Катя Паскалева: „Гледам на света през тъмнокафеви очила“ (В нейна памет)

Актьорът е актьор, когато е на сцена. Но Катя Паскалева се опита да ме убеди, че играе и с живота. А може би той играе с нея? Не я попитах, а й повярвах. Визитката на актрисата е ясна – „Козият рог“. Нататък продължава тя.

Какво прави актрисата, когато е без грим?

Моята природа е такава, че дори, когато физически си сложа грим, мисля че играя така, все едно съм без грим и това е едно от основните неща, чрез които успявам да постигна контакта с публиката.

Какви спомени най-често Ви връхлитат?

Всякакви, но общо взето не романтизирам миналото и младостта.

Сънувате ли кошмари и кое Ви плаши наяве?

Едно от качествата, които имам, според мен е, че мога да спя по всяко време и на всяко място и ми се струва, че в сънищата ми е по-действително, отколкото наяве.

Губили ли сте контрол?

Да, и то доста често, но пък понякога съзнателно, защото съм малко патологично контролиращ се човек и понякога преставам да го правя, за да избягам от себе си.

В чий праг сте се препъвали?

Никога не съм имала чувството, че съм пред нечий праг и никога не съм стояла на изтривалка пред праг, без да смея да позвъня на вратата.

Неизиграна роля?

Никога не съм имала роля – мечта, защото, според мен, както художникът рисува своя автопортрет във всичките си картини, така и актьорът играе себе си. И никак не е случайно, че хората отиват да гледат „Хамлет“ в изпълнение на еди-кого си примерно.

Как реагирахте на втората версия на „Козият рог“?

Аз не успях да го гледам. Но ми се струва, че е по-съществено да се прави римейк, нещо което не е постигнато преди това и човекът, който го прави, да има нужда и тема да го постигне. Докато в този случай мисля, че е обратно.

Добър партньор ли е Стефан Мавродиев в „Кълбовидна мълния“?

Ние с него сме от първи курс студенти заедно и той е един от малкото ми приятели и в живота. А освен че е прекрасен актьор, мисля, че това приятелство личи и на сцената.

Какво е за вас грехът?

Нещо много любопитно, примамливо. Зависи кой какво разбира под грях.

С кого споделяте тайните си?

Само със себе си!

Случва ли Ви се да гледате на света през розови очила?

Мисля, че не ми е присъщо, по-скоро гледам с тъмнокафеви.

От кого искате да се скриете днес в живота?

Не искам аз да се крия, а жадувам да изчезнат пошлостите, простотиите и цялата гнус и пяна, която излезе от живота.

за „Нова добруджанска трибуна“ (26 март 1997 г.)

снимка: www.ndk.bg