Ирмена Чичикова – да те намери спокойствието

Изкуството толкова ѝ отива. Чувства се, че да създава нещо – роли, дрехи, идеи, – я изпълва и я прави цяла. Ирмена говори бавно, но стиска силно ръка при запознанството ни. Страхотно впечатлително, защото издава твърдо стоящ зад думите си човек, без да е нужно да я анализирам психологически. Пък и е актриса, която харесвам заради ефирното излъчване.


Лятото период на спокойствие ли е за теб, или на интензивен живот?

В момента по-скоро е период на спокойствие, тъй като самата година е по-различна от обичайните години на активна работа. Нещата забавиха своите темпове. Гледам да се възползвам от това, защото не винаги ни се дава възможност за почивка. Отдала съм се на такава сега и съвсем скоро ще съм готова за работа. Свикнала съм да съм непрекъснато в движение, на път, нещо винаги да се случва около мен… Това е моето най-естествено състояние – да съм активна. Поради пандемията останах в България за по-дълго и въпреки покоя, в който съм тук, се опитвам да създавам, да подготвям нови проекти. 

Липсваше ли ти пътуването до Япония, примерно? Там ли е твоята душа?

Да, разбира се. Последното ми пътуване беше в края на февруари миналата година за фестивала “Берлинале”. Оттогава не съм летяла. От една страна, тялото ми си почина добре, но вече усещам липсата на това да съм в някаква посока, в летеж. Трябваше да ни се случи едно пътуване до Япония с екипа на концептуалната платформа за съвременен дизайн, Иван Асен 22, миналата година, но не успяхме да го осъществим. Ходенето ни до там е обвързано с модния концептуален проект +7 hours, който доста активно развиваме. Новата му фаза е да го направим дигитален, за да може по-лесно да се пътува с него. Готово е 3D сканирането на всички дрехи. Бяхме номинирани наскоро на фестивала La Jolla International Fashion Film Festival и трябваше да пътуваме за Сан Диего, но и там не успяхме да отидем.

Правиш тениски по сънища. А ако сънуваш нещо лошо?

снимка: CultinterviewБрандът ”Dreams in Drawings”, който създадох с помощта на Зина Неделчева, ми е много скъп. Тя рисува, а аз сънувам. Някои от нейните рисунки не са от съвсем ведри сънища (). В момента този проект е на заден план, тъй като си го менажирам сама. Ако човек иска да се занимава по-сериозно, отнема доста време. Съзнавам, че трябва да съм по-активна, защото е много личен за мен, и знам, че има живот в него. Рисунките върху тениските все още са същите и съм мислила дали да не направим второ издание с нови рисунки по нови мои сънища, но времето ще покаже.

Колкото до сънищата…, много сънувам и много се вълнувам от тях. Чета и се опитвам да ги разчитам.

Всеки сън носи нещо важно за теб, независимо как си се почувствал след него.

Има символика и значение. Ако се оставиш на сетивата си, можеш да го разбереш.

Така че аз не се страхувам от лоши сънища. Създават особен вид напрежение.

Повтарят ли се? Имат ли продължение?

Ако съм се разбудила или нещо ме е върнало към нашата действителност, а искам да продължа да сънувам, успявам да се върна в съня. Обикновено “срещам” определени пространства, които се повтарят.

Филмът “Писма от Антарктида” се получи страхотно въздействащ. Писала ли си писма всъщност?

О, да, и сега продължавам. Имам си няколко много близки приятелки, с които сме заедно вече 20 години. С тях поддържаме този медиум на комуникация. Непрекъснато си пишем картички, независимо къде пътуваме. Често се случва да се съберем от различни места и да си ги дадем, като се видим. То е споделяне на онова, което ни се е случило, макар и със закъснение.

Хубаво е да се оставиш на преживяването и то да бъде като спомен за близките. По принцип се виждам с всичките си приятели, които са в чужбина. Преминавам от там, където са те. А сега, от година и половина, нямаме този досег. Започнахме отново да си пращаме писъмца, подаръчета. Нищо не може да замени това да получиш картичка по пощата, без да си я очаквал.

Имам тонове писма от детството, които съм си разменила с приятели и с хора, които не съм познавала толкова добре.

Страшен архивар съм и пазя албуми, снимки…

Мисля си, че това е много важно за нас самите. С времето някои спомени избледняват и са изместени от друго. Това, да си разгледаш стар албум със снимки, може да ти върне толкова много емоции…

Може би на старини ще седна да си чета и да си поплача за отминалото време, но е хубаво да знам, че ги имам тези писма, дори и да не съм ги отваряла скоро.

Едно време в комиксите с Мики Маус имаше на последната страница адреси на деца по света. Ако решиш – пишеш им. Бях си избрала едно датчанче и започнахме кореспонденция. Била съм под 10-годишна. Беше невероятно.

Как се справяш с емоционалността?

Не знам дали трябва да се справям с нея. Тя работи за това, с което се занимавам. Мисля, че всеки един от нас по свой си начин е емоционален. Това не би трябвало да бъде нещо, от което да се срамуваме или притесняваме.

Чувствителността не е грях.

Ако човек съумява да управлява емоциите си така, че да се чувства добре, е страхотно. В моя случай те само ми помагат за това да се развивам и да ги оползотворявам.

Променяш ли себе си?

По-скоро развивам себе си. Със сигурност има неща, които човек си казва, че трябва да промени. Едни успяваме, други – не. Но това, което се опитвам с годините, с опита, е наистина да вървя напред, да не стоя само в едно нещо, да не се оставям на един вид емоция или чувство. То никога не е еднозначно и не е вечно. Не сме само в позитивни или в негативни настроения. Всички минаваме през добри и лоши моменти. Вярвам в това, че каквото и да ми се случва, трябва да мисля за последващото. Няма да е винаги така. Баба ми имаше много любима фраза, която често си припомняме в нашето семейство: “И това ще мине”. Знам, че и моментите на успехи преминават. След неслучване идва вълна от събития. Опитвам се да се движа с тази нагласа.

Сега в кой момент си?

снимка: Cultinterview

В някакъв особен дзен и затишие, което ще бъде последвано от активност. Работя върху това да предизвикам нови събития около себе си.

Значи очакваш колелото да се завърти постепенно, а не на бързи обороти.

Всъщност никога не знаеш. Примери има всякакви. Поне в моя житейски път досега колелото се върти със свои си темпове – постепенно, напоително, понякога бавно. Общо взето нищо, което съм направила в работен план, не е било даром и на следващия ден да не знам коя съм. По-скоро всичко е последователно.

Така му се радваш повече.

Да, осъзнаваш го. Приемаш го с всичките му страни. Имаш време и да му се насладиш, и да го обемеш мисловно.

Знам, че съм заслужила нещата, които ми се случват,

защото съм целеустремена. Радват ме, дори и с паузите и затишията. Възможността да се спреш и да се огледаш около себе си, да вземеш решение и… да побъдеш със себе си също е много важно.

Кого дистанцираш от себе си?

Целенасочено – никого. По-скоро бих го казала с позитивния знак: привличам към себе си хора, които са отворени, светли, и искат да се развиват, имат идеи, мислим в една посока, вълнуваме се от едни и същи неща, имаме сходни ценности. Вдъхновявам се и уважавам хора, които са етични и които стоят с уменията си, с позициите си. За мен е важно хората, които се занимават с изкуство, да бъдат трепетни, емоционални, да следват себе си, да не правят компромиси с работата и възможностите си. Обичам да си общувам с хора, които имат визия и вярват, че могат да бъдат реализирани както в България, така и извън нея.


снимки: Радостина Колева