Борислав Лазаров – слънце с леки облаци

Мислила съм си дали хората, които говорят бързо, имат да кажат нещо повече от другите… В неговия случай е точно така. Слушах го с интерес, когато ми разказваше за репортажите, които правеше доскоро в bTV, слушах го и когато ми разясняваше тънкостите в прогнозата за времето. Огънят му е един. И при всички положения не му е драстично по-спокойно да се “бори” с ветровете и слънчевите изригвания, отколкото да следи последствията от някое значимо събитие, но очите му греят. Защото Боби Лазаров е положителният “образ” в телевизията.


Каква част от деня ти минава извън bTV?

Много малка част, защото прогнозите са по 5-6 пъти на ден и времето ми е свързано с това – следим какво се случва, сравняваме данни, проследяваме нивата на замърсеност на въздуха.

Всеки се интересува от времето. Случват се всякакви странни неща тази зима, защото то е малко по-особено. Доста по-топло е за януари, валежите са около и под нормата за месеца и това не е само в България. Нас виелиците ни подминаха. Трудно е да се каже дали това е свързано с климатичните промени. Годината е по-суха, за съжаление на хората в Перник и местата, които имат проблеми с водата.

Когато ти предложиха тази позиция, помисли ли си, че ще те направят на луд да те питат какво ще е времето?

Не, не ми мина през ум въобще. По-скоро се притеснявах дали ще мога да се справя със системата, която използваме. Все пак това е сложна техника. Най-важно е да мога да предам информацията така, че тя да е ясна и полезна. Просто да знаят дали утре да се облекат по-топло, или не, дали да си вземат чадър, или не, дали ще могат да сбъднат плановете си за разходка в планината. Преди са ме спирали хора, поздравявали са ме, питали са ме за всякакви неща, свързани с репортажите ми, а сега ме питат какво ще е времето.

Приятно ми е, защото хората са добронамерени.

Позитивното се връща такова и към мен.

След 17 години като репортер в bTV, след като съм бил и водещ на предавания, ми беше странно в началото. Но започнахме да правим репетиции и осъзнах, че бих могъл да се справя. Правил съм репортажи, свързани с времето, така че не ми беше съвсем непознато. Опитвам се с любопитни факти да пренеса хората в прогнозата за времето, а не да е само тя. Започнах да пускам официални данни за геомагнитните бури – каква слънчева радиация достига до нас, има ли изригвания… Пускаме видеа, любопитни кадри. Зрителите са адски активни, непрекъснато пращат снимки на всякакви явления, които са и много красиви.

Ти носиш ли си чадър, когато си казал в ефир, че трябва да се носи?

О, да. Преди сякаш имах нещо като странно проклятие върху мен: когато не си взимах чадър, валеше, а когато излизах с него, не валеше. Сега си нося с мен. Имаме и служебни чадъри, което е голямо удобство ().

Обичам да вали: понякога е романтично, понякога човек има нужда да се наслади на природата. Харесва ми, когато вали сняг. Естествено, обаче, най-любимите ми сезони са пролет и есен, когато времето е най-нормално.

Ама то се разби да вали сняг тази година.

На много хора им липсва снегът. Виждам в социалните мрежи, че пускат снимки на снегове с питане: “Кога ще дойде снегът и при нас?”. А после, като дойде, питат защо стана студено. Угодия няма (). Изключително забавни са ми тези прогнози от всевъзможни хора, които не се занимават сериозно с метеорология. “Чака ни еди-каква си зима”… Много е трудно да го кажеш това 4 месеца преди да дойде сезонът. Фалшиви новини има навсякъде, в това число и при времето.

Започнал си да се нагаждаш към времето значи…

снимка: Дилян Марков

със Стаси Цалова и Натали Трифонова

Цялото лято го изкарах в действие. Вече свиквам. Много благодаря на моите колеги, Стаси и Натали, те са прекрасни и ми оказват огромна помощ. Ние работим в един нюзрум от години, но вече имаме по-близки взаимоотношения с тях.

Кога, като журналист, си се оказвал на неподходящото място?

Много пъти. Имаше открит боеприпас точно пред Военна академия преди година. Целия ден изкарах там в очакване какво ще се случи. Снимахме всичко, пускахме дори дронове. Оказвал съм се неведнъж в такива ситуации, но това ми е работата. Когато си репортер, отиваш на работа сутрин и не знаеш как ще завърши денят ти: може да замръкнеш в друг град, може да те изпратят на някакво място… В 99 % от случаите съм имал идеи за дадения ден: каква история да разкажа, да намеря интересни хора. Но когато има актуални събития, няма как. Отразявал съм катастрофи. Преди две зими имаше спукана огромна тръба близо до телевизионната кула. Тогава трябваше мигновено да стигнем там, а тъкмо бяха разкопали. Вдигаше се огромна пара.

В дадения момент е било предизвикателство, трябвало е да се справям с много проблеми. Но когато мине цялото това нещо, си казвам, че е имало нужда. Говорим за опит, а не за рутина. При трагични събития виждаш болката на хората, но бързо трябва да се концентрираш, за да си свършиш работата, без да ги засегнеш допълнително, а няма как това да не ти се отрази. Прибираш се изморен…

А сигурно ти се случва и да не ти се иска да се прибираш…

снимка: Cultinterview

Да, прибирал съм се и след няколко дни. В такива особени ситуации си проличават характерите на хората. Но човек има нужда и от здрава почивка.

Даваш ли си я?

Много рядко. Нямам толкова време за почивка, за съжаление. Ако имам почивен ден, почти целия го изкарвам в сън, в спокойствие, четене на книги, гледане на разсейващ филм. Домошар съм и предпочитам уюта на дома.

Имаш отпуск и просто си спиш?!

В един ден от нея, да. Умората се натрупва. Когато този ден мине, човек се сеща и за малко излизане навън, малко на въздух, ако има такъв ().

Животът ни е все по-натоварен и все повече имаме нужда от почивки.

Може би и заради това, че годините си казват думата.

Аз съм нощна птица. Мога да не спя цяла нощ, но да стана много рано, ми е доста трудно. Налагало ми се е да го правя, за щастие, успешно.

Има ли необикновени журналисти?

Има доста. Те подхождат към събитията по интересен начин. Голяма част от моите колеги са такива, а виждам, че и по другите медии има такива хора. Нещата, от които те се интересуват, се различават от масовия интерес и вкус – било то изкуство, било то актуални теми… На фона на това обезличаване от социалните мрежи, тези необикновени журналисти изпъкват доста ярко. Има хора с изключително чувство за хумор, които споделят интересни коментари, има хора, които пишат по интересен начин. Старомоден съм и предпочитам класическата литература и малка част от съвременната ми допада. Като репортер много обичах да издирвам такива хора. Неведнъж съм влизал в контакт с хора, които работят в голяма компания за визуални ефекти и правят страхотни филми, които всички гледаме. Изведнъж виждаш българско име във финалните надписи и ти става интересно. Това са примери за успели българи в чужбина.

Много харесвам автобиографични и биографични книги и филми,

защото в тях се вижда промяната и израстването на тези хора. Забелязвам, че когато едно дете от малко е по-различно от останалите, когато има шанс да се развие и стане голям човек, не остава скрито. В България това е трудно, защото страната е малка, а българинът в голяма степен е скептичен. Изведнъж разбираме, че го има Тео Ушев, че го има Георги Господинов…

За какво не си бил подготвен в живота си?

Не знам дали въобще някой е подготвен за каквото и да било. Това, че знаеш какво може да се случи или знаеш какво ще се случи, не те прави подготвен. Всичко в живота ми е било неочаквано, странно, винаги съм се вълнувал страшно много. Спомням си, че когато бях около трети клас, ме заведоха на прослушване за филма ”Ян Бибиян”. Не знаех какво би означавало, ако изобщо ме изберат. Просто отидох, казах каквото трябваше, възложиха ми няколко задачи. Друго дете взеха за главната роля. Аз бях едно от дечурлигата, които търчат. Има ме за няколко секунди във филма.

Значи имаш филмова кариера.

Абе, моля ти се. Стар детски филм, но беше много хубав. След години си го намерих на DVD и си го купих.

Ако знаем какво ще ни се случи, това ще ни промени, а аз

обичам да се изненадвам.

снимка: CultinterviewНезависимо дали изненадата е приятна или неприятна, човек открива нови кътчета в душата си. Попаднах на “Кунг-фу панда”, където имаше реплика: “Ако човек прави постоянно това, което знае, никога няма да достигне онова, което би могъл да бъде”. Случвало ми се е да снимаме човек, взел огромна печалба. Много беше стреснат и не знаеше как да се зарадва. Май повечето хора в България крием емоциите си. Спечелил си толкова пари, че утре няма да ходиш на работа. Зарадвай се, усмихни се, направи нещо хубаво с тези пари… Дори и в такива случаи не умеем да изразим емоции. Не знам защо е така. А трябва. Защото, като се обърне човек назад, трябва да знае как се е чувствал, каква емоция е изпитал.

Какво преодоляваш най-лесно?

Когато ми се спи, а ставам. Това е най-лесното нещо, което мога да преодолея (). Много от нещата не съм ги преодолял. И до ден днешен се притеснявам. Винаги я има тръпката преди живия ефир. Не мога да преодолея понякога това, че изведнъж се появяват фалшиви герои, които парадират с нещо и правят странно впечатление.

Трудно ми е да преодолея това, че някой е станал известен с бюста си,

със снимки или с клипче, което някой е завъртял някъде… Не мога да преодолея и това, че ужасно се смея и се забавлявам с всевъзможни смешки, които хората пишат в интернет. Преди години, за да стигнеш до медия, трябваше да имаш определен набор от доказани качества или талант, който да си личи отдалече. Сега всеки е радио, всеки е телевизия, всеки е писател с първа, втора, трета книга… Започвам да си мисля, че съм единственият, неиздал книга.

Позволяваш ли си да бъдеш щастлив?

Постоянно, но то не е до позволяване. Стремежът към щастие е основен за всеки човек. Чакам с нетърпение да ми се случи. Случвало ми се е на няколко пъти, но по-скоро го очаквам. Отворен съм и дано да ме намери. Да се чувстваш добре, да си спокоен… Когато човек надвие битовизмите, тогава се чувства щастлив. Или когато сбъдне своя мечта… Някой пък е щастлив, когато му стане ракията. Може и така да е. Не пия алкохол, но сигурно си е повод за щастие.


снимки: Радостина Колева