Изключително е приятно да усетиш, че един мъж на 33 може да има в главата си цялостен проект за себе си не само спрямо настоящето, но и спрямо предстоящото. Такава подреденост на характера и на живота, такава осмисленост на поведението… Чак е учудващо. Но той е такъв.

Кузман е водещ е на “Плюс-минус” по NOVA, като по пътя си е разпръсквал знанията си и в други телевизии. Дали се побира само в това? Едва ли….


Темпераментният или организираният водещ на “Плюс-минус” си ти?

Темпераментният, макар че е малко пресилено казано, защото много добре си го контролирам. Експресивен съм, имам вътрешна енергия, динамика, желание и хъс. Темпераментът ми звучи като неконтролируема стихия, докато хъсът е по-спортно понятие.

С кого се състезаваш?

Със себе си. Това е смисълът на живота ми като философия – да ставам по-добър от вчера. Гледам на професията като на спортно състезание спрямо себе си. Постоянно подобрявам нещо. Искам да натрупам знания в икономика, политически науки, история, философия, финанси, а другото е физическото ми състояние. Всеки ден тренирам.

За физическа годност.

Да, доста фитнес, доста тичане. Подобрявам хранителния си режим,  гледам да не ям след 18,30, почти без захар, много умерено въглехидрати, чиста храна. Не е много лесно, защото такива навици съм усвоил навремето от баба ми с това “изяж си всичко”, че имам една голяма битка с тях.

Сега, когато ходиш при роднините си, пак ли има “изяж си всичко”?

Опитват се, да. Или “нищо не ядеш”. Хапвам определени неща. Боря се, защото навикът е много силен. В тийнейджърския етап бях във Френската гимназия, а паралелно

тренирах футбол за удоволствие, но сериозно, тъй като бях в ЦСКА.

снимка: CultinterviewУсловието беше да съм пълен отличник, за да продължавам да тренирам. Бях в мини-казарма. До 19-годишна възраст не съм близвал алкохол, дори не съм си и помислял. Лягах си в 22ч, докато другите ходеха по купони. Четях постоянно и имах други цели. Гледах да поддържам топ успех, въпреки малкото време. След това дойде обратният ефект и се отдадох на живот – забавления, неправилно хранене, разгул. Отрази ми се на теглото, спрях да спортувам. Вече се завърнах към доста по-дисциплиниран режим, по-балансиран. Усещам, че трябва да съм добре физически, за да си върша работата. Ако не съм се наспал, ако нямам тонус, не мога да се справя с този обем информация. Искам да съм топ подготвен, да съм изчел всичко, което трябва да е изчетено. Стандартът ми е този.

Пазари, инвестиции, бизнес… Защо с тези сложни теми? Изглеждаш по-фриволен.

Мисля, че моята природа е такава. Имам търсения, задавам си въпроси за съществуването на света, за обществото, за смисъла ни в него. Това е един паралелен живот на реалния ми живот, който пък е пълен със забава, приятели, с всички човешки неща. Търсенията ми са като верига, постоянно се надграждат с времето, еволюират в правилната посока.

Усещаш ли, ако си в грешната?

Да, това е най-голямата ми сила. Самокритичен съм и често търся истината за себе си. Ако нещо не ми звучи, ще го отхвърля. Ако не е достатъчно логично, ще знам, че не е. Мисля, че имам доста добра основа като личност, защото, когато някой се изправи срещу мен, той или изглежда неподготвен, или е токова подготвен, за да убеди и мен. Много ми е ценно времето, за да убеждавам някой друг.

Кога импулсивността те е водила?

Всеки човек е изтъкан и от емоции, освен от разум, цели и концепции. Много пъти ме е водила импулсивността,

много пъти съм подхождал въз основа на импулс и емоция. И съм грешал.

Видиш нещо хубаво и завистта се появява. В последно време виждам, че има хора, които подхождат към мен с импулс, без да се владеят. Така можеш да си прекалено агресивен, да покажеш много низки страсти. Носим много лоши емоции. Но ако е нещо смислено, вследствие на усещане, се получават по-здрави решения.

А ако не подходиш с емоция, не губиш ли?

Не. Единственото, което можеш да пропуснеш, е опит. Често в човешките отношения хората подхождат с емоция. А тя е силна и здрава само когато е основана на здрави ценности. Понякога ценностите не са изяснени, а има просто емоция. Влюбване в неподходящ човек, да кажем. Това е грешка, патология е. Позволено е на млади хора, които имат право да направят своите грешки, но от определен момент нататък тези емоции могат да са много лоши и деструктивни. Като се замислиш за цената, която можеш да платиш като разфокусиране, като емоционална щета, в сравнение със смислените неща, които можеш да направиш за себе си и за близките си… Това са лесни удоволствия.

Доказано е, че влюбването не е естествено състояние.

Но не означава, че не можеш да изпитваш хубава емоция към някого, напротив, просто трябва да е стъпила на здрава основа и този човек да си го тествал на различни нива.

И Константина (б.а. Живова) ли така я тества?

Да, без да е било целенасочено, а с времето, в определени ситуации. И вътрешно знаеш дали този човек реагира така, както ти считаш за правилно. Избираш дали да го отстраниш от живота си, или да останеш с него. Изисква се кураж, за да вземеш правилното решение. Избираш си човек, който на теб да ти харесва.

Позабравена дума?

Вчера се замислих, че май никога не съм изписвал думата “красноречиво”. Четейки една книга, си я записах. Важните думи ги използвам постоянно. Наясно съм колко са важни и колко е кратък животът.

Откровен съм с хора, които не го очакват, че са ми важни.

Харесвам някого и искам да му го кажа. Допада ми такава откровеност.

Оставял ли си да те завлече инерцията?

снимка: Cultinterview

Имало е и такива моменти, но са били много малко. Постоянно имам цели, постоянно нещо следвам. Нямам загубена минута. Дори този разговор сега – разгледах ти нещата, видях, че си адски активна и че показваш друг поглед. Иначе щях да ти благодаря и въобще нямаше да си губя времето. Във всеки един момент знам какво имам да правя – нося 5 книги в чантата, 5 – на телефона, имам няколко статии, които да напиша, докторантура, спорт… Поставил съм си неща, за които знам, че реално няма да ми стигне животът. Дори когато почивам знам, че това е моето време.

И никой не може да влезе в твоето време, така ли?

Дъщеря ми може да влезе, жена ми…

За какво се ядосваш на себе си?

Не го правя. Имам изисквания към себе си, обаче не се самобичувам, защото съм разбрал, че често ние взимаме решенията въз основа на най-доброто, което можем да предприемем в момента. Може да си изморен, но няма смисъл да се тюхкаш за минало нещо. По-скоро извличаш поуки и продължаваш напред. Дори когато направя грешка, която знам, че съм можел да избегна, си казвам, че това е поуката и знам, че в този момент това съм направил. Но напоследък се хващам, че се ядосвам на хора, на които съм помагал чистосърдечно, без никакво очакване, а срещу мен се е тръгвало със злословие, с обиди, с агресия. Значи съм сбъркал в преценката си и не съм проявил достатъчно далновидност и проницателност. Не казвам, че трябва да ме харесва, не казвам, че трябва да споделя моите идеи, но да тръгне толкова директно срещу мен… Обаче щом така разбира живота, това е негов проблем, не е мой.

И ти остава едно наум.

Остава ти. Това е слабост, която изживяваш. Но

човек е такъв: обича, ако не получава добро, поне да не получава лошо.

Иначе имаш усещане, че е нарушено счетоводството на природата, че нещо се е объркало.

Поемаш ли малки рискове?

Даже и големи, но обмислени рискове. Неприятен риск е, когато рискуваш нещо хубаво за нещо, което може би не е толкова добро.

Смел съм и доста се провокирам. Отстрани може да изглежда като риск, но за мен не е. За мен риск е да не пробвам.

Вкъщи сте много творчески настроени, тъй като Ина рисува. Ти с какво допринасяш към това?

Много малка ми е ролята в концептуализирането и на дизайна, и на организирането на пространствата вкъщи. Аз просто усещам хубавата енергия. Виждам, че Ина много добре управлява тези процеси, разбира ги и ги усеща. Тя има много силно развито естетическо чувство, но не и аз. Дал съм ѝ пълна свобода. Мога да ѝ  помогна със съпричастност, каквато е моята функция на мъж, който работи и иска да си гледа семейството. Имаме сходен вкус и си знам мястото в “хранителната верига” (). В крайна сметка отношенията трябва да са приятелски.

Какъв е коментарът след интервюто?

Даже не го чувствам като интервю. Много хубаво си поприказвахме. Създаваш ми усещане за интелект и това много ми харесва. Приятно ми е да се обграждам с такива хора, защото ме провокират положително и се чувствам комфортно.


снимки: Радостина Колева