post

Квартал „Бъкстон“. Ресторант „Морско око“. 15 часа. На пръв поглед нищо особено. Но не и когато си на среща с европейските и световни медалисти по фигурно пързаляне – Албена Денкова и Максим Стависки. Когато се появявам, едно место блюдо профучава покрай  главата ми – т.е. обядът им току-що е приключил и е време за предвиденото в програмата им интервю. Двамата се взират в мен – открито и с добри очи.


Как се обръщате един към друг?

Максим: Аз й казвам Албенче, а тя към мен се обръща с Макс. Когато съм сериозен й викам Албена, а когато се шегувам – госпожица Денкова.

Как изглеждате предстартово?

Албена: Нормално, спокойно. Понякога има напрежение.

Максим: Аз съм малко по-отпуснат, макар че се усещам, че напоследък ставам сериозен, защото вече залозите са по-големи. Ние сме като всички хора, дори понякога по нищо не се разбира, че сме преди старт. Всички нерви ги скриваме вътре в себе си.

Албена: Когато демонстрираш спокойствие и увереност в себе си, шансовете ти за победа са много по-големи и ядосваш конкурентите си.

Максим: Преди състезание загряваме, слагаме си костюмите и кънките и излизаме на леда – т.е. нищо различно.

Максим, защо спомена за залози?!…

Албена: Той го каза в снимка: личен архивсмисъл, че целите ни са вече по-големи и се борим за по-високи места. Когато отиваш да се бориш, за да доказваш това, което си направил през предните години, тогава напрежението е по-голямо.

Максим:
Колкото до залозите, фигурното пързаляне все пак не е като конните надбягвания… Но в този спорт се въртят доста пари.

Вие заради тях ли сте в него?

Максим: В никакъв случай. Ние обичаме тръпката и го правим заради удоволствието и кефа. Разбира се, че винаги се стремиш към повече пари, но това не стои на първо място.

Албена: Ние сме били във фигурното пързаляне, когато не е имало пари, когато е имало и когато не са били за нас, а за други състезатели. В България е много трудно да се изкарват пари със спорт, освен ако не си футболист. Така че това не ни блазни.

Ледът означава ли свобода?

Максим: Означава. На леда се чувстваме по-добре, отколкото на земята, когато сме с маратонки. Живеем си живота без някакви по-особени тръпки, а там можеш да си разкриеш душата и има пълна свобода за това.

А ти какво правиш, когато си в Русия без Албена?

Максим: Сега, например, бях при родителите си на вилата, помагах за ремонта, който се прави там. Отделих малко време за семейството си, защото не ги виждам по цяла година.

Албена: Ние сме в Русия, в градче, близо до Москва, почти целогодишно. Т.е. аз там съм далече от своето семейство и си стоя вкъщи почти през цялото време.

Позабравена дума?!

Максим: Имаме много богат лексикон.

Албена: 

снимка: Koji Sasahara

Победители в NHK Trophy International Figure Skating Competition в Asahikawa, Северна Япония (ноември 2003 година)

Струва ми се, че голяма част от българските думи почти не ги използваме, защото си говорим на руски, след като не сме в България. Дори се хващам, че руският ми речник е по-наситен, отколкото българския.

Концентрацията ли е важна на леда или напротив – отпускането на мисълта?

Максим: И двете. Трябва да си абсолютно спокоен и 100% да знаеш какво правиш. С концентрацията стават грешки, които могат да бъдат фатални.

Албена: Стават грешки и по невнимание, а също и когато си прекалено възбуден.

А ако сте отпуснати, какво се случва?

Максим: Спъваш се и заминаваш две места назад в най-добрия случай. А може да изиграеш съчетанието без грешка, но без емоционален ефект и оценката пак се намалява.

Албена, защо не стана художествена гимнастичка, след като си тренирала?

Албена: Защото фигурното пързаляне ме привлече повече и в него имах по-голямо поле за изява. В началото бях индивидуален състезател, но бързо се преориентирах към танците, защото те са хем спорт, хем изкуство. Хората много ги харесват, особено в Европа и Азия.

Максим: И аз съм тренирал друго първоначално. От 4-годишен съм на леда, но в живота си имах пречки: счупих си ръката и крака и трябваше да се занимавам с плуване (за да раста по-добре, понеже не съм от най-високите мъже), с лека атлетика (за възстановяване), с тенис (за общо развитие). Сега вече само когато почиваме лятото ходим с Албена на картинг и влизаме в морето с джет. Зимата ходех на ски, но вече тя не ми разрешава, защото съм малко шантав и може да стане някоя глупост.

Само на ските ли си шантав или…

Албена: Изобщо.

Балансът помежду ви с течение на времето ли се появи?

Албена: Като че ли първоначално си паснахме веднага, тъй като и двамата сме амбициозни. В същото време Макс е по-неглиже, по-спокоен, свободен и весел, а аз, напротив, съм по-сериозна. Общо взето сме противоположности, но имаме еднаква цел и направление и всеки по своя начин се старае да постигне нещо. Оттук идва и добрият контакт между нас.

Максим: Ние наистина сме кардинално противоположни личности.

Албена: Е, чак пък толкова…

М: Аз съм дебел, тя е тънка. Аз съм грозен, тя е симпатична. Всичко е както трябва.

А защото си грозен ли са те определили за „най-сексапилен спортист на годината“?

Максим: Един мъж трябва да е малко по-красив от маймуната (смях).

Албена:
снимка: личен архивМежду другото това е много престижна награда. Защото в Америка и Западна Европа например са луди по фигурното пързаляне, има страшно много фенове и по чатовете за нашия спорт става класацията. Преди Макс, само Ягудин е взимал този приз, както и двама много добре изглеждащи американци.

Максим: На Албена й харесват… (смях)

Замисляли ли сте се как щеше да протича животът ви, ако се бяхте разминали?

Максим: Не. Какво да се замисляме за това, което не се е случило… Ако се бяхме разминали, тя щеше да стане дизайнер, а аз – доктор или юрист. Или може би щяхме да си намерим други партньори на леда и да се срещаме по състезания само.

Албена: Имаме късмет, че сме заедно и направихме този тандем на леда, защото се получи нещо много ефектно и оригинално и много хора говорят за нас.

Вашият спорт до време ли е?

Албена: Да, професионалният спорт е до време. Като приключим с активната си дейност, може да отидем в клас „професионалисти“, където се правят състезания като шоу. Имаме покани и за гала-концерти по света. Ние в момента се водим „аматьори“.

Максим: Мислим да направим школа в България.

Ама защо се водите „аматьори“?

Албена: И на мен ми е странно, защото надали един аматьор тренира по 8 часа на ден.

Максим: Сега професионалистите излизат на леда с ей-такива големи бирени шкембета.

Албена, защо Максим спомена за дизейнерството?

Албена:

снимка: личен архив

На стълбичката – от ляво надясно руснаците Ирина Лобачева и Илья Авербух, канадците Шей Лин Бърн и Виктор Краац и нашите Албена и Максим – с бронз (март 2003 година)

Е, аз се занимавам съвсем любителски. Мисля върху идеите на част от костюмите, с които играем. Харесва ми тази професия, защото пак е свързана с изкуство и в нея може да се твори, може да се създава. Не съм започвала сериозно да се занимавам с дизайнерство, понеже знам, че все пак се изисква и обучение за това.

Как поддържате визията си?

Максим: Кое как поддържаме?

Албена: Визията – това, което ти не поддържаш. И талията – също. Аз му я поддържам.

Максим: Ако аз я поддържам, както тя го прави за себе си, сигурно ще умра още по обяд. Понякога се къпя, понякога се бръсна… Поне по веднъж на година (смях).

Албена: Не сме маниаци на тази тема да сме винаги облечени с най-скъпите дрехи.

Имате ваш си начин да сте свежи.

Максим: Да, аз си имам – хубав обяд, хубава вечеря. Не закусвам, а пия кафенце сутрин.

Албена: По време на сезона не може съвсем нищо да не ядем, защото трябва да имаме качествени мускули. Аз ям по-малко месо и вечер се старая да не хапвам или ям само плодове. Понякога се налага да правим и диети, но по-скоро се ограничаваме откъм количеството, когато трябва да отслабваме.

В какво не бихте се влюбили?

Максим: Най-много мразя подлостта и предателството.

Албена: Ама това не е за влюбване.

Максим: Разбира се, че не е за влюбване.

Албена: Аз пък не се влюбвам много лесно, така че има значителен брой неща, в които не бих се влюбила с лека ръка.

А когато се влюбиш, какво става с теб?

Максим: О-о-о (бурен смях), нямаш представа… Просто е звяр!

Албена: Забравям за ангажиментите си, ставам по-разсеяна.

М: Сега тя ще говори половин час, но аз вече всичко казах по въпроса.

А при теб как е?

Максим: При мен? Същата работа. Абе, не знам. Задаваш ми труден въпрос и вече целият изчервенях.

Албена: Изчервеня?

Максим: Посинях ли се казва (смях)?!

Какво прави един млад човек красив?

Максим: снимка: личен архивБогатият вътрешен мир.

Албена: Външната красота е мимолетна. Приятно е човек да се поддържа, за да изглежда добре, още повече една жена.

Максим: Не е толкова важно да си красив, колкото да си човечен към другите, да си нормален във взаимоотношенията си.

Албена: Има много красиви хора, които не привличат вниманието. Важен е чарът.

Максим: Мерси, Албенче. Това за мен ли се отнася? Грозноват и без чар… Ще ти кажа после…

Давате ли си шанс за повече щастие?

Албена: Когато човек е преуморен, не му остава време. Ние не се оплакваме, защото сме щастливи от положението, в което сме в момента. Трябва да живеем с това, което имаме. Когато се измени ситуацията, трябва да търсим други хубави неща, които да ни радват.

Какво поддържа огъня между две души на леда?

Максим: Страсти, танго.

Албена: Има двойки, които са заедно и в живота, и на леда. Тогава се получава много добър тандем, страстен. Дълбочината в отношенията се пренася и на леда, а това се вижда и се харесва на публиката.

Максим: Трябва да носим огън в себе си.

Какво си говорите вечер?

Максим: Нямаме време за разговори (двамата се смеят особено)…

Албена: Сега вече аз се изчервих. Какви глупости говориш?

Максим: Това не са глупости, а естествен физиологичен процес.


снимки: личен архив

за списание „Диета и красота“ (юли 2004г)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *