Толкова добра идея е срещу мен да попадне човек, който се замисля за всяко дребно нещо, изпречило се на пътя му, без да е дребнав, който си взаимодейства с надеждата, сякаш за него е измислена, който събужда усмивка, дори когато тя е позадрямала у теб… Ненчо Балабанов донесе със себе си в Южния парк куп свои случки, които бяха добре дошли в компанията на яркото следобедно слънце.

Не бяхме се срещали повече от 15 години, но не навлязохме в спомените, а в сегашните му вълнения.


Абе, ти си голям баровец – тренираш в Малееви тенис. Толкова ли си станал добър?

Там ми е треньорката Злати Петрова, която съм избрал преди много години. Веднъж седмично съм с треньор. Едно време бяха писали, че сме гаджета, което беше много смешно, защото отидохме заедно да гледаме един мач на Гришо, но понеже сме в ложата, ни снимаха и ни обявиха за двойка. Няма нищо такова, близки приятели сме. Където работи тя, отивам там да тренирам.

Е, стана ли добър все пак?

Задобрявам. Резултатите идват стъпка по стъпка. На първи април реших да си направя шега. Чудих се каква лъжа да измисля и публикувах, че се местя да живея в Палма де Майорка, защото от школата на Рафаел Надал са ме поканили за професионална тенис кариера на 38 години. От 8 години играя и много го обичам този спорт. Голяма любов е. Толкова години, докато бях дете, не си открих моя спорт, който да ме буди рано сутрин с апломб. Преминах през футбол, волейбол, баскетбол. Може би последното доста се доближаваше до това, което е тенисът за мен към днешна дата, но пък нямах височината, за да съм равнопоставен. Тенисът е индивидуален спорт. Не че не съм отборен играч, ама обичам да владея своето пространство. Искам да владея моето игрище и да отговарям сам за загубите и победите си. Играх дори и след контузия на ски. Куцуках, а ми казваха, че не трябва да играя 40 дни.

Друга такава голяма любов имаш ли?

Музиката, сцената, камерите, частните партита, на които се срещам на живо с всякакви и различни хора. Дублажът страшно много го обичам. Поддържам всичко това успоредно, на една равнина. Не мога да откроя едно, всеки ден всичко ми е любимо.

Е, не се ли уморяваш?

Не. Едновременно взима страшно много енергия, но и дава. Има един кръговрат, една цикличност в енергията, когато наистина си призван за това. Хората ме зареждат с тяхната енергия, а аз раздавам себе си изцяло. Става като центрофуга и е много приятно.

Лягаш, спиш и започваш отначало.

Да. Гледам да спя по 7-8 часа – нещо, което е трудно постижимо с тази динамика, обаче ако човек не си го издейства сам… Както е и със спорта. Питат ме: кога ходя? На мен това ми е кафето сутрин, всеки ден по час и половина. Крада си го това време.

Моята работа е творческа. Не е като да стана, да седна зад бюрото и един час да пия кафе.

В нашата професия трябва да отидеш готов и зареден. Артистите не сме разглезено племе, което спи до обяд. Нямаме право да сме болни. Усетя ли, веднага започвам да се лекувам с имуностимуланти, фрешове и витамини, за да не легна за една седмица и да се лекувам като едно време. Вече всичко е много динамично. Не мога и дълго време да почивам. Трябва да имам наблизо корта, студиото, микрофона…

Ще си ходиш с тях.

Ами да, и това е вариант. Със самолет е по-трудно да си пренесеш всички нужни неща.

Кое е правилното за теб нещо?

снимка: CultinterviewТова, което сърцето подсказва, и това, което вътрешният ти глас диктува ежедневно, защото той е божественият глас. Вярвам в Бог, вярвам във вселенските енергии, в това, че „каквото почукало, такова се обадило“. Много малко неща не мога да издържам, но

трудно понасям хора, които бълват отрицателна енергия, мрънкат, недоволни са,

непрекъснато начумерени, и всички други са им виновни. Избягвам да завъртам и да задържам такива хора около себе си, защото за мен това е грешна философия за живота. Каквото му поднесеш на живота, това ще ти поднесе и той. Не може да станеш сутрин и да започнеш с мрънкането, да кажеш, че днес не ти е ден. Няма такива реплики. Усмихваш се, търсиш своите методи за зареждане и с вяра, любов и устременост тръгваш напред. Няма време за оплакване. От кого си недоволен? Енергийно не ми влияят добре такива хора.

Че на кого му влияят добре?

Някои се зареждат от мрънкащи и си казват: „Ей, не съм само аз зле“. Завъртете си тази кофти енергия и очаквайте да ви се случат хубави неща после. Няма как. Трябва с усмивка, с любов, с разбиране. Като видиш нещо добро, похвали го. Видеото към последната ми песен можех да отида и да го снимам, където си искам по света, но намерих на нашето Черноморие страхотни места. Така разсъждавам аз.

Случва ли ти се да изтървеш някого с готина енергия?

Естествено, но не го изпускам. Днес можем да се разминем с няколко такива хора, но ще ги намеря рано или късно, пак ще се завъртят около мен, защото подобните си приличат и се привличат.

Привърженик съм на The secret – и на книгата, и на филма. Осъзнах, че тази философия е и моята.

Че съм така устроен. Като се радваме повече на хората, ще се радват повече и на нас, като се радваме на успелите и богатите, и ние ще бъдем по-успели и богати, всячески.

Привнесъл ли си го този позитивизъм?

Не, такова ми е било усещането винаги. Има хора, които са такива по рождение, но пък са им се случили събития, които са ги отчаяли трайно, отклонили са ги. Благодарен съм на Господ, на хората около мен, на местата, където съм живял, и са ми позволили да се запазя и да вървя по този път.

Значи си нямал крайни събития.

Слава Богу, не. Имал съм контузии, лоши моменти, тъжни моменти, преживявания на лични драми, но само толкова.

Много от нещата не стават даром, а работиш за тях – прескачаш препятствия, взимаш решения, избираш пътеки…

Продължавам по готината и слънчева пътека, по която съм поел, откакто съм се родил.

Върху какво се съсредоточаваш, като изключим музиката и театъра?

Телевизията от 2015-а година навлезе сериозно в живота ми. Любима ми е. Тя стана моята нова и неразделна любов. Видях, че в телевизията се чувствам много добре. Жонглирам с много неща и се надявам да не се изморя, защото не е едно.

Много любов стана…

снимка: CultinterviewНека, бе. Любовта движи света. Ако тя не е в основата на всичко, пиши го зачеркнато. Наскоро четох уникална книга на Жозе Родригеш душ Сантуш – „Божията формула“ за тайните документи на Айнщайн. Тази книга описва колко прецизно всичко във вселената трябва да е подредено, за да съществуваме ние, как всичко се крепи на фин и крехък баланс. Усеща се висшият разум, усеща се Бог. Трябва да ценим хубавите неща. Реално имаме избор, всеки един от нас. В Южния парк, в който сме, има тук-там боклучета, но има прекрасни растения, прекрасни дървета, усмихнати хора, които идват с цел да си отпочинат, да подишат чист въздух; има хубави дечица, няколко езера. Можеш да се радваш на това, но можеш и да обръщаш внимание на неремонтираната пътека или на разкаляна вътрешна част. От нас зависи кое ще видим.

След среща с такива книги, по различен начин ли гледаш на средата наоколо?

Чувствам се дообогатен. Гледам по по-пълен начин.

„Тези 5 неща“ е новата ти песен. Ако трябваше да има шесто нещо?

Щеше да е „любов“ – слагаме първите, които лятото поднася, а другите трябва да си ги изберем. Любов, светлина, хъс, желание, усмивка… Можем да изредим 15, но все ще са свързани с любовта, с красивото. Да не е кола.

Кога пускаш думите, без да се замисляш какво ще донесе това?

Когато са лоши, негативни, дори и написани думи. Дори не им позволявам да минат през главата ми. Такива емоции и думи ги пропускам като течение, като полъх на вятър, който не е достатъчно приятен. Не ми трябват, не ми влияят добре. Ако всички ги пропуснем, те ще се махнат изцяло. Убеден съм. То е като вампирите във филмите. Клюката, ако няма с какво да се храни, тя умира.

Към какво друго проявяваш съпротива?

Към простотията. Не харесвам агресията.

Смятам, че отдавна би трябвало да сме се научили, че агресията и омразата не водят до никъде.

Някой ги пуска в действие, завзема една огромна територия, води войни, сума ти народ си отива от тази земя, владее известно време, после идва друг и му я взима, защото неговата агресия е малко по-силна. Въртят се владичества, а това не знам да е довело до нещо хубаво.

Колко разбираш от електроника и електротехника? Такова е средното ти образование.

Дотолкова, доколкото е нужно на един средно-статистически мъж. Даже малко повече. Аз съм завършил „промишлена електроника“ – т.е. котлон, печка, лампа, да сменя щепсел изцяло. Правя го, защото ми е интересно.

Имах един период, в който разглобявах смартфони за кеф.

Купувах два-три развалени телефона, взимах лупа, лампа, клещи и правех един здрав. После го пусках в сайт за продажба, без стремеж от печалба, а заради удовлетворението, че съм направил нещо да проработи. Поназнайвам от електроника и електротехника. Естествено, когато касае високите волтажи, прибягвам до специалист. Но се кефя, когато мога да дам живот на нещо, не бързам да го хвърля, за да си купя ново. Не съм от този тип съвременни потребители. В магазините пък не искам найлоново пликче не защото не искам да дам 10 стотинки, а защото мога да спестя един боклук, който няма да се разгради. Пазя природата. Като нямам нужда от пликче, не го взимам, като нямам нужда от светеща лампа, не я ползвам. Като искаш водата ти да е по-чиста, не я оставяй да тече нон-стоп, а си вземи миялна машина. Това пак идва от любовта към това, което ме заобикаля.


снимки: Радостина Колева