Радостина КолеваКратко, точно и ясно не може да ви се случи при общуването с Тото. Той говори, разнищва, обяснява. Няма как да бъде обран откъм емоция, пък и кому е нужно?!
Автор на подкаст, изпълнител, водещ на “Фермата” отскоро и… още кой знае в колко подразделения ще го вкара животът, но към момента тези си ги редува на периоди. При това, оказва се, неслучайно. Всичко си има ред. Даже и интервюто ни. 🙂
Как се оказа в основното качество на водещ на подкаст?
Когато започнах да го правя, хората мислеха, че съм луд, защото ми казваха, че няма кой да гледа 3-часови разговори. Истината е, че в Интернет хората искат видеото да бъде колкото се може по-кратко.
И гледат ли толкова дълги разговори?
Естествено. Между 3-6 млн на месец е гледаемостта. Като човек, който е бил гост в телевизия, знаех, че хората не гледат, защото ние нищо не можем да кажем. А ако можем и човекът може да се заговори с нас, а зрителят съумее да разбере що за личности сме отвън това, че имаме нова песен или че по време на снимките на клипа е било студено, ще разбере, че всъщност му се гледа. Хората искат да гледат интервюта.
Ама ги гледат с тази дължина, защото ти имаш акъл. Ако нямаш, няма как да стане това.
Благодаря ти. Вероятно – да.
И ако гостът ти отговаря с “да” и “не”, чакай да стане 3 часа интервю.
Оказва се, че има една 20-минутна бариера. Дори и той я има 20 минути. Толкова търпи маската. След това тя пада и си говорим дълго. Стана въпрос за хора като Слави Трифонов, с когото трябва да си заслужиш разговора. Бие те в този ъгъл, в онзи, иска да види какво можеш да понесеш и да се докажеш пред него. И след това ти предоставя най-дългия си разговор, даван някога изобщо. Така е и с други – Юлиан Вергов, Геро, Димитър Рачков…
Всичко това го казвам с контекста на това, че ти нямаш видео.
Къде отиде ти.
Е, това е контекстът. Когато аз започнах с видеата, имаше подкасти като твоя само. Нямаше видео. Сложих камера и виж какво стана. Сега се извинявам на всички, които имат интернет, защото всички вече имат подкасти. Сигурно изглежда лесно.
Знаеш ли какво открих с течение на времето? Че когато се появиха повече видео-подкасти, започнаха да говорят за всякакви неща. Мислех, че ще ми дръпнат от аудиторията, но се оказа, че толкова добре съм си направил формата, че другите подсещаха хората за мен. Така те рекламират мен реално.
С рапа е същото. Когато кажеш рап, хората се сещат за Мишо Шамара. Така конкуренцията му работеше за него, а той ставаше все по-голям. Дори и без да прави песни.
Ти затова ли ме караш да си правя видео-подкаст?
Просто ти казвам да си направиш, за да можеш да ми изпратиш още хора. Направил съм нов сет, трябва да поемам още зрители. Просто така работи. Това е някаква психология на масите.
Ама къде от музиката стана вид журналист?
Абе, стига. 5 години преди да дойде музиката, правех клипчета и предавания в интернет, във Vbox. В едно от тези клипчета имахме за задача да изработим клип за песен, ама нямахме такава. И за да спечелим конкурса, трябваше да се случи това. Така се оказа, че правим добри песни. И продължихме.
Просто защото е потръгнало?
Да, но в първите 7-8 години никой не знаеше за “Скандау”. Пеехме по мазите. На седмата година решихме да направим предаване “Не питай Google, питай “Скандау” в интернет, да се занимаваме с него и ако съберем от там популярност, да кажем, че всъщност правим песни. Пуснахме “Replay” и аудиторията разпространи песента ни до безумие, а след това я дадохме и на радиата. Започнахме да се занимаваме само с музика. Така стигнахме до “Арена 8888”.
По време на Ковид нямаше песни и бяхме на пауза. Това, което правя в такива случаи, е да бръкна в тестето и да разгледам какви карти имам. Можех да правя клипове и трябваше да намеря с какво да си губя времето, докато ни пуснат. Така си го загубих, че вече седма година съм в подкаста. А сега музиката чака, но идва време и за нея. При мен се редуват. И всичко ми се получава. За мен не съществува вариант, в който нещо се не получава. Не си го представям. Нищо не ми е убягнало до сега, не му позволявам.
А, избяга ми футболът. Исках да стана футболист, но имах тежка контузия. Не е било моето.
“Фермата” роля ли е?
Оо, много хубав въпрос. Хората са ме виждали като участник в реалити формат, но не са ме виждали като водещ на такъв. От тази гледна точка е друга роля. Но аз съм в друга ситуация. Там не си сменям името и не се държа по друг начин. Кучето, като плува във водата, роля на риба ли играе? Просто е куче във вода, но не играе ролята на риба.
Преживяваш ли за себе си ситуациите във формата?
Да, при това – трудно. Преди да бъда ратай там, тези хора за мен бяха само имена на аутокю. Когато влязох вътре и видях какво се случва, те се превърнаха в съдби. И вече не искаш никой да си ходи. Искаш да има битка, ама искаш всички да са там. Те имат помежду си някакво състезание – за пари, за слава. Аз обаче искам цялата тази компания да остане. И ми е гадно, когато някой просто заради нещо трябва да си тръгне.
После си комуникираме, пишем си в Инстаграм, опитваме се да се виждаме с някои от участниците. Чувствам си ги много близки. Има хора сред тях, които ми помагат и в живота извън формата. Обвързваш се, защото си 3 месеца с тези хора.
