Сигурен в способностите си, сигурен в резултата, сигурен в семейството си… Сякаш това е думата, която описва Златимир. Водещият на “Тази сутрин” по bTV говори бързо и е наясно, че си е друго да имаш какво да извадиш от сандъчето, което преди това старателно си напълнил.

Едно кафе след ефир му дойде идеално. Дойде с инерция и си тръгна с нея.


Тръгвайки си от коридорите на телевизията, оставяш ли там емоциите от деня?

Много за кратко успявам да разтоваря емоциите от деня, защото в момента, в който свърши ефирът, започва следващият. При нас буквално се застъпват. Работата е екипна и редим парченце по парченце следващия ден. Реално приключвам вечер към 9 часа, което е странно за човек, ставащ толкова рано сутринта.

Иначе има много интересен феномен, който наблюдавам и при колегите. Понеже всеки ден е динамичен и имаме наситена програма от гости и теми, ако ме попиташ кой ми е гостувал преди 2 дни, дори и да е било ярко интервю, трудно ще си спомня. Понякога си спомням много по-кристално какво съм правил преди 1 година през този период, но не и няколко дни назад.

Приключваш работа след 9 вечерта, а си лягаш към 12. Само тези останали 3 часа ли са за жена ти Марина и за дъщеря ти Тамара?

Опитваме се да изместим малко часа за заспиване на Тамара, но тя е много енергично дете и иска вечер да редим пъзели примерно, да конструираме дървено влакче… След като тя заспи, започвам да си подготвям дрехи, да се къпя, да се бръсна. Когато си на екран, трябва всеки ден да си в максимално добра форма и в кондиция. Така времето неусетно си се изнизва и изведнъж става полунощ.

Вече по-активно ли си общувате с детето?

О, да. С жена ми се опитваме да говорим с нея като с голям човек, без да прекаляваме с това. Така е, откакто беше съвсем мъничка. Но тя все пак има нужда от детски песнички, от внимание, грижа, любов. Дори преди няколко дни имахме разговор на четири очи с нея, който беше провокиран от това, че цяла вечер се будеше. Беше заради нейни капризи. На сутринта се опитах да ѝ обясня, че аз и майка ѝ имаме нужда от сън, защото работим такава работа, че ако не се наспиш добре, може да допуснеш грешки, а това не е хубаво. Тя ме разбра и на следващата вечер пробужданията вече ги нямаше. Може и да е съвпадение, но тя ми обеща.

Тамара е на 3, но си водим разговори. Опитваме се да комуникираме с нея и тя да ни разказва за своите вълнения от детската градина. Доста е интересно.

Ти имаш ли време за свои капризи?

Боря се да си отстоя част от нещата, които обичам. Спортът е задължителен. Смятам, че той ме държи в добра кондиция и дори ментално съм по-добър, когато успявам да се поддържам.

За мен спортът е в два аспекта. Личният – плуване, фитнес, а другото е футболът, който ми е голяма страст от дете. Той ми дава и разтоварване, защото се виждаме с приятели, говорим си на мъжки теми и е много приятно. Последната седмица успях два пъти да отида на футбол и това ми донесе приятна емоция и заряд.

Имаше период, в който бях позанемарил спорта и го бях намалил на веднъж седмично, дори на един път за две седмици, но с нашата работа си трябва, с натовареността, която имаме. Дори в един период с Биляна (б.а. Гавазова) ходихме в една и съща зала, но неотдавна избрах място, по-близо до вкъщи.

Когато съм в почивка, буквално си зарязвам телефона, за да не гледам съобщенията от групите, в които си комуникираме с колегите. Тогава излизам от информационния поток и усещам колко е различен другият свят, на хората, които не плуват в този океан от новини.

Къде си складираш спомените от пътуванията?

снимка: CultinterviewИмам страшно много видео материал, складиран от различните камери, с които снимам, когато пътувам. Скоро се сдобих и с малко дронче. Правя първите си стъпки с него и ако ми хареса, съм решил да си купя по-голям.

Любознателността ми е още от 18-19-годишен, когато започнах с туристически предавания. Тази любознателност се превърна в

неспирно желание да опознавам света.

Всичко, което правя, впоследствие го трансформирам в едни много хубави и пълноценни пътувания. Преди те бяха индивидуални, сега са семейни. Мен това ме прави много жив човек – възможността да опознавам света, да опознавам различната кухня, културата.

Когато светът се нормализира, ни се иска да пътуваме до Аржентина, Еквадор, Чили, Перу. Такива мащабни идеи имаме с Марина. Плановете ми са свързани с това къде искам да отида. Мога да ти кажа следващата дестинация.

Хайде!

В Египет след коледните празници. Искаме да си откраднем някой и друг слънчев ден. Ще съчетаем плажовете и морето, което се надявам да става за къпане, с посещения на Кайро, на пирамидите, на новия музей. Досега не съм бил там, но съм живял в съседна държава, в Либия, та климатът ми е познат.

Каква беше Либия в периода, в който ти я помниш?

Либия е прекрасен детски спомен за мен. Не съм се връщал повече там. Част съм от една група във Фейсбук за българи, които са живели в Либия, основно живели там в периода 80-те и началото на 90-те, точно когато цялото ми семейство живееше там. Когато се връщам към спомените си, не знам дали е носталгично, но всичко изглежда много хубаво и романтично.

В моите спомени Либия е прекрасна.

Имахме добър стандарт, родителите ми бяха на добри длъжности, живеехме близо до морето, бяхме презадоволени. Но виждам това, в което се е превърнала страната след режима на Кадафи. В момента там има племена, няма единна форма на управление, сградите са полуразрушени. Наскоро във въпросната група някой беше качил видео от сегашната Либия. Изглежда много грозно. Става ми тъжно… Не знам дали бих искал да се върна там. Влече ме нещо на подсъзнателно ниво, няма да те лъжа, имам такива мисли в главата си, но не знам дали е сигурно да се пътува и дали си струва да рискувам здравето и живота си, за да си угодя.

Сигурно и с Георги Милков сте си говорили за това…

Да, но той отразяваше процеса срещу медиците в много по-зрели години. Нашият престой там беше преди това. Имаше уважение към всички българи, работещи в Либия. Майка ми е акушер и работеше в една от най-големите болници на Триполи. Отношението беше забележително. Впоследствие всичко се обърна.

Кога в телевизията имаш усещане, че ходиш по тънък лед?

На няколко пъти съм осъзнавал, че в момента, в който се случи нещо в студиото, отзвукът е мълниеносен. Тогава усещаш, че всяка една казана дума може да повлияе на настроенията и мисленето на хората. Един съвестен журналист трябва да следи как неговата работа рефлектира. Осъзнаваш отговорността и че един твой гаф може да се превърне в буря, може да предизвика трусове.

Кой е адреналинът, от който не би се отказал?

Адреналин носят екстремните спортове. В България съм опитал почти всичко, което се предлага. Телевизията също носи адреналин от живото предаване, но пък именно тя ми позволи да опитам тези спортове. Благодарение на първото предаване в обществената телевизия, започнах да яздя коне, скочих с бънджи… Впоследствие скочих много пъти от всички възможни точки, защото осъзнах колко ми харесва. Няколко пъти съм летял с парапланер, с малки самолетчета, алпийски тролей, скочих и с парашут. Всичко това ми дава усещане, че съм жив, дава ми чиста енергия. В годината поне по веднъж правя нещо такова.

Сега съм станал една идея по-отговорен, въпреки че не смятам, че тези неща са безотговорни. Те са обезопасени и сигурни. Но имам близки, които казват, че съм стар за това, че имам дете…

Има едно нещо, за което мечтая, а то е т.нар. свободен полет. У нас не се предлага такова нещо.

А така не губиш ли усещането за това какво е страх въобще?

снимка: CultinterviewИмам странна формулировка за страха. Със сигурност знам, че не ме е страх от високото. И е точно обратното. Мога да ти покажа, че скачам с главата надолу с бънджито. Някак си съм уверен, влече ме.

Страховете са ми повече относно това в какъв свят ще живеем, дали детето ми ще израсне като добър човек, дали ще успеем да го възпитаме достатъчно добре, за да се опази от всички съблазни и от трудностите на съвременния живот.

Кога ти се губи увереността?

Като цяло съм доста уверен човек. Не вярвам в зодии, но ако основната ми зодия е Везни, а асцендента – Лъв, бих казал, че Лъвът отдавна проговори. Знам на каква почва стъпвам, осъзнал съм слабостите си и се опитвам да ги изчиствам. Ковид-периодът на мен ми донесе прекрасни моменти. Наредихме огромни пъзели, които успях да рамкирам. Много разумно и трезво преживяхме с Марина целия този период, дадохме си време един на друг, прочетох немалко книги, бяхме покрай Тамара…

От какво извръщаш глава?

От недостойните постъпки. Дълго време се боря с дребнички неща в ежедневието ни. Искам хората в България да си се усмихват един на друг. Това го виждам единствено в планината. Хората там стават по-човечни.

Коя е посоката, в която не би поел?

Ограничения не съм си поставял – и в житейски план, и като местожителство, ако щеш. На този етап се чувствам чудесно на мястото, в което съм.


снимки: Радостина Колева