Усмихната, но и естествена, та дори и директна. Това е рядка комбинация за жена в днешно време, но Поли е такава. Страхотно ценно. Защото виждаш, че човекът отсреща няма да те излъже.  

Пред нея наскоро се отвори възможността да бъде водещ на късната емисия новини на bTV и тя я грабна, допълвайки себе си като майка и личност.


Лесно ли се свиква с преминаването от един тип информация – към друг?

Много е различно. Да си репортер, да си водещ на лайфстайл предаване и водещ на новини са коренно различни професии. Работата на репортера е изключително динамична. Тя е отсега за след малко. Там нямаш време да се бавиш, бързо трябва да събереш информация от няколко източника. Трябва веднага да си на мястото на събитието и да го предадеш по най-точния начин на зрителя.

В лайфстайл предаването се водят разговори с различни събеседници. Там се изискват други умения, както и предварителна подготовка, да си научил нужното за конкретния човек, защото трябва да го представиш в по-различна светлина от тази, в която са го виждали зрителите до момента. Няма стойност в това да повтаряш същите интервюта, които този човек е давал. Ценното е да го покажеш в по-различна, непозната и любопитна светлина.

Ако можеш.

Да, много е важно това “ако можеш”, защото някой трябва да ти е показал как става или да го носиш вътре в себе си. Трябва да съумяваш да скъсяваш дистанцията, да му влизаш под кожата, да знаеш как да направиш разговора приятен и събеседника благосклонен да сподели онова, което не е имал намерение да споделя.

Водещият на новините на първо място трябва да представи актуалните новини обективно и безпристрастно, без да проличава симпатия към едната или другата гледна точка, или към дадена политическа формация, доколкото е възможно да не показва личната си емоционалност, представяйки трагична новина или инцидент. Естествено, трябва да запазиш човешкото у себе си, но не можеш да си позволиш да се разплачеш в ефир или да се разсмееш при дадена куриозна новина на финала на емисията. Това би било непрофесионално. В същото време трябва да вдъхваш доверие в зрителя. Той трябва да е сигурен, че това, за което говориш и предаваш като информация, са фактите.

Определено поведението и при трите е различно. Когато представяш новините, трябва да си по-обран. Водещите на емисиите обаче не са просто говорители.

Помниш ли времето, когато водещите бяха наричани говорители наистина? Как гледаш на това сега?

Убедена съм, че за част от хората водещият на новините все още е просто говорител. И до ден днешен го чувам като реплика: “Какво толкова правиш? Сядаш и прочиташ едни новини.”. От една страна си казваш, че е малко обидно спрямо труда ти и цялата предварителна работа и подготовка, която изисква всяка емисия, а от друга – хората не са длъжни да знаят естеството на работата ми.

Значи го правиш така, че да изглежда лесно.

Да, което до някаква степен е похвално. Не е приятно да бъдеш подценяван. Искрено се надявам хората все повече да се интересуват от нашата професия и да знаят в какво се състои работата на журналиста. Защото, за да се довериш на някого, трябва да търсиш скритото под повърхността. 

Само че сега не контактуваш с никого срещу себе си…

Представям си, че има много хора срещу мен, представям си, че им разказвам всичко важно от деня. Имам усещане за отговорност, защото пред мен стои цяла България, а това носи напрежение. Когато то стане голямо, тогава някак махвам с ръка и се успокоявам, че няма нищо страшно.

Защо напрежение?

За да не допусна грешка, да не допусна неточно поднасяне на новината. Притеснението ми идва и от извънредни ситуации, над които нямаме контрол. 

Стоенето пред камера не е шега. Има език на тялото, на който трябва да се научиш. Много съм благодарна на нашия логопед и преподавател по публична реч – Любинка Няголова. Тя е от онази генерация, от която страшно много се учим. Чуваме се по телефона, дава ми съвети. Дори и най-елементарното нещо: как да стоиш прав.

Имаш ли нужда от доказателства, че си добра в това, което правиш?

снимка: Cultinterview

Да. Всеки би искал да е сигурен, да усеща, че има подкрепа и тя да му дава увереност.

Доверяваш ли се на емоциите си?

Да, но често съм по-емоционална, отколкото трябва да бъда. Дори и в лични ситуации. Опитвам се да ги обирам, за да не прибързвам с емоционална реакция. Зодия Стрелец съм, а тя е огнена зодия. Гледам обаче да не вярвам на това на 100 %. Не съм и суеверна  и се опитвам да не съм зависима от абсолютно нищо.

Само че вече си зависима от сина си.

Да, така е. При Стрелците свободата е на първо място. В един момент се оказва, че сега съм зависима от четирима души. И ако искам да направя нещо, трябва да попитам всички. Това понякога е в състояние да побърка човек. 

Детето направи ли те различен човек?

И да, и не. В моменти, в които съм сама със себе си, се усещам по абсолютно същия начин, сякаш нищо не се е променило. Но рядко оставам сама (). Естествено, че станах много по-търпелива, започнах да се интересувам от различни теми, от политика. Признавам си, че преди не го правех целенасочено, защото не беше нужно, тъй като бях в друг ресор. Но в последните няколко години, покрай детето, започнах да се интересувам и от социални теми. Станах по-отговорна. Започнах и да закъснявам, а това преди не ми се случваше.

Майчинството променя. Отиваш на второ място. Детето, както и всичко, свързано с него, е на първо. А това няма как да не донесе промени. Но е много хубаво и ставаш някак смирен. Казваш си, че всичко може да почака. Нищо друго не е чак толкова важно.

Вечерите остават за мен и се чувствам полезна и пълноценна. Бабите са наоколо и са винаги насреща, когато се наложи. Те са много отдадени.

Кога все пак оставаш сама с мислите си?

Това се случва тогава, когато малкият спи, или вечер, когато къщата утихва и останем двамата с мъжа ми, спокойно хапваме, гледаме филм…

Липсва ми да оставам сама, но е въпрос на пасване, което скоро ще си дойде, с навлизането в новия ми график.

Откри ли границите на щастието?

Надявам се да няма такива. Мисля, че щастието не е някъде там, чакайки да бъде постигнато. Или да го гоним цял живот. За мен то е всеки ден. В момента съм адски щастлива, че стоя тук и си говоря с теб. Че имам възможност да пия кафе. Щастлива съм, че след един час ще си бъда вкъщи и ще гушна детенцето си. Благодарна съм, че ми се случва това.

Позитивен човек съм и се надявам, че си личи. Не одобрявам този начин на мислене, че трябва да чакаш нещо да ти се случи, за да бъдеш щастлив. Бъди сега, заради това, което имаш, заради това, което ти се случва.

За мен щастието е абсолютно всичко. С мъжа ми дълго време опитвахме да имаме дете. Отне ни две години. Това беше период, в който очаквах нещо да ми се случи, за да бъда щастлива. Само и единствено тогава, за такова нещо. Въпреки това са ми се случвали междувременно и други събития, които са ме карали да изпитвам чиста радост, но основното, чакано от мен, беше детето. Всеки родител трябва да се въоръжи с търпение. А аз съм нетърпелива. Според мен на колкото по-късна възраст станеш родител, толкова по-трудно успяваш да се пречупиш и да оставиш настрана собствените си нужди. Приветствам ранното родителство, но от друга страна, трябва да се случи тогава, когато си готов.

С майка ми и свекърва ми си говорим, че по тяхно време те не са били толкова информирани. Гледали са си децата, без да се замислят толкова много. А ние, съвременните родители, прецизираме всичко до най-малката подробност. Това натоварва. Достатъчно е да се оставиш на инстинктите си, на вътрешното си усещане.

Имаш ли въпроси, останали без отговор?

Да, но може би така трябва да бъде. Това касае повече отминали отношения, отминали ситуации. Но следвайки развитието на живота ми, си мисля, че е по-добре, че така се е получило. Няма нужда да знам всички отговори.


снимки: Радостина Колева