<strong>Предпразнично с Виктория Готева</strong>

Нежността ѝ е толкова фина и приятна, че не можеш да не ѝ обърнеш внимание. Не се заех да се ровя в това, което носи водещата Виктория Готева от bTV, а само да усетя доколко същността ѝ се вписва в света на сериозната журналистика, за която казват, че е за вълци.

Разходихме се в хладния декемврийски ден, илюстриран не достатъчно коледно, търсейки си местенце за снимки. И се разговорихме…


Към кое летище би отпрашила ей-сега?

Много ми се ходи в Лапландия. Една от мечтите ми е да видя Северното сияние. Знам, че сега е подходящото време – между ноември и февруари. Престоят там изисква повече време, защото не се знае кога точно ще бъде явлението и трябва да го гониш. А иначе въобще не обичам да ми е студено, обаче в името на мечтата…

Освен това карам ски, което пак е свързано с минусови температури. Но когато съм в планината, там е единственото място, където ми е приятно да ми е студено.

В чужбина на ски?

Не съм, предстои. Но съм ходила във Виена по Коледа преди няколко години. Толкова е красиво там по време на празниците: базари, украси, пързалки… Коледните базари се припокриват донякъде с нашите, въпреки че мащабът там е доста по-голям. Но самото настроение и украсата не могат да се сравняват. Като погледнеш детайла, там всяко едно магазинче или кафене е украсено по такъв начин, че веднага привлича вниманието ти.

Когато си отвориш очите широко, можеш да видиш всяко малко нещо, което да те направи по-щастлив, по-усмихнат. Още от малка Коледа я свързвам със семейството си. Събирахме се всички и беше много хубаво. Бабите приготвяха вкусни неща, подарявахме си подаръци един на друг. Коледното ми настроение се е запазило още от тогава. С майка ми украсявахме елхата и задължително всяка година купувахме по една нова играчка.

Още ли го правиш?

Още, да. Тази година новата играчка ми я подариха, когато снимах репортаж в защитен дом. Това са едни жени, които са били жертва на насилие. Създаването на играчки е част от терапиите, които те правят.

Такъв тип каузи нахъсват ли те?

Определено. Вдъхновяващи са и виждам смисъл в тях. Наистина всичко, което съобщаваме по новините, е много глобално, но зад всяка статистика, зад всеки един закон дори, който се променя, стоят конкретни човешки съдби. Иска ми се с такива репортажи да помогнем точно на тях.

Къде откриваш тези хора?

Зависи каква е темата, но те са навсякъде около нас. Хората с подобни истории се притесняват да ги разказват. Дори искат да бъдат анонимни. От наша страна по-голямото усилие е да ги убедим, че наистина трябва да говорят, за да променят своя живот, но и да бъдат пример за другите. Особено ако са успели да преодолеят такъв голям проблем.

Как се чувстваш в такава една обстановка?

Голям емпат съм и винаги се старая да подхождам към хората с внимание. Опитвам се да гледам през техните очи, така че да мога да направя адекватно интервю. Когато имат нужда от разбиране, не смятам, че човек трябва да бъде груб и да ги принуждава да правят нещо, което не искат.

И какво виждаш, гледайки ги?

Изисква се много силен дух, за да можеш да избягаш от това, което си изживял. И голяма борба през целия живот. При жените, преживели насилие, понякога им отнема 10-20 години, за да избягат от ситуацията, в която се намират. Дори и след това, преживяното им влияе впоследствие.

Това, което на теб ти се случва в телевизията, правилният ход ли е?

Смятам, че да. Като по-малка си мислех, че ще се занимавам с печат, но пък след като попаднах в телевизията, толкова много ми хареса, че се преобърнаха нещата. Но човек трябва от време на време да прави промени, за да се развива. Първо се занимавах с печат, после станах репортер, започнах да водя новини… Една професия е, свързани са с журналистиката, но са различни. За всяко трябва да се учиш на много нови умения и да развиваш различни качества у себе си. Комфортно ми е да сменям и да правя това, което искам, защото всичко дотук съм искала да ми се случва. В телевизията се мисли и как да се покажат нещата, а не само как да се разкажат.

Да монтираш…

Да, това е най-сложното за един репортер, защото в новините трябва да успее да побере една важна тема в репортаж от минута и половина. Трябва да съумееш да извадиш акцентите. Но не е чак толкова малко като време. Кратките форми се налагат все повече, телевизията върви натам. Документалните филми преди бяха по 30 минути, след това станаха 20, а сега са 15. Въобще е много трудно да задържиш вниманието на зрителя. Телефоните много ни промениха в това отношение, защото там постоянно с хипервръзки, с линкове започваме да четем нещо, отиваме на друго, през това време гледаме видеоклип. Вниманието много лесно се разконцентрира и затова трябва с кратки форми и много динамика да се опитаме да го запазим.

