Дичо Христов – когато музиката вече не е същата

Той няма нужда от клишета за специфичния му тембър, няма нужда от изричания на думи, които вече е чувал хиляди пъти, няма нужда от това животът му да бъда готвен по-вкусно, защото и така си му харесва. Потребностите на съвременността са му сравнително далечни. Това не го прави небрежен. Нито дистанциран. А просто пораснал. Нищо, че си купува дрехите от детски магазини, и нищо, че един човек, попаднал в създаването на музика, си остава в света, колкото и някой да го дърпа за тениската, за да му покаже земята. Дичо знае къде е тя.


Започнаха ли вече да се шегуват с теб заради яркия образ на Сашо Роман, който ти се получи върховно в „Като две капки вода“?

Да, даже приятелите ми ме посрещнаха със: „Саше, къде си?“. Явно и малки и големи се кефят на предаването. Образът беше на ръба: леко смешен, леко натиснат, а се получи всичко в едно, магията стана. Интересно е това, защото досега не съм си представял, че трябва да мина между шут, маймуна и всякакви такива състояния. „Като две капки вода“ е повече предаване за хора-артисти, защото говорим за игра на търсене на образа, а не толкова да покажеш колко си музикален. Хората в изкуството на запад са толкова напред с материала, че телевизията не може да плати на такъв човек като мен, за да може всички да се смеят. Тук всичко минава през друга призма, не става дума за такива милиони. Ако това беше първото издание, сигурно много щях да се замисля дали да участвам. Реших да пробвам: кога в живота си ще се видя като Силвия Кацарова или Дони? Ще ми останат снимки за цял живот, а иначе никой няма да ме гримира по този начин и да ми достави това удоволствие. И пари да дадеш, пак няма да стане.

Шоуто показа ли ти страна, която не си подозирал, че я има у теб?

Винаги, когато съм се качвал на сцена, е било със самочувствие, в някакво странно състояние, докато тук всичко е по друг начин. Излизаш и трябва да си счупиш егото, това, което си търсил цял живот, повече не трябва да го използваш, защото ти е отличителен белег и не го харесват.

Виждаш, че това, което 30 години си го борил да го постигнеш, няма значение.

Все едно започваш отначало. Ако ме бяха накарали да слушам Сашо Роман, нямаше да го направя, а сега за 6 дни… Все експерименти, които не са ми минавали през главата до този момент. Много е тънко и опасно. Малко да се разконцентрираш, леко да се притесниш и образът изчезва. Но и с трудното се свиква.

От времето ти в D-2, та до днес, в какво виждаш промяна в българската музика?

снимка: CultinterviewТо вече няма българска музика. Няма вечни парчета. Музиката стана еднодневка, тъй като компютърът върши половината работа. Едни от най-модерните на сцената сега са бивши футболисти, културисти…

Няма нужда да пеят и на живо.

Ами не, в хип-хоп-а имат аутотюн, който си го слагат в реално време. Всичко е толкова фалшиво… Истинското изчезна заради компютъра. Децата спряха да излизат, спряха да си играят, спряха да се събират на тумби, спряхме развитие и станахме затворено общество. Сама музика също е в задънена улица. Всичко е един мешъп, най-комерсиалното и това е.

Как тогава се опитваш да оцелееш в тази сбърканост в музиката?

Правейки се на нинджа. Понеже съм музикант, та ходя да пея и да свиря, подвижен съм и съм „оживял“ във времето. За музикантите е много тежко. Певецът е по-отпред и попада в бизнеса. Вижда се, че нещата не отиват на добре обаче.

Не е лошо с D-2 да направим отново една-две вечни песни и да върнем хубавата лирична музика.

Всичко е кючек и чики-рики. И ти си творец – знаеш.

Ще изпълниш ли мечтата на жена си Карина един ден да има винарска изба?

Хм, това не съм го чувал. На мен не ми е мечта много точно това. Има хора, които обичат да колекционират вина, но жена ми не е такава. Аз – също не съм, затова не ни трябва изба, защото ще пием повече, отколкото трябва. Заради детето, предпочитам да се разходя в гората. Имаш ли избор – пиеш. Гледам да избягвам. Алкохолът помага, за да запееш с настроение и да ти се отвори гласът…

Това от едно време ми го обясняваш и не мога да те разбера.

Не си открила действието на 100 грама. Ама то си е до тренинг.

Кой е мастър шефът вкъщи?

Жена ми винаги ме пита, когато прави нещо – добре ли става, да го сваля ли от конлона. Аз отивам само да сложа сол. Големите майстори-готвачи стоят на вратата, когато се издава яденето, пробва, ако има проблем с манджата, слага малко сол. И всичко е ок.

Мастър шефът стои със солницата и не говори.

Когато аз приготвям нещо, също питам за крайно мнение. Може да не ми помага, да ми реже лука или нещо друго, но емоционално да сме заедно. Когато се прави риба и меса, аз се занимавам, а със сладките неща – тя. Четири пъти участвах в „Черешката на тортата“, като два от тях спечелих. Карина се справи много добре в MasterChef и там съвсем я научиха да готви, моделираха я. И аз искам да мина от там.

Кога един спокоен разговор не върши работа?

Позволявам и да викна понякога. Дори ми става неудобно, че го правя пред детето, защото съм се уплашил, че е стъпило някъде и че ще падне някоя ваза. Може би инстинкт. После държа една седмица и пак нещо се случва. Понеже не съм млад родител, съм осъзнат и много неща ме притесняват. Татко ми каза: „Сине, ако беше я направил на 20 години, мислиш ли, че на тези неща щеше да им обръщаш внимание? Ти във всичко се вглеждаш, всичко те притеснява. Детето си върви, остави го.“. Но го мисля. И самият живот е стрес. Наскоро родители ми казаха, че са започнали да получават панически атаки, задушават се. Хората не издържат и се побъркват. Не знам аз как се успокоявам. Стоя на чист въздух и гледам да се занимавам повече с детенцето, да се разхождаме в планината.

Имаш голяма татуировка с името на дъщеря си – Ариел. Ако имаш второ дете, остана ли ти място, където да си сложиш и неговото име?

Ох, знаеш ли колко места имам за деца. Само да има такива. Мога да сложа още 20-30 имена, казвам ти. Но часовникът цъка, стареем, а децата ги няма. Яд ме е, че не съм започнал по-рано.

Е, нали е трябвало първо да си намериш подходящия човек.

Добре, че беше Каринчето. Иначе доста се въртях, но тя доста настоя накрая. Така си живеех някак си, рокендрол. Първите 5-6 години дори не сме си говорили за деца. Човек трябва да има две деца, защото за самото дете е по-добре да са две.

Детето е хубаво да си има другарче, да се научи да дава, да стане човек.

Карина има сестра Леда, с която са си много близки, а аз имам брат, с когото общувам прекрасно. Моят брат е художник. Хора на изкуството сме и има какво да си кажем. Двамата обичаме да си работим заедно, като създаваме дърводелство, изработваме си. Малка ни е разликата, 2 години, та до 22-23 години бяхме постоянно заедно. После вече животът ни раздели, но нямаме проблеми Ще видим накрая, когато делим имотите ().

Стига, бе.

При българина всичко се скапва, когато тръгне да дели имотите, нали знаеш? Постоянно чувам за изпокарани роднини за тъпотии. Хората са в недоимък, не е от друго. Животът е такъв. На запад нямат собственост. Виж как живеят хората там – имат по-готини взаимоотношения, не се избиват. Народът ни откачи. Нашите родители не са такива хора. Енергийно сега има едно нагнетяване. Не е нужно да се изрича, самата мисъл се усеща. Да си вземат всички по една котка и едно куче, да имат по две-три деца и да правят хубави неща.

Ти взе ли си?

Куче, две котки, костенурки, рибки… Детето става сутринта и започва да се вълнува кой как е. Милото, още не е станало, а вече няма време, започва да храни животните. Много ги обича. Поне я научихме да обича животните. И аз ги обичам. Иначе съм рибар. Колко риба съм хванал, заклал и изял… Обаче съм вегетарианец и не мога да си представя, че ще ям от друго животно. Риба ям, обаче окото на рибата не е като на животното. Не ми говори по същия начин, нямам контакт. По старите символи рибата е преди кръста. Иначе като храна е полезна. И малката хапва, много обича морски неща. От баби взимам кокошка, зайче, та от тях яде по малко. Когато ходим по празненства, много й харесва луканката, защото ние вкъщи не купуваме.

Каква история разказват твоите дрехи?

Жена ми ме пита дали няма да порасна, а аз си пазарувам само от детски и тийнейджърски магазини. Влизам в скейтърски такива. Нямам костюми. Карина поне ми изкорени анцуга, че прекалявах с него заради бокса, който обичам.

Много е важно да се научат децата за спортуват, това ще спаси бъдещото ни поколение.

Дори и по агресивен начин да я накарам да спортува, ще действам, докато намеря нейния спорт. Много иска сега да пробва с балет. Спортът много отключва това да си добър човек. Но аз късно станах спортист, на 17-18 години чак. Но татко ме беше записал на 5 години на китара и пиано, тази култура със спорта от малки явно я нямахме още. Лека-полека започнах с бокса, исках и се записах. Редувах с фитнес. И така до ден днешен. И тази сутрин ходих да тичам.


снимки: Радостина Колева