В пътя му назад има много музика – комбинация от образование и фестивали, – но той не спира да се развива. Има приятния навик да е винаги на ниво в проявите си, без да прави излишни кросчета – в музиката си, а и в актьорството. Орлин Павлов задържа надеждите ми, че все още има млади хора у нас, които могат да се реализират с моженето си, без да са досадни с присъствието си. С времето онази му разпознаваема усмивка е малко по-обрана и отстъпва място на сериозното изражение. Но чарът не се губи, уханието на истински мъж – също. Орлин може да гледате в ролята на Борис в сериала „Скъпи наследници“ по bTV в делничните дни.


Знаеш ли как присъстваш в търсачките? Търсят името ти заедно с песни, гол, приятелка…?

Целият свят винаги се интересува от тези неща – музиката на певеца, с кого ходи и дали го има гол. Това е най-комерсиалното. Виж последователите на хора, които нямат работа и професия – ако в профила им има мускули и голотии, там има и най-много хора. Има сериозни хора със сериозни занимания, но те нямат голи снимки. Сексът върти света. И след това вече идва ред на това пее ли, снима ли, рисува ли… Както се позиционираш, така.

Значи се позиционираш сам, а не от други хора.

Естествено, че сам.

Трябва ли да си атрактивен, за да си успешен?

Успехът има много страни. Музиката е изкуство, а не е сто метра бягане.

Ако работиш за това да си успешен, значи имаш проблем.

Ако някой стъпва на сцената и на интернет-платформата само за да бъде видян и известен, е едно, но ако правиш изкуство, тогава е друго. Вариант е и да правиш изкуство и да се целиш в най-комерсиалното. Може би трябва да се спазва някаква златна среда.

Израснал си сред оперни певци. Прави ли ти впечатление дали операта още вълнува хората в днешно време?

снимка: btv media group

снимка: btv media group

Зависи от възпитанието и семейството, в което човек е израснал. Операта не е комерсиално изкуство, но оперните театри са пълни, което значи, че има един немалък процент от българите, които се интересуват от опера, от театър, което е страхотно. Имаше години, в които нямаше много хора по театрите, а сега е препълнено.

Бях дете, нашите пътуваха непрекъснато, а и аз бях с тях, живяхме за кратко в Пловдив покрай работата им в операта. Сега не ходя често на оперни представления, а отдавна се каня.

Кога приветстваш някого в живота си с „добре дошъл“?

Когато има добри обноски, когато е възпитан, любезен и усмихнат. Това е една много важна визитка. Мога да дам вид, че някой ми е близък привидно, но иначе трудно го доближавам до себе си. Става все по-трудно, защото

хората обичат да фамилиарничат, все едно те познават от 100 години.

А това вече не ми харесва. Ако им подадеш малко, след това ти се качват на главата и започват да се държат ужасно тъпо. Има го. Затова внимавам вече. Открит съм, любезен съм, ама в норма.

Една идея на дистанция.

Малко по-обран, да. Не знам кой стои срещу мен. Откъде да знам какво ще му хрумне? Потупват ме по рамото… Защо се учудваш? Да не живеем в Швейцария. Има и много готини, ама…

Кога животът те е нокаутирал?

Засега не ме е. Имало е нокдаун, ама нокаут – не. Имал съм трудни моменти, като всеки млад човек, когато не съм имал работа. Но не съм се отчайвал. Било ми е трудно, било ми е криво, стоял съм си вкъщи няколко лета, не съм имал пари да ходя на море, но това се е случвало на всеки, който си търси място под слънцето и иска да пее, иска да танцува, иска да актьорства, да рисува.

Към момента имам усещането, че се развивам.

Успехите… не знам, сигурно като отидем на оня свят се изчисляват.

А и не смятам, че трябва да имаме вътрешни калкулатори, с които нон-стоп да „осребряваме“ успехите, да живеем с тази мисъл и това да ни храни. Поне като творец трябва да се чувстваш удовлетворен, пък другото е едно понятие, което много лесно може да бъде изкривено. Днес те има, след 2 години се питаме: „Какъв беше този?“. Светът вече е такъв. Хората забравят кой какво е направил, какво е играл, каква енергия е хвърлил за нещо. Много лесно вече чуваме: „Той вече не е като преди“. Защо да не е?

Какво трябва да направиш, за да те има и догодина?

Гоня си проектите. Всеки действа според неговия аршин. Нямам универсален отговор.

Много неща ти се случиха наведнъж – сериалът „Скъпи наследници“, филмът „Нокаут или Всичко, което тя написа“. Притесняваш ли се да не се повториш?

снимка: личен архив

във филма „Нокаут
или Всичко, което тя написа“

Не, не съм се замислял. Човек трябва да има някаква мярка, но ако дълго време си работил по няколко проекта и те се засекат, това е страхотно. Така се случи, но не съм го изчислявал специално да се случи. Всеки певец, когато вади ново парче, не може да мисли, че се повтаря в него. Естествено, че трябва да си различен и да правиш нещо друго, но ако вървиш в една посока и тя ти харесва, това определя някакъв стил и вкус.

Обичам експериментите.

Не мога да вляза в един коловоз и там да си тъпча.

Сега, когато гледам като зрител вече, гледам с интерес. Заснели сме цели 170 серии и това, което виждам като резултат, наистина надхвърли очакванията ми. Има неща, които не знам за героите, които вървят паралелно с моя. Има интересни развръзки, които само съм чел като сценарий. Относно филма: беше голямо предизвикателство да снимам с Катето Евро, със Жоро Стайков, със Сашо Кадиев. Със Саня и Ники Илиев бяхме в Ню Йорк десетина дни.

С каква роля би експериментирал и с каква песен?

Ролите зависят от режисьора и сценаристите, те има виждане за тях. Работата им е да видят нещо друго в актьора, нещо, което никой не е виждал. Не е задължително аз да го забелязвам. В музиката имам експеримент с рап-певец. Направихме с Кристо – „Виж кво стана“, с Бобо – „Секунда“. Това не е нещо ново за мен.

В живота си усещал ли си се различно?

Не може да живееш с усещане, че се наблюдаваш отстрани непрекъснато. Така ще полудееш. Можеш да бъдеш какъвто си искаш, спрямо това как се усещаш в момента. Всеки има път в крайна сметка и аз не мисля, че съм криввал необосновано.

А лошотията побърква ли те?

Не, тя е навсякъде.

Какво е това, което би ти донесло спокойствие?

Не знам дали мога да бъде спокоен по принцип. Ще чакам съдбата да ми го поднесе. Създаването на семейство би трябвало да е една друга основа, нещо различно, в което да има спокойствие. И един сладолед би могъл да ми донесе спокойствие, но само временно ().


снимки: Красена Ангелова, btv media group и личен архив