Крачките ти в телевизията по-сигурни ли са вече?

Да, по-сигурни и по-уверени. Когато си придобил известен опит, държиш по-здраво юздите. Ако си твърде уверен, докато си млад, нещо не е съвсем наред, тъй като тепърва има път, който трябва да извървиш. Бях амбициозна, имах цели, но никога не съм си мислила, че знам всичко, че нямам нужда от съвети, защото много добре знам как се справям. Не. И сега всеки ефир, въпреки увереността ми, за мен е предизвикателство и се притеснявам до определена степен. Осъзнавам колко е отговорна нашата работа. Затова винаги проверявам всичко по няколко пъти.

През куриози минавала ли си?

снимка: CultinterviewДа, да се засмея, да ми се насълзят очите, да направя лапсус с някоя смешна дума, но това е в реда на нещата. Показва, че не сме роботи. Случвало се е в ранните часове колегата, който върти аутокюто, да заспи, докато чета новини от него. Затова винаги имаме листове или таблети като резервен вариант при подобна ситуация. Случвало ми се е и токчето да ми се счупи преди емисия.

Преди, когато я имаше професията “говорител”, колегите се занимаваха с основната си роля на водещи. Сега говорителите сме журналисти. Опитваме се да сме близо до зрителите, да скъсим тази дистанция, да показваме емоции, разсъждения дори във формати извън новините. Смятам, че това е хубаво.

Бдителна ли си към резки движения?

Да, като че ли не обичам резките промени. При мен те идват, когато съм осъзнала, че искам да разнообразя нещо. Първо взимам решенията и тогава действам. С повечето неща е така. Дори и с думите, които изричам. Не съм първосигнална. По-резките думи не винаги са най-правилните. С толкова много хора работя, че свикнах на всякакви движения покрай мен – по-резки, по-плавни. Но определено не са моят начин на поведение.

Имаш ли очи за красотата?

О, определено. Всичко може да ме зарадва. Нашата професия е свързана с това винаги очите ни да са отворени и да виждаме случващото се около нас. Има толкова лоши неща, които ни заобикалят, че трябва да имаме очи и за красивото. Да виждаме цветята около себе си, да виждаме украсата… Когато покажеш на някого красивата елха отсреща или му пуснеш да чуе хубава песен, подсказвайки му, и той може да открие красотата за себе си. Мисля си, че всички си влияем.

Кога е твоето време за романтика?

Може би събота и неделя, когато успявам да си отделя повече такова. Обичам да ми е приятно. Не мога да кажа, че съм свръхромантична, но харесвам жестовете, вниманието. И вечер разпускам – с чаша вино на свещи например… И сутринта всеки делничен ден часовникът звъни в 3,20.

И кога си лягаш? В 10 вечерта ли?

Не мога, затова се опитвам следобед да поспивам по час-два. Вечер си лягам към 11. При нас водещият на сутрешни новини е и продуцент на емисията, така че той създава съдържанието, което чете. Затова ставаме толкова рано, за да можем всичко да проверим и да подготвим.

Между другото, се оказа, че много хора гледат ефира ни в 6 ч. – дали се приготвят за работа, дали стават, за да водят децата на училище. Едно от най-гледаното ни време е от 6 до 7ч. Стараем се да сме позитивни тогава, за да започне хубаво денят.

Кога губиш равновесие?

Не си го позволявам много. Гледам да се държа. А когато го поизгубя, се опитвам да не оставам дълго в такова тъжно и депресиращо състояние. Не харесвам състояния, в които не се държа под контрол.

Всеки има неща, които биха могли да го разклатят. При мен те са в личния свят повече: ако някой от близките ми не е добре, тогава чувствам, че губя баланс.

Покрай какво минаваш, без да му обръщаш внимание?

Все още се уча да не обръщам внимание на негативизма, който излиза от някои хора, защото знам, че се дължи на техен вътрешен проблем, който изкарват наяве.

Позабравена дума?!

Желание. Не съм казвала скоро: “Имам желание за…”. Желанията, които имам, гледам да си ги осъществявам, без да търся много чужда помощ. А то понякога не е лошо да си кажеш, защото те невинаги зависят от теб самия. Сега, на Коледа, е перфектното време за желания.


снимки: Радостина Колева