снимка: архив на Ива Екимова

„Любовта няма край“ е една от сентенциите в живота изобщо“…

Определението, което веднага ми се наби в съзнанието за вокала на „Сленг“ – Дими Екимов, е премерено самочувствие, базирано на възможности и страхотен осъзнат интелект. Излишно е да казвам, че новият вариант на парчето „Мой свят“ (наречен „Как) „обира точките“ и всеки може да го чуе в дебютния албум „Синьо“.


Тази строгост, която излъчваш, умишлена ли е?

По-скоро – не, тя е нещо, което подсъзнателно съм нагласил да излъчвам, за да мога да държа на необходимото разстояние хората около себе си – някои на една ръка, други – по-близо, трети – по-далеч. Може би съм доста делови, по-строг съм, отколкото съм вътре в себе си.

Лесно ли могат да те развеселят?

Мисля, че да. Открит човек съм, изразявам емоциите си винаги съвсем красноречиво, така че ако някой си е поставил за цел да ме развесели, не би трябвало да му е трудно. Разбира се, стига да съм в подходящо настроение. Понякога човек е угрижен и едва ли нещо семпло може да го разведри.

Кога една група усеща, че си е изградила своя стил?

Дадох си сметка, че „Сленг“ има свой стил тогава, когато започнаха да ме питат какъв стил свирим и не можехме да кажем. А когато направихме албума и чухме 13-те парчета, които са коренно различни едно от друго, обаче имат общо звучене, разбрахме, че имаме наш стил, който се пречупва през всички нас и добива облика, който има.

С какво си обясняваш слабото доскоро медийно присъствие на „Сленг“?

Нормално е, когато една група няма зад себе си авторска продукция, да има и слабо медийно покритие. Ние бяхме предимно клубна група през годините и едва след излизането на „Синьо“ започна да се говори за нас в по-общ план. Вече сме №1 в „Топ 50 на България“, което е нещо много голямо. Целият албум направихме с много любов, дадохме всичко от себе си и сме доволни от това, което стана. Сега вече всичко е въпрос на вкус: дали хората ще приемат нещата, които ние правим и обичаме.

Навлизаш ли вътре в образите, за които пееш?

Задължително. Всички неща, писани от мен, са образи, които съм срещал, от които съм се възхищавал, и които обичам. А относно нещата, които не съм писал аз, в много случаи съм сугестирал определена насоченост, за да мога да се идентифицирам с това, за което пея.

Пеете „Любовта няма край“. Вярваш ли в това?

О, определено. Аз, ако не вярвах, нямаше да го изпея. „Любовта няма край“ е една от сентенциите в живота изобщо и ако някой не вярва в това, значи за него животът е свършил и води едно механично съществуване. Което е много тъжно…

Проявяваш ли видимост, когато си решил, че е дошло време една жена да си отиде от живота ти?

Не само. Аз съм толкова прозрачен в емоциите си, винаги съм много категоричен в нещата, които усещам и мисля, че то личи съвсем дефинитивно външно. Факт е, че когато съм имал емоционално изживяване, хората около мен винаги са го усещали. Не мисля, че това е лошо. Човек или е вътре в нещо или не е. И ако се опитва да го скрие от някого, значи не е лоялен към себе си изобщо.

За какво се замисли?

снимка: архив на Ива Екимова

Дими с група „Сленг“

Замислих се за многото хора, които познавам и които крият чувствата си от такъв характер. Това е може би въпрос на отношение към живота.

Песни ли се раждат по-лесно или деца, предвид това, че си практикуващ акушер-гинеколог?

Мисля, че си приличат по едно – по това, че е необходимо много любов, за да бъде написана хубава песен и да се роди дете. Не мога да кажа кое е по-лесно, но мога да кажа кое е по-трудно за отглеждане (). Все още нямам опит в този, за съжаление. Обожавам децата и съм луд на тази тема. Когато съм в детска среда, просто ставам друг човек.

Какво си спомняш от своя детски свят?

Спомням си страшно хубави неща. Имах прекрасно детство. Бях лудетина, играех с всичко и с всички. Направо съм бил като апокалипсис и в училище дори. Било е едно детство, което ми е дало много свобода, много усещане за живот.

Радвал съм се на всяка минута от своя живот!

Имам много белези по главата и по тялото си от онова време, но не съжалявам за нито един от тях, защото съм научил от всеки от тях по нещо.

Защо казват, че границата между любовта и омразата е най-къса?

Вероятно защото това са най-силните човешки чувства и когато си обичал страшно силно и когато познаваш толкова добре човека, когото обичаш, трудно можеш да прегърнеш идеята, че между вас може да има някаква вегетация – или да го мразиш, или да го обичаш.

Крайностите могат ли да се оценят като положителна насоченост на мисълта?

Може би това е нещото, което тласка човечеството напред. Хората винаги са харесвали умерените работи – те са здравословни, не пречат, поносими са. Макар че аз в много случаи съм краен, също смятам, че човек трябва да е умерен в разбиранията си, в действията си. Крайностите най-общо казано не са хубаво нещо, но може би това е педалът, който движи колелото на живота напред.

Разбрал ли си в какво се състои предимството ти като мъж?

s IvaНе съвсем. Казват, че имам много мъжкарско излъчване. Това е въпрос на лична оценка, всеки приема хората по различен начин. Не знам какви са ми предимствата – може би това, че съм неприлично красив и страшно скромен (), а може би това, че съм открит, ме прави много и лесен, и труден. Не знам дали знам.

Водиш ли се от чувствата?

Определено, умея да убедя себе си в абсолютно невъзможни неща понякога, воден от сърцето си…

Позабравена дума?

Много труден въпрос, но тя със сигурност в последно време не е „обичам те“.

Кое е най-достойното нещо, което си извършил за себе си?

Успях най-сетне в музикално отношение да направя това, за което съм мечтал и го направих по най-достойния начин.

Допускаш ли други да преценяват какъв трябва да бъде характерът ти?

Не всички. Броят се на пръстите на едната ми ръка хората, които допускам да правят това с мен.

Кога си затваряш очите и пред кого?

Много често си затварям очите, когато пея, за да усетя звука изцяло, но обичам да виждам очите на хората, да виждам какво се случва с тях отвътре. Това ми позволява да знам къде съм в момента. Кога си затварям очите? Това е едно от любимите ми занимания – аз не мога да издържам без сън много дълго и винаги, когато лягам да спя, го правя с грамадно удоволствие. Затварям си очите и в случаите, в които трябва да преброя до 30 и много често забравям за това броене. Затварям си очите и когато съм уморен от нещо, когато съм разочарован от нещо… По-често обаче мечтая с отворени очи.


Радостина Колева за в-к „Хубава жена“ (5 март 2001г.)

снимки: архив на Ива Екимова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *