Говори бързо, мисли бързо и действа бързо. Вероятно времето, в което е бил футболен съдия, го е белязало с тази припряност, а може би Александър просто си е такъв?! Тази експлозивност, носеща допълнителен огън в резерв, му е повече от присъща.

Той е лице на спорта по NOVA, без да търси блясъка в професията си. Само ѝ се отдава.


Как момче може да предпочете народните танци пред футбола?

Всъщност бях още в първи клас, когато започнах да се занимавам с народни танци. Тогава имаше такава практика: преподаватели и хореографи да обикалят по училищата и да събират деца. Чувствах се музикален, имах чувство за ритъм и се оказа, че ми харесва. Бяхме много хубав ансамбъл. Там пламнаха и първите любовни страсти.

Е, ти много от рано си започнал…

Още в детската градина. Нямах време за губене.

Баща ми е бивш футболист в А група, а аз бях изгубен за тази кауза, докато съвсем случайно не се намерих там. Баща ми беше делегат на мач и един от съдиите не се яви. Той ми каза да облека един екип, да взема флагчето и да отида от другата страна. Тогава се запалих и започнах със съдийството.

Така поотминаха танците. Въпреки че имах дилемата дали да не кандидатствам с хореография, но отидох в Софийския университет.

Ама пак не си отишъл да тренираш футбол.

Не, никога не съм. Казва се, че добрите съдии никога не са били футболисти. Визията на един съдия на терена е коренно различна от тази на футболиста. Ако си играл, а след това станеш съдия, се увличаш по играта, по различен начин гледаш. Сега, когато обучавам съдиите, тъй като съм само наблюдател, им казвам точно това. Тяхна работа е да следят правилата на играта и да пазят авторитета си.

А нямаш ли случай, в който да са ти казвали: “Ти какво разбираш то футбол, като не си играл никога?”…

А, да, да. Когато тръгнеш да обясняваш на футболен специалист схема на игра или начин на подаване, ще те попита като какъв му обясняваш… Това не го правя, защото не съм специалист. Но мога да защитя всяка една кауза, свързана със съдийството.

При рязкото прекратяване на това ти занимание, дойде ли дупката?

снимка: CultinterviewО, да. Приех го много тежко, защото се случи неочаквано и в интересен период от живота ми. Имах страшно много сила и енергия, които да дам на съдийството, но прецениха, че трябва да има рязко подмладяване.

Спокойствието съществува ли при реферите?

Задължително е. Ако един съдия не е спокоен и показва притеснение, това веднага се улавя от футболистите, от щабовете, от публиката. Ако разберат, че е изплашен, значи има проблем.

От какво да е изплашен?

От това, че не е готов за мача, от големия респект към футболистите, които се опитват да те пречупят в първите 10 минути. Ако видят, че това няма да се случи, спират да се занимават с теб. Трябва да си спокоен, каквито и притеснения да имаш.

Харесва ли ти да си играеш с малки колички, след като вече имаш син?

О-о… Когато се прибирам по-рано, в един момент попадам в нещо средно между Втората световна война и Хирушима взети заедно. Всичко е по земята и няма място, където да стъпиш. Най-странното е, че на този етап играчките не са толкова всесилни. По-интересни са му бъркалките, четките, кашончетата, празните шишета, чиниите… Играчките не са на мода.

Иначе го виждам, че има афинитет към топките, което е странно. Явно това се предава през поколение. На прощъпулника бях сложил свирка с картони, неговата кръстница донесе стетоскоп, тъй като тя е доктор… На нищо от това не обърна внимание. Отиде и си взе една значка, на която пише star. Ще става звезда. В един момент взе и стетоскопа и стоя с двете до вечерта, но картон не пожела.

Как върви планът с второто дете и с кучето?

Като гледам колко енергия отнема синът ми… Не съм се отрекъл от плана, но решихме да мине малко време, за да не го мислим толкова много.

А за кучето нямам кой знае какви дилеми. Само вкъщи ме питат дали съм сигурен, че искам да гледам куче. Страшен педант съм и обичам да ми е супер чисто, да ми е подредено. Разбрах, че с детето това няма как да стане, колкото и да искам. А като добавя и куче, ще е страшно.

Жена ми е гледала далматинец и каза, че е страшна дивотия. Искам булдог – дебел, бавен, с лиги.

А иначе обичаш да ти е чисто…

Да, но ме кефи, не знам защо. Супер фен съм и на лабрадор, и на ретрийвър.

Работих навремето в една пицария, в която колега имаше 12 питбула. Беше донесъл един малък там и той живееше при нас. Веднъж го бяхме забравили под пещта, а на сутринта в 8,30 идва проверка от ХЕИ. Никой не знае къде е кучето. Шона беше кафява и не се виждаше. От ХЕИ започнаха да отварят хладилници, всичко наред и чувам покрай пещта, че нещо се протяга, чисто по кучешки. Реших, че директно ще затворят пицарията. А тя е малко куче и ѝ се играе. Жената излезе от кухнята и аз я поведох към друго помещение веднага. Голям цирк.

Говорещ или слушащ си?

Със сигурност говорещ. Просто съм от малкото, които не издържат да мълчат.

Значи не можеш да бъдеш сърдит на някого.

Не. Когато нещо не ми харесва, ставам и си тръгвам, или го забравям, или въобще не влизам повече в контакт. Нямам време да си усложнявам нещата чак толкова много, че да се чудя дали е зле положението. Предпочитам да ми е спокойно и хората около мен да са здрави. Останалото не ми е фактор. А и си мисля, че както подхождаш към хората, така подхождат и те към теб. Имам чувство за хумор и самоирония и нямам навик да се обиждам. Обичам хората да се шегуват.

Някога предавал ли си себе си?

Сигурно, но не съм изневерявал на основни принципи. Правил съм компромиси, за които после съм съжалявал, но може би така е трябвало. Не съм прескачал себе си. Виждаш, че и много компромиси да правиш, пак не е добре. По-нормално е хората да те приемат такъв, какъвто си. Които решат, че си ок за тях, те остават.

Кога в живота ти е имало буря?

Постоянно. Но в последните 3 години е доста по-спокойно. С Мая се запознахме през 2019. Тя е в другата крайност. Когато се срещнахме, не беше от най-спокойните хора. Беше като мен. Но когато се появи малкият, тя отиде от другата страна. Аз паля директно от контакта, нямам много време някой да ме подпали, докато тя премисля, гледа по-оптимистично, по-отворена е към нещата.

Жена ми е живяла 9 години в Ирландия и е на мнение, че в България имаш повече възможности да реализираш нещо, отколкото там, като чужденец. Да, хората изкарват в чужбина някакви пари, ама го правят, за да могат после да дойдат тук и да ги харчат. Там просто не им стигат, нищо не могат да измислят с тях.

Коя врата си оставил отворена?

снимка: CultinterviewПо принцип не ги затварям моите врати. Обичам да ми е прохладно. Ако тръгнеш да затваряш пред някого врата, рано или късно пак ще го срещнеш. Моите стоят отворени, защото страшно обичам предизвикателствата. Не мога да стоя на едно място. Дори и всичко да е наред и да съм на работа, на тренировки, на мен ми трябва още нещо. Интервюто ни сега е готино, защото е нещо различно, не ти се случва всеки ден, утре ще е нещо друго.

То така мозъкът ти непрекъснато трябва да измисля нещо ново.

Да, да. Иначе, вляза ли в постоянно русло, това за мен е брутално убийство. Мая е същата. Ние не можем да работим от 9 до 17 ч., зад бюро и да смятаме нещо. Сега в телевизията съм на различни смени и е шарено. Не съм на регулярен график. Мая има заведение и постоянно е сред хора, в движение е.

Така че трябва да има динамика. Затова и всички врати са ми отворени за неща, в които има идея.

Чувстваш ли се в главна роля в живота си?

Не. На всеки му е приятно да бъде забелязван или разпознаван. Чак за популярен не се приемам. Да, телевизията носи някаква известност, но хората не са длъжни да те познават. Не страдам от манията да се показвам задължително. По-младите виждат от друг ъгъл телевизията, но когато си в нея от по-дълги години, виждаш, че е по-важно качеството, отколкото самото показване.

Хората, които не са на екран, биват забравяни буквално за месец. Всички. Трябва да си уникално изградено име, за да не се случи това. Сещам се за Кеворк Кеворкян, който не е на екран, но ако се появи, съм сигурен, че всички ще се сетят кой е.

Тази професия е лъжлива работа. Особено ако си повярваш, че си страшна звезда и никой не може да ти е конкуренция, още на следващата седмица може да те няма. Това е най-голямата грешка.


снимки: Радостина Колева