Това е едно интервю с характер. Най-малкото, защото Виктор Ангелов е далеч от безличието, далеч е от безразличието, далеч е от тоталното спокойствие. Далеч е от спокойствието въобще. Но забравих да му постеля червения килим и отворихме врати към действителността, с която е повече от наясно.


Hell’s Kitchen дойде с нови герои. Съобразяваш ли се с тях, или следваш твърдо своите критерии?

Професионалната кухня си има конкретни критерии и всички се съобразяваме с тях – както аз, така и участниците. Това е четвърти сезон на Hell’s Kitchen и зрителите би трябвало да са наясно каква е динамиката, какви са предизвикателствата, изискванията, какъв е тонът. Който не си е написал домашното, си е за негова сметка.

По никакъв начин не се опитвам да достигам до същността на характерите на всеки един от участниците в предаването. Hell’s Kitchen е затворена система, предприятие. Когато отиваш на едно място да кандидатстваш за работа, първото, което трябва да направиш, е да се запознаеш с правилата и да влезеш в ритъм. Не отиваш, за да промениш мястото, а си там, за да се научиш и да грабиш с пълни шепи, готов да забравиш егото си. Ако си умен, не очакваш мястото да се съобразява с твоите представи за стандарт. Hell’s Kitchen е моят стандарт и се случва така, както си го представям аз. Който иска да се пробва, е добре дошъл.

Отдавна не вярвам в съдържанието и смисъла на думи като “демокрация”. Няма такова нещо. Още по-малко когато става въпрос за лична идеология. Ако аз отида да кандидатствам за работа, ще бъда готов да вниквам в стила на мястото. Ще остана или защото ми харесва, или защото със собственика имаме общи възгледи, или ще си тръгна. 

Както е в едно правителство, всички слушат Министър-председателя, той е визионерът. Това е пътят на логиката. Оттам нататък се обгражда с хора, които твърдят, че са специалисти в определени сфери, но решенията ги взима той. 

В този смисъл представяш ли си Hell’s Kitchen без теб самия?

Абсолютно, ще дойде следващият със своите представи за менажиране, за ястия, за взаимоотношения.

Както дойде преди време следващ “MastefChef” без твоето участие?!

Ако щеш – и това. Заедно с колегите си положих основите на “MasterChef” и към този момент ние бяхме първите. След това дойдоха други, всеки носещ своя чар, обаятелност и различност. Доколко в телевизията са доволни от рейтингите, е въпрос на статистика, която мен не ме интересува. Аз съм себе си, не играя никакви роли.

Някога опитвал ли си да се равняваш по някого?

Замислям се единствено, за да не ти отговоря на секундата с “не”. Но май не съм. С кого да се равнявам? И преди не съм го правил. Имах определена визия за това как трябва да се случат нещата в живота ми, следвах я и се получи 1:1 с представите ми от тогава. За каквото съм си помечтал, се е случило. Не съм бил човека, който е минавал през трупове. Вероятно в тази връзка по пътя са се променяли и целите ми. Аз съм практичен човек и не просто амбициозен. Ако от три опита нещо не се получи, ми светва лампата, че явно не трябва. Телец съм, не Овен.

Работил си в чужбина. Това необходима стъпка ли беше?

През погледа на времето и казармата беше необходима стъпка, и работата ми в чужбина – също. Първо – заради изграждане на характера и заради това, че там разбираш, че не си центъра на вселената, а второ – зависи къде попадаш. Имаше българи, които отиваха, за да работят във вериги за бързо хранене. Освен на дисциплина, на друго не се научиха. Аз имах шанса да попадна в системата на “Шератън”, където в 90-те години нещата бяха по 5-звездните стандарти. В момента и това е доста силно размито. Видях дисциплина, видях структура, организация, видях истинско готварство. Имах шанс и съм благодарен, защото чрез тези стъпки стигнах до където съм в момента. Не твърдя, че съм покорил връх, но определено очертах визията се за това как да работя и живея.

Връх има ли?

Има! От там се започва стремглавото падане.

Има ли промяна, настъпила с времето, относно храната?

снимка: CultinterviewО, да, променят се и хранителните навици на хората, и трудовите. Младите са много по-недисциплинирани в днешно време, нетърпеливи са и мечтите им са кухи и изчерпани от съдържание. Копнеят за бързо развитие, като “развитие” за тях означава някъде да тъпеят и с фуния да им наливат в главата знания, с които да станат милионери за около 3 месеца. Според мен за това е виновен интернет.

Моята теория е, че три неща са бичът на човечеството: демокрацията, еманципацията и интернет. За двете споменахме, сега да ти кажа и за еманципацията. Една умна жена е казала, че еманципацията траела, докато жената срещне първия истински мъж. Чисто биологично е заложено жената да е нежният пол. Вярвам, че е така. Жените трябва да имат интереси и ако им е приятно, да ходят да работят, но не съм срещал жена, която да е кариеристка, и в същото време да е обаятелна, женствена, секси.

