

Какво имаш предвид?

Мюзикълът е едно от нещата, които трябва да бъдат на картата на моята пътека. Завършила съм Музикалната академия. Там имах страхотен професор по актьорско майсторство – Андрей Аврамов, – който много ни увличаше по мюзикъла. В края на всяка учебна година имахме подготовка за голямо заглавие, което поставяхме в Младежкия театър „Николай Бинев“. Той все ни говореше за тази магия и как един певец трябва да има отношение към мюзикълното изкуство, защото то много развива.

Танците са другото, на което не съм отдавала чак такава тежест. Винаги съм танцувала много, както на сцената, така и във видеата към песните ми, но съм подценявала силата им в очите на хората.  Бях се фокусирала върху това какъв вокалист и автор съм.

През последните 3-4 години различни неща ме дърпат в посока на мюзикъла. Работя с Държавна опера – Стара Загора в “Парижката Света Богородица” и “Ромео и Жулиета”. В момента имам много покани, които в бъдеще ще бъдат факт.

Сама се продуцираш. Попадна ли във вълчата среда вече?

Чак пък вълча… Винаги съм била креативния двигател на всичко, което се е случвало около мен. Освен това близо 12 години съм се учила от едни от най-добрите в бизнеса в лицето на Monte Music. Така се оказах много подготвена за това, което следва. Това си е много естествена крачка. Започват да идват доста ангажименти към мен и съм готова да делегирам на повече хора нещата, които са свързани с оперативната работа, за да имам достатъчно време за творене и за изкуство.

Не бих я нарекла вълча среда. Ако се обграждаш с правилните хора, имаш своя си балон и бориш действителността, която генерално е липсата на концертна култура. Искам да научим публиката да не се страхува да влезе в концертна зала, да не се страхува да преживее музика на родния си език. 

Имаш ли усещане, че с времето ставаш по-затворена към хората?

Със сигурност. Страшно много съм се парила от свръх откровеността и откритостта ми. Може би е част от порастването, ставаш по-предпазлив. Отворен човек съм и често съм правила грешката да допускам до себе си хора, които не са заслужавали времето и енергията ми. Доказвали са ми, че не им е било мястото в живота ми. Понаучих се да се пазя, да не се раздавам безкрайно за всеки.

Идват ли ти лесно сълзите?

Силен човек съм. Не обичам да мрънкам и да се оплаквам. Сълзите обикновено идват, когато съм сама и си дам правото да съм слаба. Не искам да тревожа хората с това, през което преминавам. Сега се срещаме с теб и аз няма да ти губя времето, разказвайки колко ми е трудно нещо в живота например. Ще се опитам да ти дам повод да се усмихнеш. Всеки води своите тихи битки. Длъжен си да се отнасяш с уважение, с добра дума към всеки. Без прибързано съдене, когато не знаеш историята на човека отсреща.

А кога тези тихи битки стават открити?

В моя случай – когато ги премина и когато в тях има общочовешка поука. Тогава ги разказвам. Бидейки популярна личност, едно от хубавите неща, които можеш да правиш, е да даваш гласност на теми, които според теб са важни. Ако в твоята лична битка има история, която може да накара някого да се почувства разбран или по-малко сам, тогава си заслужава да се споделя и да се среща с публичното око. Иначе ще е поредната история на някой, който се оплаква.

Вярваш ли в добрата и лошата енергия на хората? Виждам, че си с такъв тип гривна с кристали?!

Тази гривна ми е подарък от мой много близък приятел, който почина наскоро. Преди не я носех, но когато си мисля за него, си я слагам. Изключителен оперен певец, колега, с когото си партнирахме в мюзикълите – Богомил Спиров. Беше мой ментор в театъра, бащински ме съветваше и в житейските неволи. Разказвал ми е всеки камък какво значи, обаче съм забравила.

В българската музика диша ли се спокойно?

Мисля си, че самата българска музика започва все по-спокойно да диша. Появяват се все по-смели артисти, които търсят собствения си глас, а не се стремят да отговарят на трендове и мода. Показват това, което мислят и ги вълнува. По този начин намират хора, които са на същата честота. Това за мен е глътка свеж въздух. А колкото повече свеж въздух има, толкова по-лесно се диша.

Свободата да твориш е нещо, което никой не може да ти вземе независимо кога и дали ще бъде завъртяно по медиите. Все по-лесно е да стигнеш по прекия път до хората, които се вълнуват от това, което правиш. Времената са различни, границите са отворени, а това прави мечтите ни да са по-близо.

Тези граници използваш ли ги, за да пътуваш?

Да, това е едно от най-смислените неща, които човек може да прави със свободното си време и със спестените си пари.

Пътешестването е единственото ми хоби.

И когато успея да си открадна време, обикновено обикалям дестинации. Ако съм си освободила повече дни, гледам да пътувам по-далеч, за да опознавам малко по-различни култури и порядки, които не са свързани с нашите европейски традиции. Предизвиквам се.

При по-малко свободни дни, пътувам за концерти на любими изпълнители, които гостуват в Европа. Прибирам се вдъхновена и заредена с емоции. Опитвам се да изключа професионалното си мислене като музикант и просто да се наслаждавам на концерта, но виждайки страхотна идея, която е реализирана съвършено, както и мащаб, който е впечатляващ като сценография, знам това колко труд и средства е коствало. Съзнанието ми тръгва в тази посока, но се опитвам да го връщам, за да се насладя максимално и да не се ограбвам от фенското преживяване.

Живеем във времето на сензациите. Защо не се опитваш да произвеждаш такива?

Не съм от конфликтните хора. Винаги ми се е искало, ако някой поглежда към мен, да го прави, защото има нещо, свързано с музиката ми, което заслужава вниманието му.

Скандалите не бива да са най-интересното в артистите. Смените в имиджа също могат да са нещо положително, което провокира интерес. По света стратегията със скандала често се използва и при децата звезди, за да може да бъде възприето порастването им от масовата публика. Може би заради ръста ми, от 14-годишна изглеждах по-голяма. И никога не съм усещала отношение към мен като към малка или незряла. Та и по тази линия не ми се е налагало да „правя сензации“.

Къде би могла да изкараш цял ден?

В едно плажно барче на брега на морето във Варна. Мястото е със страхотна музика – през деня си на плаж, а вечерно време свирят банди. Много приятно денят прелива в нощ. Обожавам Варна и е едно от най-любимите ми места за “крадене” на кратка почивка. Вълните се плискат в краката ти, има вкусна храна… Велико е!

След Ед Шийрън кого идва наред да подгряваш?

О, съдбата ще покаже. Това беше много приятно стечение на обстоятелствата. Той и екипът му лично са избрали човека, който да открие концерта му на стадион „Васил Левски“ пред 66 хиляди човека. Абсолютно епично съоръжение с 360-градусова сцена, за да може да има публика отвсякъде и да бъде изпълнен на 100 % капацитетът на стадиона.

Имаше ли вариант за контакт след това?

Притежавам свенливост, което не е непременно най-хубавото качество, но то е заради уважението към хората с постижения като техните. Нямам самочувствието да напиша “Как сте” след концерта.

Имах възможността да си говоря с  Ед Шийрън. Предишния ден получих мейл, че би се радвал да се запознаем. Отношението, което той показа, беше неочаквано. Беше много земен и открит. Останах очарована.

снимки: Радостина Колева