Бил съм в ролята на участник в реалити, но никога водещ после не ми е писал “какво правиш”. Може би не са инвестирали толкова в самия формат. С Криси много обичаме реалити формати и социални експерименти и сме искали това, което ни се случи.
Отчиташ ли популярността си като бърза и непредвидена слава?
Не. 7 години работа само за да подадем нос над водата, не е непредвидено. 7 години плувахме в тази посока и изобщо не бяхме изненадани. Целта не е била популярност. Тя идва като плод от добре създадена песен. Ние искаме да правим музика, която да помага или да развеселява хората.
В началото журналист ме попита дали съм очаквал песента да стане толкова популярна. Когато отговорих “да”, ми се каза, че това е арогантен отговор. Глупости. Ако не мога да разпозная хита, къде съм тръгнал, щом до онзи момент правех песни от 10 години?! Ако си строител, можеш ли да разпознаеш дали си направил добре тази сграда и да се изненадваш, че тя не е паднала?
Хората искат да създават фалшиви образи за себе си.
Няма лошо да кажеш, че това си искал да направиш, както и да кажеш, че някъде си се издънил. Нужно е да бъдеш човек, а не Бог. Всички искат да са много специални. Правя музика и съм популярен. Не крада от пенсии. Надявам се това да вдъхнови някого и да знае, че може да си сбъдва мечтите.
Измисляш ли си хората по себе си?
Не. По-скоро измислям себе си по хората. Красотата на един човек е в неговата уникалност. Няма нужда да го намествам по себе си. Той си е такъв и аз, ако мога да съвпадна с него някъде, кликвам. Ако не, продължавам напред с живота си. Надявам се хората да са истински пред мен. Но дори и в тази ситуация те са в роля с мен, не както с комшиите. Хората очакват да са еднакви навсякъде.
А различни ли са?
Естествено. В различна среда са други. В двора имаше страхотна череша: каква е тя през лятото и каква е в средата на зимата? Мога ли да кажа, че щом няма листа, значи нещо не е наред?! “Гледай какво двулично поведение!” Ами не. Средата е друга, светът е друг. Когато си с мен светът е един, когато си с дъщеря си, е друг. Ако не си различен, си тотален идиот. Ако съм на мач и крещя, мога ли да съм такъв и с децата си?
Ти си учила музика. Такт има не само там. Има и в отношенията с хората. Много съм отпуснат по отношение на мнението си. Виждам нещата много по-просто, те са пред очите ми. Аз също мога да ги виждам сложни, ама няма нужда. Само някакви социални догми ни карат да се правим на други.
Бил ли си неверен на себе си?
Да. Имам много силно шесто чувство или както и да го наричаме там. Чувал съм я ясно, но съм я пренебрегвал. Обаче като си пробвал всичко и си видял, че нещата не стават, като последен вариант пробваш да се вслушаш и в интуицията си. Тогава нещата започнаха да ми се получават във всички отношения.
Впоследствие се появи една тъпотия, която я имат всички творци: страх да не загубиш това, което имаш, по-голям от желанието ти да се развиваш. Спрях да се вслушвам и загубих всичко.
Спокойствие, пари, уют или слава?
Тези неща не се бият.
Искаш си всичко.
Аз си работя за всичко, то си е мое. Казах ти за излишното усложняване – за да има неспане, за да има нерви, да пречим на близките си… Няма такова нещо.
Не оставяй с впечатление, че всичко ми е на всяка цена. Ако не се получат нещата, значи това е най-правилното за мен. Искам да съм добре. Нищо не се получава с мръщене. Получава се с ведрина, с усмивка, с енергия.
Позабравена дума?!
Мразя. Мога да кажа “не обичам”, но “мразя” не казвам. Обичането е доста силна емоция. Когато обичаш някого…
Казваш ли му го?
Естествено. Това е като да поливаш растението, ако искаш да цъфти.
Мъжете умеят да казват “Обичам те”,
но е въпрос на желание и на възпитание. Не умеем да летим като птици. И можем да изказваме “Обичам те”, но да кажем, че не сме правилно наторявани. Не сме тръгнали от семейство, което го е правило. Не сме го видяли като поведение. Не е като да не го можем. Можем всичко да правим.
Какво ви пречи да летите?
Гравитация, уперение, дебелина на кости, биология.
Не го извъртай.
Много неща ни пречат да летим, но затова пък мъжът е създал самолета, с който да летят всички. За да стигнеш дотам да казваш “Обичам те”, има уроци. Аз го казвам на хората, които го заслужават. Обичането е свръх емоция.
Склонен ли си от утре да обичаш някого, когото си отблъснал?
Склонен съм. Има хора, с които не продължаваме заедно. Но това не означава, че ги изхвърлям завинаги. Не търся контакт, щом съм имал повод да отблъсна някого. Ако аз съм бил причината, значи трябва да съм склонен да простя първо на себе си.
Не смятам, че хората не могат да се променят. Има хора, надхвърлили 50-те, които са в най-силните си години, а не искат да се променят. Това е тотален абсурд. “Или ме приемат, или не”. Чакай, бе. Как така? Не могат да се променят само хората в гробищата. Промяната трябва да бъде посрещната с “добре дошла”, с кеф. Аз самият се променям. Виждам го по себе си. Щом аз мога, защо той да не може? Може от лош към добър, от добър – към лош.
Ти от кое към кое?
Аз съм си разширил светогледа. Виждам по-добре.
Обаче птица не щеш да станеш.
Аз съм птица по душа. 🙂
А, да.
Птица по душа, Рак по зодия и човек по тяло.
Радостина Колева
Радостина Колева
