Едно лято, един фестивал, много талант, много музика… Това е фестивалът „Славянски базар“ в Беларус. Срещнахме се с Желко Йоксимович – балканската звезда, съвсем в реда на нещата да бъде наречен така, на този форум на изкуствата. И малкото време беше достатъчно, за да се усети лекотата в общуването с певеца. А че е същински майстор на красивите песни…


Какво се случва с теб след като спечели второ място в „Евровизия” с песента „Лане мое” преди няколко години?

Целият ми живот се промени след „Евровизия”. Това не значи, че аз преди конкурса съм бил съвсем различен и съвсем никой. Аз си имах своята кариера в бивша Югославия. Но след това станах популярна личност в своята родина и признат композитор в цяла Европа.

Търсят ли те и от други страни да пишеш песни за тамошни певци?

Да, поканиха ме примерно да напиша песента за „Мата Хари” от Босна и Херцеговина и групата стана трета с моята песен на „Евровизия” в Гърция.

Така че работя за себе си, работя и за други певци. Искам да напиша песен и за още колеги, наистина.

Питали са ме защо не задържам песните за себе си,

а всъщност това е моето послание и сам го искам. Без добра песен няма добър певец. Песента е на първо място. И става въпрос за среща с добър аранжимент, добра продукция, добър маркетинг, добра кампания. Ако само една частица от това не е в ред, пропада.

До къде искаш да отидат твоите песни?

Навсякъде по света. След „Eurosong” моята музика стигна и до друга земя.

Вярно ли е, че прогорамата ти е пълна за една година напред?

Да, всичко е запълнено. Дори знам, че през август 2011 година имам концерт на стадиона в Пула, Хърватска. Това, че всичко ми е ясно в програмата, е добре за целия ми екип, наброяващ много хора. Човек се е родил сам, с помощта на своите родители, но не може да бъде сам, а се нуждае от пълен екип, който се труди. Приятелите и съратниците ми са около мен.

Какво искаш да ти се случи до края на годината?

Надявам се да завърши така успешно, както и започна. Имах страхотни концерти и най-вече в Белград се състоя мой концерт, на който присъстваха 45 хиляди души.

Беше ли важно за теб това, че те обявиха за „Певец на годината“ от „Балканика“?

снимка: личен архивВинаги съм поддържал тази надпревара и истински съм желал да получа награда от нея. Там участват певци от целия регион – Македония, Сърбия, България, Босна, Хърватска…

Хубаво е, че балканската музика се обединява

и съм сигурен, че това, което от балканското няма по-добро в цяла Европа. Много сме талантливи.

Разходи ли се из София?

Не, нямах време. Имаше дъжд, времето беше лошо. София е добър град за показване на музиката и би трябвало в края на годината да имам концерт в столицата ви.

По сериозен начин ли живееш живота си?

Мисля, че да. Имам пълнота в живота си – имам поклонници, които ме поддържат, имам 15-годишна дъщеря.

Уха, наистина ли?

Да, тя  завърши средно музикално училище, осми клас. Свири на пиано и се занимава с музикална теория. Забелязах, че е талантлива и й препоръчах музиката. Понякога се изнервям, разбира се.

Но и външно изглеждаш сериозен…

Не съм, не съм. Нямам грижи, не мисля много в момента. Мисля, когато трябва, и се считам за добър човек. Тук, в Белорус, е много топло и не съм свикнал на такива температури. За да съм щастлив в такова време, трябва да има поне климатик ().

Кога се усмихваш?

Малко ситуации останаха за усмихване. Човек трябва да мисли позитивно и

аз се опитвам да имам красив живот.

Ако ги негативен, така ще ти протече и животът. Моят е супер, не мога да се жаля.

Кога само една-единствена жена ти е важна?

То трябва да ми се появи отвътре, в главата. С жената трябва да можете да делите и добро, и лошо, и да мислите в една посока.

Допускаш ли в главата си жена?

снимка: CultinterviewЕ, как да не. Разбира се. Нормално е, това е първият знак на интимност и е единственото доказателство, че помежду ви може да има нещо и по-натам.

Ама мъжете ги е страх да им влязат в главата.

Мен не ме е страх. Искрен съм. Не трябва да се играят игри. Докато сме били тийнейджъри, в училище, това е нещо съвсем друго. Тогава е нормално да се играят игри. Но аз се надявам, че съм съзрял и усещам истинското си отношение към една жена.

Какво си спомняш от детството?

Детството е добра база за изграждане на личността – не съм бил на улицата, не бях проблематично дете. Имах добри приятелчета и… въобще бях дете за пример. Целият ми живот – и преди, и сега – е свързан с музиката.


за списание „Уикенд за жената“ и БНР (2010 г.)

снимки: Радостина Колева и личен архив