Валери Генов или… когато ни се усмихне някой от екрана

Когато си ерудиран и работлив, се оказва, че младостта не може да ти служи за “оправдание”. А когато към това се прибави и едно изключително ценно мъжко качество – да бъдеш внимателен, – ето, че се превръщаш в завидна партия. Водещият на спортните новини по bTV, Валери Генов, не е оставил личностното си развитие на заден план, дори напротив. Действа упорито, знаейки следващите си цели. А те не стигат само до ъгъла, бъдете сигурни!


Къде беше по времето на Световното първенство по футбол, когато България стана четвърта? Това събитие е определило пътя ти.

Тогава съм бил на 5 години. Единственото, което си спомням са еуфорията около мача с Германия, защото тогава баща ми реши да излезем цялото семейство с колата. Усетих радостта в града с обиколката на София, радостта, виковете, клаксоните… Самите мачове не помня, но след това съм ги гледал многократно. Само мога да си представям какво е да преживееш класиране на четвърто място на Световно първенство. Друг подобен успех до ден днешен не сме имали.

Освен това си се срещал с част от футболистите през годините…

Спомням си няколко случая, в които съм се срещал с Христо Стоичков. Още с прохождането ми в професията и то най-вече покрай интервюта на мои колеги. Бил съм около тях и съм имал възможност да видя що за личност е. Направи ми впечатление, че се държеше много земно и човешки, нямаше дистанция. В това отношение е еталон за поведение за младите хора и младите футболисти, които много бързо се претопяват в тази слава. Имал съм възможност да правя интервюта с Красимир Балъков, с Гошо Гинчев… Помня всяка среща с тях, защото са зрели като манталитет, като начин на мислене.

На днешните футболисти им е приоритет ходенето по заведения.

Това е така. Сега има много изкушения, които едно време може би ги е нямало.

Днес приоритетни са скъпите коли, социалните мрежи, скъпите къщи.

Вместо футболът да е на първо място, а вещите да са бонус към кариерата. Разбира се, не трябва да слагаме всички под общ знаменател – и тук, както и във всяка друга сфера, има изключения, които носят добрия пример.

Срещите в Шампионска лига започнаха. Кога светът спира да бъде футбол?

снимка: архив на bTVВ каналите на bTV Media Group започна новият сезон. Той със сигурност ще бъде по-различен от предишните, най-малкото заради формата, който може да има трансформации през тази година. Светът никога не спира да бъде футбол за някои хора. За мен понякога спира, за да мога да изчистя съзнанието си и да си взема глътка въздух. Това са моментите, в които успявам да си почивам ефективно от стриктното следене на футболни новини. Но даже и след Шампионската лига ще продължат футболните събития – дали са трансферни саги, смени на треньори, на футболисти… Футболът върви, дори и да не е в течение на сезона. Но всеки избира колко да е вглъбен. Признавам си, че дори и в ситуации, в които не се очаква да следя какво се случва, пак ми е интересно. Неприятно ми е, когато не съм в час и изпусна нещо. Липсата на информация ме гложди отвътре. А и в екипа ни всички винаги се стремим да бъдем максимално подготвени и вярвам, че зрителите го оценяват.

Очаква ли се развитие при спорта по време на пандемия?

По-скоро в момента развитието е в посока на това, което сме свикнали да виждаме и сме възприемали за нормално.

Човечеството не обича промените, но вече нормалното е спортистите да носят маски,

да се спазва дистанция, да няма публика. Това е най-големият минус в световен мащаб. Не ми се иска да вярвам, че трябва да се аклиматизираме, защото атмосферата е много тягостна. Финалът на “Шампионска лига” беше странно събитие, не като предишните. Друго си е като има викове на фенове. Публиката е голям плюс, макар че някои може и да са по-спокойни без напрежението от зрителите.

Ама като няма публика, не могат да плюят по теб.

Да, да, но може би само на живо (). Знаеш ли, момчетата, които подават топката, трябва да я дезинфекцират. Това също е нещо ново. Няма как да не докоснеш съотборник или противник.

Замислял ли си се как би изглеждал в друго предаване, далеч от спорта, към момента? Бил си водещ на сутрешен блок.

Със сигурност имам повече рутина. Бих поставил на кантар двете неща. Новини, политика, анализ, международни отношения, външна политика и т.н. – разбира се, би ми било интересно. Подобни теми представляват за мен интерес и се допитвам до хора, които са по- на “ти” с нещата. Виж, лайфстайл предаване едва ли е моето нещо. Хумористичните са ми на сърце, макар приятели да ми казват, че стоя сериозно на екран. Но и няма как да се усмихвам постоянно, защото бих изглеждал нелепо. Струва ми се, че имам развито чувство за хумор и извън сериозността на работата се шегуваме с колеги и приятели. Дори много важни новини обръщаме на майтап в името на това да си направим веселбата за момента.

Учил си “Национална сигурност”. Това защо ти беше?

То беше допълнение към изучаването на “Международни отношения”. Беше ми интересно и с желание учих. До ден днешен следя конфликтите между САЩ и Русия, какво се случва с отношенията между Европейския съюз и Щатите, каква е икономиката у нас, внос-износ, защо се случват дадени събития…

До този момент не ми се е появявала възможност да работя нещо, свързано с политика и дипломация,

но сигурно на по-зряла възраст бих опитал. Не ми е отминало желанието. Тези знания в университета ме допълваха и обогатяваха. Сигурно само 1/10 от предметите бяха на принципа “трябва да се научи” и отминаваха.

А реалист човек ли си?

Да, с малка щипка позитивизъм. Много рядко се поддавам на негативите. Гледам реално на нещата. Самоподценявал съм се, но не знам дали е въпрос на възпитание, или на характер. Смирен съм. Никога не съм казвал, че съм най-добрият в дадено нещо. Другите са тези, които трябва да дават оценки на моя труд. Мисля си, че е по-добре да си на по-нисък старт, за да може да стигнеш върха и да имаш постижения, отколкото обратното. Затова подхождам реалистично, но не прекалено обнадеждаващо.

Кога отказваш да живееш в реалния свят?

снимка: CultinterviewДопускам го, когато съм на почивка, на плажа… Морето ми въздейства, може би защото съм зодия Риби. На плажа винаги успявам да се отпусна, да релаксирам и главата ми да е чиста. Тогава влизам в друг свят. Започвам да си представям какво може да бъде, какво бих могъл да направя в по-далечен план… Примерно решавам в следващите две години, че ще отида в пет страни по света, да обиколя еди-кои си места, да интервюирам този и този човек… Правя си план и си позволявам да дам воля на желанията си.

Скоро случвало ли се е?

Наскоро се сетих за мечтата си, когато бях по-малък, да коментирам футболни мачове в чужбина. Даже исках да бъде на чужд език – италиански, испански, английски. Замислих се, но реално погледнато, защо да не се случи някой ден? Дори някой ми каза да се хващам и да опитам, да пробвам в BBC, Gazzetta dello Sport… В този момент настъпва ботушът на реализма и започваш да се двоумиш: как ще стане, възможно ли е?!… А спорт на чужд език в България няма как да стане. И все пак – има ли желание, има и начини. Работата в спортната редакция на телевизията го доказва всеки ден.

Човек трябва да има и по-смели мечти.

По-лесно и бързо можеш да стигнеш до реалистичните, но на 7 години съм си мечтал да коментирам на световно първенство, на финал на Лига Европа, на любимия ми Милан, което в крайна сметка се случи.

А каква крачка не би направил?

Която би била свързана с честността, с истината и с това кое е редно и кое – не. Изключително много ме дразни и чопли да има неравнопоставеност и несправедливост. Ако знам, че дадено мое действие ще бъде несправедливо спрямо колега, близък, дори и случаен човек, не бих го предприел. Звучи като клише, но много мразя лъжата. Изключителна нетърпимост имам към нея и съм се борил срещу нея. Говоря си с хората около мен и при дадена ситуация предпочитам да се кажат нещата, отколкото да се говори зад гърба или да се излъже. Нямам нужда от лицемерие, за да трупаме приятели. Излишно е.


снимки: Радостина Колева и архив на bTV