Леарт Докле ще бъде!

Той е актьор, чиято семейна карта е свързана с географската. Виждайки се с Леарт, се загледах в белега на лицето му. Не пропуснах да го питам за него. Какво стои зад случката? Детски щуротии, естествено. Едната му сестра го е блъснала в хладилника, докато е бил малък, а баща им разбира истината едва преди 2-3 години. Вярно е, че актьорът трябва да има емоционални натрупвания, така че за Леарт явно те са започнали овреме, за да се стигне до участието му в сериала “Братя”, във филма “Воевода” и ролите му в Народния театър.


Срещата с популярността приятно събитие ли е?

Да, има си чар. Готино е, когато получаваш тази обратна връзка на труда си. Хората го изказват. Тя е в много малки количества, сравнено с това какво може да бъде или как ми се иска на мен, но е приятно.

Какво ти се иска на теб?

Голямата игра е моята мечта. Въпрос на време е, на усилие и малко късмет.

Е, не можеш да кажеш, че такъв ти липсва…

Имам специално отношение към късмета. Не го отчитам като нещо отделено. За мен късметът е резултат от специфични усилия, които човек полага, от начина, по който мисли, и труда, който влага спрямо целите и желанията си. Колкото е по-смел в тях и подхожда ли с емпатия и положителност, това поражда късмета. Той идва и ти трябва да си готов за момента, за да се получи. Въпрос на усещане е. Гледам да се развивам, да се уча, да се поддържам във форма – не само физическа, но и психическа. Нашата работа е свързана и с двете. Когато си отдаден на мечтата си и правиш всичко с този фокус, това създава усещане, че си готов, че си във форма.

Сподели ми, че поне за месец напред нямаш представления в театъра. Какво ще правиш междувременно?

Занимавам се с дублаж. В нашата работа никога не е сигурно какво предстои, но знам какво искам и се опитвам да си го визуализирам. Чакам си големия проект в Италия, който ми предстои догодина. Всичко останало е самоусъвършенстване и натрупване на нови знания. Уча различни акценти в английския език, защото имам агент, който ме представлява в чужбина и ходя на кастинги за там. Искам да имам максимално широк спектър от умения.

Дублажът също е част от актьорството.

Е, да. Сега озвучавам смешен и експресивен персонаж, афроамериканец, който е много колоритен, в игрален детски сериал. Образът е интересен, защото в едно изречение  преминава през палитра от звуци.

Но много ми се иска да излезе някакъв по-голям проект в бъдеще.

Е, ти искаш, ама то зависи ли от теб?

Вярвам, че зависи. Работата на актьорите е да си представяме дадено нещо в конкретна ситуация с конкретни действия, а всичко тръгва от някакъв черно-бял текст и нечия мисъл. След това тя трябва да се облече в материя. “Човек е това, което мисли и иска.” “Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.” Това са прекрасни клишета, които са абсолютна истина. И когато осъзнаеш, че това е така, и го приемеш, разбира, че работи. От 2 години си стоя и в молитвите ми и медитацията ми присъства моето желанието да бъда в главна роля в чужд филм, а ето, че към днешна дата това предстои. Ако го кажеш на някого, ще му прозвучи абсурдно, но то тръгна от моя мечта, в която вярвах безапелационно. Дори това да работя с Явор Гърдев и Сашо Морфов е било една моя фикция, която съм си представял всеки ден. Вярвам в силата на мисълта и подсъзнанието, защото съм получавал обратната връзка от тях. А това е още един повод да си дадеш сметка, че пътят е правилен. Всичко зависи от здравословната положителна мисъл. Без съмнения, защото те осуетяват.

Много често хората се занимават с неща, които не зависят от тях и не са в ръцете им.

снимка: Cultinterview

Но от мен зависи да се поддържам, да се храня добре, да се движа, да тренирам. Когато човек се занимава с това, което е в полезрението му, комбинирано с възможностите му и къде иска да стигне, всички останали действия се нагаждат.

В този смисъл, ето, виждаш ли, че боксът в крайна сметка ти свърши работа?

Да. Имам една много смешна история… Мой близък приятел имаше рожден ден преди 3-4 години. Той не е в нашата сфера, но искаше да ме запознае с негова колежка. Представи ме като “Лео – актьор и боксьор”. На мен това ми прозвуча несериозно, все едно да кажеш, че съм скулптор и готвач. Не съм професионален боксьор, но когато излезе “Братя”, моят приятел ми каза, че вече спокойно може да ме представя и с двете. Често колегите ми се обръщат към мен с “боксьорче”, защото знаят, че практикувам този спорт, но ето, че ми се случи да го изиграя пред камера.

Какво умения си решил да си “добавиш” още?

След като мине пандемията мисля да потренирам жиу-жицу. Иска ми се да пробвам нещо, което е с по-малко активни ръце, спорт, който е по- на земята, интелигентен е и е малко като шахмат с тялото. Любопитно ми е, но е свързано с много потене и борене с хора, които не познаваш, а не мисля, че в сегашните условия това е подходящо.

По-добре е да си го спестиш на този етап.

Да, да. Иначе се интересувам от изотерична наука и психология. Искам да разбирам повече себе си и хората около мен, защото това адски много ми помага в работата – на сцена, пред камера. Там има тънки детайли, които правят разликата във всяко едно нещо. Един жест може да има различно значение и ако се наслоят две последователни събития, същият жест може да означава съвсем друго нещо.

Ако сега беше в Албания, където си бил до своята 10-годишнина, би ли могъл да се развиеш?

снимка: Cultinterview

Не мога да го кажа, защото това е означава да се върна в представи, които са част от миналото ми. Не мога да мисля какво би станало, ако бях останал там, за да работя като… стругар. Това нямаше как да се случи. Цял живот съм искал да бъда актьор. Ще извървя каквито и да са необходими стъпки, за да стигна напред. В Албания не е кой знае колко развита тази индустрия. Това е моят път и не съжалявам. Имам удоволствието да “черпя” от всичко, което имам, тъй като и в Гърция имам роднини. Всяко лято ходех по два месеца там, на Коледа, на Великден. Събирахме се по 50-60 души рода, агнета се печаха, танци… Имам такова богато детство с богато семейство, от където мога да черпя примери.

Податлив ли си на чуждо мнение?

Не. Влияех се преди от най-близките ми хора, но си давам сметка, че

всеки дава мнение спрямо собствената си призма

и собствените си натрупвания. Разбирам, че това не винаги е свързано с мен и се опитвам да разбера откъде идва мнението, как е сформирано. Така си взимам най-полезното.

Т.е. предпочиташ проба-грешка, отколкото да се вслушаш?

Проба-грешка е рядкост при мен, защото още от дете развих умение да изживявам нещата в главата си, да си ги представям, да ги осъзнавам. Много често си взимам поука от такъв тип мнения и наблюдения, без задължително да преминавам през тях. А това е много полезно, защото взимам важното и го отсявам от останалото. Когато имаш доверие на човека, който ти казва дадено нещо, и разбираш смисъла, който той влага, можеш да го изживееш мислено и да достигнеш до същия извод.

През какво не би преминал?

Зависи дали това е моето нещо и дали го искам достатъчно, за да съм готов да “заплатя” дадения процес. Не бих преминал през някого на всяка цена.

Не бих наранил с цел.

Вярвам, че тези неща, рано или късно, вселената ги балансира. Предпочитам всичко, което правя и постигам, да е по възможно най-честния и правилен път. Така съм възпитан.

Кога си вадиш търпеливата усмивка?

Когато съм наясно с това, което се случва в момента, и виждам, че хората отсреща имат нужда да извървят техния си път в онова, което вече съм видял. Много работя върху това, защото не винаги го имам. Харесва ми да се поставям в подобни ситуации, защото са малки препятствия, които преодолявам.

Коя е историята, която няма да ти се случи?

Това е може би история, която не желая за себе си… Висша форма на нараняване. Ама така като ми задаваш въпроса, ми се иска някак си да ми се случи (), защото любопитството ми е голямо. Не би ми се случило това, което не мечтая. Искам да изживявам и да чувствам удовлетворението от постигнатото. Ще се боря докрай да не правя неща, които не ми носят удоволствие и радост. Има една мисъл на Аристотел, която си припомням често: “Човек сам е творец на своето щастие”. Вярвам в това!


снимки: Радостина Колева