Призванието на една жена е да прави света по-красив, да отдава цялата си любов, грижа и възпитание на децата си, да подкрепя съпруга си, който от своя страна да свърши цялата физическа работа и да подсигури препитания и подслон на семейството си. В момента, в който се разклати нашето хиперизнежено “цивилизовано” общество, дали ще е от коронавирус, или ще е от война, моята теория се припокрива с факти. 

Правото винаги е било и ще бъда на по-силния. Някой да ни пита нас, българите, какво мислим по въпроса? Не. Имаш ли ядрени оръжия? Нямаш. Като нямаш – мълчиш. Пионка си и чакаш. Каквото ти подадат – това е.

Трябва ли храната да бъде атракция?

Може да бъде, но дали трябва – всеки си решава. За хората с възможности храната вероятно е атракция. При всички случаи е хубаво да имаме изисквания към произхода на суровините. Трябва да сме будни, а не овце. Трябва да се интересуваме от това, което ни се предлага, и да се храним с наслада.

Ти откъде си пазаруваш?

Пазарувам от всякъде. Ако става въпрос за домати от консерва, отивам в някоя от веригите и си купувам, защото не мога да си взема пресни. Ако става въпрос да си направя хумус, купувам консервиран нахут, защото става бързо и не е ГМО. Има неща, които искам да си купя от частни производители. Произходът на варивата не ми е определящ, но за месо, животински продукти, плодове и зеленчуци, търся варианти.

Традиционалист ли си, когато готвиш вкъщи?

Зависи от настроението, зависи от повода, от това за кого готвя. Ако готвя за себе си, приготвям храна, каквато ми се хапва на момента. Ако идват гости, се старая да провокирам сетивата им. Ако дойда у вас, ще се насладя на това, което ми поднесеш.

Водиш ли и децата си на Витоша, както теб те е водила баба ти?

снимка: Cultinterview

Опитвам, но две от децата пораснаха, на 26 и на 28 години са. Синът ни е спортно активен и намира време, но малката ни дъщеря, която в момента е на 12 години, е толкова ангажирана, че почти няма време. Аз, като 99 % от родителите, съм амбициран детето ми да стане космонавт, невероятен пианист, най-добрия спортист… и съм я записал поне на 150 активности. Честно казано го правим, за да не ѝ остава време за глупости. Спортът определено не ѝ е фокус, но пък е много активна по народни танци, което е доста енергоемко начинание. Веднъж седмично ходи на пиано, чете ноти и свири с желание. Ходи на езици, което е пак по нейно искане, веднъж седмично е и на плуване. Всяко умение дава самочувствие.

Как се готви хубав живот?

Красив въпрос… Ще започна с това, за което баба ми се молеше винаги, преди да заспи: мир да има. Да сме здрави и оттам нататък е важна средата – дали семейната, дали професионалната, която ще те провокира да се забавляваш, работейки върху себе си. Колкото повече усилия полагаш, да се разбираш с хората около себе си, да им бъдеш полезен, толкова по-голяма е вероятността да си намериш половинка, с която да градите живота си.

Да полагаш усилия… То не е ли естествен процес?

Изискват се ежедневни “усилия” за това да съжителстваш с други хора. Чувствам удовлетворение, когато премълча за нещо или когато съм опитал една ситуация да има положителен изход. Осъзнатите и възпитаните хора така правят. Наясно сме, че сам не се живее. Самотата не е приятна. Каквото и да си постигнал, ако няма с кого да го споделиш, не можеш да му се насладиш. Иначе става като с яхтите: първият най-хубав момент е, когато ги придобиеш, а вторият – когато ги продадеш. А за периода на наслаждение ти трябват съмишленици. Това са ти най-близките хора.

Възстанови ли някое добро возило по време на пандемията?

Имах десетина ретро автомобила, събирани в рамките на 10-12 години. Наслаждавах се на факта, че ги притежавам, но нямах много време да ги шофирам. Затова взех решение и промених посоката. Разкарах всички и си взех нови три в брилянтно състояние. Остава ми време и за трите и им се радвам. Мисля, че напускам кораба малко преди да се е потопил, относно реставрирането на автомобили. Тази дейност ще замре, ще стане непосилна. С жена ми се движим с електромобили из града, по-практично е.

Какво ти отнема съня?

Не спя много хубаво. Постоянно ми е заето съзнанието. Когато имам 100 човека, за които съм отговорен в изключително неспокойна бизнес обстановка, война в световен мащаб, няма как да съм спокоен.

А къде летиш?

Не знам дали летя. Аз съм земна зодия и май не летя много. И не летя с удоволствие. Не ми е комфортно във вода и във въздуха. Не мечтая за дълги пътешествия с кораб или за дълги полети до екзотични държави. Мечтая за спокойствие и за това да се свържа повечко с природата.


снимки: Радостина Колева