post

Загледах на премиерата на „Лив Щайн“ в театър „Зад канала“ едно момиче с оранжеви коси. Толкова ми хареса как Весела Бабинова, като все пак млада актриса, играе на нивото на вече утвърдени имена, че нямаше как да не поискам да се видя с нея. Обичам талантливите хора! И малко след това стана ясно, че Весела е номинирана за ролята си на Лоре в същото това представление за „поддържаща женска роля“ на наградите „Икар“, които предстоят на 27-и март.


Миналата седмица беше на уъркшоп в театър “Сфумато“…

Да, това е едно ателие, което организират Маргарита Младенова и Иван Добчев. То е във връзка със срещите на хората с вампири, върколаци, таласъми – все от българския фолклор… Основно се разглеждаше Радичков – пиесите му „Януари“ и „Кошници“, двата му романа, а също и текстове, свързани с погребални обичаи.

В рамките на две седмици правихме опити на сцена и всичко се раждаше на момента, а не вследствие на дълго репетиране. И друг път съм била на ателиетата в „Сфумато“, а и всъщност само там има този лукс те да са безплатни.

Учила си „философия“ в Софийския университет. Защо се отказа от нея след първата година?

Исках да вляза в НАТФИЗ – просто тогава не ме приеха, защото бях доста неподготвена и честно казано, не знаех къде отивам. Мислех си, че кръговете се минават много лесно. И като отидох на консултациите и видях другите около мен колко са подготвени, как знаят кои са тези хора, какво искат… А аз не знаех моите материали, които избрах в последния момент, дали са подходящи… Забравих си текста много пъти. Те ме мъчиха до последно, но аз просто не си го спомнях „Любовният заек“ на Георги Господинов.

Сега спомняш ли си го?

Не, абсурд. Беше ми за урок. А междувременно в Софийския университет си ме бяха приели и се записах там, за да не бездействам една година, докато опитам отново в НАТФИЗ. И в интерес на истината

сега имам по-развит интерес към философската литература.

Даже наскоро си купих много яка енциклопедия – „Книгата за философията“ от поредицата „Големите идеи, обяснени просто“. Силно казано, е че се развивам в тази посока, но е литература, която ми е любопитна.

Член ли си на Съюза на артистите?

Не.

Тогава къде е твоето място в този конфликт в момента между актьори, Съюз на артистите и Министерство на културата?

Много ми е мъчно, защото все още се числя към младите актьори и това пълно безхаберие от страна на управляващите много ме наранява, защото ми се случва все по-често. За последните 3 месеца шест мои приятели заминаха за Англия като някои от тях са актьори. Те заминават не с надеждата, че там ще се развиват, а защото не могат повече тук.

фото: личен архив

Весела Бабинова и Анастасия Лютова в „Лив Щайн“

Подписах петицията „против“ и за мен това, което тези хора правят, не е никак редно. И най-много ме дразни това, че се опитват да ни хвърлят прах в очите и да ни обясняват как за нас това е най-добрия вариант и няма какво повече да се направи. Дори не говоря за заплати, защото тогава ще изпадна в още по-тъжна тема. Всяка година бюджетът за култура се смалява до 0,01%. В чужбина хората съзнават какво са за тях театъра, операта, танцовото изкуство и че им разширява целия мироглед, както и този на децата им. Странно ми е как Вежди Рашидов, който все пак не е хванат от улицата, а е скулптор и има допир с изкуството, не му прави впечатление. Ако съм на тяхно място и дори и да бъда принудена да направя такива реформи, щеше да ме е срам и бих си подала оставката.

Колко хора от твоя клас продължават с актьорството?

50 на 50 общо взето, бяхме два класа. И в двата има по 5-6 души, които или са тръгнали в друга посока, или нищо не правят. Някаква част имаме работа, така да се каже, и една друга част, която прави нещо, но не съвсем.

Знаеш ли, прави ми впечатление, че ако през четирите години, в които се учи в НАТФИЗ, работиш, а не ходиш в Академията просто за да се почесваш, после има ефект и усилията дават резултат. За мен беше много странно, че имахме хора в класа, които не ходеха на театър. После на кого се сърдиш?

Някак си не може да си хирург и да не ходиш на практика в моргата – има си правила.

Едно време са приемали по 10 човека, а са кандидатствали по 2-3 хлд. Няма как на 2 класа по 20 души да се намери работа. Сега ако закрият 8 театъра?! А и в киното бюджетите са едни… да ти се дореве и там.

Играе ли ти се в някой сериал? Наскоро тръгна нов – „Откраднат живот“…foto: Cultinterview

Радина Думанян от моя клас участва там и много се надявам да се справя добре. Честно казано не мога да кажа, че в България сериалите ме влекат като истории. Да не говорим, че повечето ги правят „през куп за грош“. Много ми опошляха и „Под прикритие“, и „Столичани в повече“… Нямаме добри сценаристи и това много куца. За киното има надежда, но относно сериалите… гледам да избягвам.

Засичала ли си сериала „Хоумленд“ с Клеър Дейнс? Там актьорите играят, та играят. Докато гледах една от сериите, вдигнах кръвно и ми стана лошо – толкова беше напрегнато.

Уважавам труда на колегите си, не искам да звуча високомерно. Просто липсва въображение. А аз не искам да ме наричат с някакво име от сериал. Бих искала да ме разпознават с различни неща.

Какво те кара да правиш дяволчето вътре в теб?

Оф, да. Някой път много като бързам, все едно нарочно се бавя и някой отвътре ме дърпа. Примерно трябва да си намажа ръцете с крем и започвам по възможно най-бавния начин. Усещам се, че трябва да се забързам, но вътре в мен все едно ми се казва: „спри, недей да бързаш – ще закъснееш малко, но ще си спокойна“. На сцена във важни моменти вътрешно усещам как някой ми казва: „ей-сега ще си забравиш текста, ей-сега ще си забравиш текста“. И ми се случи в НАТФИЗ в „Старицата от Калкута“, а и на изпит с един монолог, но тогава беше само за секунди, върна ми се като рикошет в съзнанието.

Дяволчетата ми са преборими, дори детски.


снимки: Радостина Колева и личен архив

2 thoughts on “Весела Бабинова: „Дяволчетата ми са преборими“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *