Да живееш в реалния живот, знаейки последствията от действията си, да знаеш, че всекидневните ти усилия имат цена и да умееш да си я издействаш. Мариан Бачев е съвсем наясно, че актьорът трябва да е буден човек. И не само. Знае го от дете, от театралната школа. Затова днес, когато вечер заспива, е спокоен, защото не го преследват духове от миналото му, а следва графика си от първата до последната точка в него. Така възпитава и дъщерите си.  


Актьор на свободна практика по време на пандемия…

Не съм на щат в театър, но не съм на свободна практика, заради телевизия 7/8. В момента играя в мюзикълите във Варненска опера, “Чаплин” и “Чикаго”, в спектаклите “Аз, досадникът” и “Операцията”, както и в “Да, господин премиер” в Сатиричния театър, като те се провеждат при спазване на противоепидемичните мерки. Финансово вървим спрямо посещаемостта – при 100 % имаш 100 % хонорар, а при 30 % имаш 30 %. При тези 30 % дори няма как да пътуваме, а трябва да се погрижим за вътрешното здраве на хората, което е извън физиологията. Всички обичаме да се смеем, всички обичаме емоционално да си поплачем, за да се “отпушим”, но за съжаление наемите на залите не падат на тези проценти, а токът и отоплението са като за 100 %. А как тогава да стигна до Панагюрище, до Монтана или до Видин? Ще пострадат отново малките населени места, които нямат местна трупа. 3000 души са на щат в културните институти – бълха ни е ухапала, по-добре да помогнем на другите. Но не е така. Същото е и с лекарите. Ако вземеш сега 3000 лекаря, които да се върнат от целия свят, мотивираш ги финансово, защото те вече имат стандарт на живот, нещата ще са други.

Не мога да се оплача, защото в момента имам работа – телевизията, Американския колеж, който продължава да подкрепя целия ни департамент по сценични изкуства. Работим онлайн, но това може да бъде до определен етап. Имаме и своята школа с Милена, която също е онлайн. Работим прозаични текстове.

Детската школа как работи през компютър?

Сега правим два текста на Гогол и сме кръстили проекта си “Гугъл срещу Гогол”. Връщам децата към текстове, които те едва ли ще прочетат, но се оказа, че са им много забавни. С малките правим приказки като за радиотеатър, които ще сложим в анимация. Общо при нас има 73 деца.

Всички се адаптираме към тази реалност, която съм убеден, че ще е временна. 

Радиотеатърът също е изкуство, нали? На малката си дъщеря още пускам приказки вечер. Голямата учи дистанционно и стои по 7-8 часа пред компютъра, след това още 2 часа пише домашни, сканира, изпраща… Отделно допълнителните курсове, на които ходи, понеже е 7-и клас, отнемат време. Пълен хоум офис. Вечер излизаме малко на разходка, когато няма много хора.

Кога ще се върне оптимизмът у хората?

Когато начело на държавата застанат хора, които са образовани, с грижа към човека и лишени от цинизъм. Виждаш ли такъв лидер в световен план? Тръмп ли? Путин ли? Меркел е супер отворена, но допусна хора с различен манталитет да влязат в Европа. Защо те не ходят в ОАЕ? Това трябва да помислим. Нека има емоции, но трябва и разум. Оптимизмът ще дойде едва тогава, когато начело застанат хора, които показват любов и състрадателност, освен интелект и образование. Липсата на образование води до цинизъм, а цинизмът води до липса на човечност. Когато тя се затрие, ще се затрие светът. След няколко стотин години, разбира се.

снимка: Cultinterview

Мюзикълът “Чаплин”. Това не е първи мюзикъл, в който участваш. Какви бяха твоите предварителни притеснения този път?

Притеснения не съм имал, защото имам изключително доверие на екипа, с който го направихме. Борис Панкин действа така, че първо решава с кои артисти ще работи и чак тогава търси материалите. Той не ме е питал, защото, ако беше го направил, интелектът ми щеше да реагира, че това е опасно, и щях да кажа: ”не”. От друга страна, лекарите не лекуват собствените си роднини, а отиват при най-добрия си колега и молят за помощ. По същия начин аз имам пълно доверие на Борис във всяко отношение. Това е третият ни мюзикъл заедно след “Чикаго” и “Да пееш под дъжда” във Варненска опера.

Имах доста динамични преходи в един момент – хващах самолета сутринта за Варна, отивах, пеех 4 часа с диригента и се връщах следобед, за да отида на предаване. Сравнявам Чаплин с Моцарт като гениалност, като въздействие, като популярност. Моцарт е първият поп-композитор, тъй като стига бързо до всички хора и те го харесват. Така и с Чаплин – няма някой да не го харесва, независимо от политическите или човешки различия. Най-голямата изненада за мен беше, че Хитлер и Чаплин са родени с няколко дни разлика. Какво е оставил единият след себе си и какво е оставил другият…

Позитивната енергия, която дава изкуството, е нещото, което ще спаси света.

Не защото това работя, а защото виждам въздействието. Има толкова много деца, които искат да се занимават с актьорство. Кои имат повече качества, кои – по-малко. То е като навсякъде. Но това, че отделят по 3-4 часа в събота и неделя, за да идват и да се занимават с театър, показва необходимост от хубава общност, от хубава среда, а е и възможност за изява и обмен на тази енергия.

Верен си на Слави и отиде с него в телевизия 7/8. Заради същата енергия ли го последва?

Заради високия професионализъм в този екип. Имаш избор да харесваш Слави или не. Може да не ти допада музиката, изказът, възгледите му. Аз ще последвам всеки професионалист, независимо от страничните условия. С тази си работа трябва да храниш себе си, семейството си, да живееш и да се развиваш, затова е важна средата, в която ще го правиш. 

Талантът е даден назаем в някакво количество. 

Отивайки в телевизията, знаех, че ще продължим да работим по начин, по който няма никой с нищо да ме ограничи. От 13 години съм с екипа и съм изкарал паралелно десетки премиери. Слави не ме е спрял за нищо, когато съм го питал. Създал ми е достатъчно добри условия. Не съм имал конфликт с него през всичките тези години. Всеки работодател има своите изисквания и явно аз ги покривам. Имали сме спорове, разбира се, но съм бил много спокоен. Никога не ми е повишавал тон.

На кого се случват чудеса?

Може би на хората, които вярват в тях. За някои е чудо да намерят половинката си, а за други е чудо да имат деца, за трети – да спечелят от лотарията. Смятам, че ако си достатъчно добър в сърцето си, ако “не си направил никому зло”, както казваше Валери Петров, то доброто ще те съпътства. В думата се съдържа изненада или невъзможност. Много съм щастлив, че имам тази жена, тези деца, и че живея този живот.

Трите основни чудеса си ги имам.

Важно е човек да получи тази хармония вкъщи, която да му дава възможност и извън “крепостта” да завоюва своите постижения на всички фронтове – житейски, човешки, актьорски, преподавателски.

снимка: Cultinterview

Снегът скоро ще се появи. Показвал ли си на момичетата си своите зимни щуротии?

Не мога да кажа, че съм правил някакви щуротии. Бях много добро дете. Не съм бил проблемен тийнейджър. Това и до ден днешен ми се отразява много добре. Александрина (б.а. голямата му дъщеря) сега се ядосва на свои съученици за поведенчески реакции. И аз съм имал отворковци в класа. Не мога да кажа, че поддържам някакви отношения със съучениците си. Събираме се веднъж, на 24 май, в някакво заведение. Но срещите са в рамките на 2 часа. В училище не избираме с кого да се съберем, докато от детската театрална студия, в която бях като дете, и сега сме си близки. А животът на съучениците ми с лудориите не мога да кажа, че е бил благодатен и щедър.

Колкото до снега, вече имаме възможности за други превозни средства, не се спускаме с чували. Ходим извън София, лягаме по снега и правим фигурки, сглобяваме снежни човеци. Малката сега се е запалила по ските и ходи на ски училище всяка зима. Спортът е здраве.

Лудории винаги е имало. Въпросът е да се подхожда към тях с разум, за да не съжаляваш. Нямам нито една татуировка, нямам обици на ушите, никога не съм се напивал, никога не съм употребявал наркотици. Скучен човек. Нямам необходимост да пуша и не ми е приятно. Пробвал съм, разбира се, цигари, но за наркотиците – интелигентен съм и знам последствията. От малък исках да се занимавам с театър и знаех, че тялото ми трябва да е здраво. Виждаш, че много хора в нашата професия имат проблеми с това. И то им пречи, защото кой иска да се занимава с човек, който е неуравновесен?!

Какво би нарисувал на една празна стена?

Слънце и сърце – имаме нужда от топлина и от любов във всякакъв вид.


снимки: Радостина Колева