Да се родиш без дясна длан, но да отчетеш това като привилегия. Да започнеш с тенис на маса 10-годишен и убедително да тържествуваш в спорта, стигайки дотам, че към момента да си трети в ранглистата. Денислав гради съвсем красноречива кариера, момче с характер е (макар да не си го харесва) и опитва да не се блъска в препятствията, а да ги отмества с… лявата си ръка.

Беше съвсем откровен в разговора ни, който протече като по вода – смислено и усмихнато. Постепенно стигнахме и до любовта…

Играеш във Френското първенство, освен в нашето. Въпрос на менажиране ли е да попаднеш там?

Всеки състезател, спрямо ранглистата му в чужбина и резултатите му, може да отиде в клуб в света, където се търсят състезатели. Отделно всяка държава има сайт, в който можеш да пуснеш своята биография, че си търсиш отбор. Има и мениджъри, които срещу някаква комисионна, те уреждат. Досега не съм работил с мениджър. Звънят ми директно с оферта към мен, за определени мачове – определена сума.

Има вариант да имаш свой мениджър, но за това трябва да си в Топ 10 в света,

където се изкарват сериозни пари. Там цифрите са извънземни.

В ЦСКА играят седем чужденци. По същия начин аз играя във Франция като състезател на клуб. Регламентът е такъв, че имаме право да играем в няколко първенства. Затова присъствам в три, включая гръцко. Когато държавите комуникират помежду си, съобразяват мачовете да не съвпадат.

Пътувайки, трупам опит. Защото има много силни състезатели. Във Франция специално повече го правим за пари. Не става само да ходиш в залата и да играеш като луд.

Като се класираш по-напред какво се случва?

Качва ти се заплатата. Договорите са година за година, като веднага, щом свърши сезонът, ти предлагат нов. Обаче е добре да се изчака по-подходяща оферта до края на трансферния прозорец. Отказвал съм, когато не ми е било удобно пътуването. В града нямаше летище и трябваше да пътувам с автобус като добавка, а ако трябва да играя мач още с пристигането си, при пътуване от 6-7 часа, това за мен е страшно разпокъсване на времето… Изморен си, не си в кондиция и е много вероятно да направиш загуби, които се отразяват.

А къде ти се играе?

Сега ще се кача в трета лига във Франция. Втора е много силна, но има условие, че когато си в нея, не можеш да играеш в други държави.

Трябва ли сам да си плащаш тези пътувания?

Нищо не трябва. Всичко ти е платено. Отиваш, играеш, с приключването на мача ти плащат и си заминаваш. И така всяка седмица. Правя го от 4-5 години. В началото малко рискувах с идването си в София, защото нашите бяха против. Искаха да остана във Варна, да оставя тениса, защото ми казваха, че е до време… Договорих се със софийски отбор срещу заплата. Дойдох в София и се установих тук. Впоследствие си открих други отбори, започнах да играе и сред хората с увреждания.

Гледаш ли на себе си като на човек в неравностойно положение?

Не, защото не се чувствам ощетен или да усещам, че ми е трудно в нещо. Със всичко се справям. Просто е въпрос на време да свикна с онова, което ме затруднява. Нямам сблъсъци, които да ме комплексират. Като бях дете, на другите деца им беше по-странно и интересно какво се е случило с мен, но след петия-шестия път, се свиква и дори не се забелязва, че имам някакъв физически проблем. Питал съм майка ми каква е била причината да се родя без дясна длан, но в момента тя е щастлива с моите резултати. Като съм бил малък, тези документации в ТЕЛК… сигурно тогава й е било по-тежко.

Всеки има премеждия, които трябва да преодолява.

Приемам го, че са ми взели едно, а са ми дали друго. Успял състезател съм. Имам възможност да съм от най-високо ниво при хората с увреждания. Никога не ми е минавало през акъла: „Защо не съм се родил здрав“…

Реално си се родил здрав. Трябва ли протезата периодично да се сменя?

Трябва, да. С времето се късат гуми, а има по нея и неща, които трябва да се сменят, зацапва се. Отпускат се средства от държавата за това всяка година и си поръчвам нови ръкавици, нови протези. Преди 18-годишна възраст трябва да се сменят на всеки 5-6 месеца, защото тогава си в растеж и ръката ти израства повече, променя се самата форма и наново се взимат мерки. Имам няколко вкъщи – едната е за тенис на маса, другата е за фитнес, трета е в по-реален размер.

Кофти е, когато се запознавам с някого, че си подавам лявата ръка.

Имало е случаи, когато се обиждат от това. Все едно съм го направил нарочно… Има интересни ситуации.

Но ти ги приемаш от забавната страна.

Да. Ако взема и за това да се натоварвам. Кофти е, ако са ти ампутирали ръката. Тежко е, когато си имал, а после – нямаш. Нови навици, а си голям човек и изисква време да се учиш наново.

Откриваш ли се все още?

Да, опитам се да се справя с трудния си характер. Когато играя тенис, има много напрежение, излишни нерви, дразня се от какво ли не, крив съм. Ако нещо ме дразни, се затварям, и не казвам. Гадно ми е, криво ми е, но не мога да се променя. Не става. Излизаме с приятелката ми и както нещо правим, някаква ситуация започва да ме дразни, но си вървя и нищо не казвам. Вътрешно не мога да се обърна. С Мария (б.а. тенисистката Мария Йовкова) сме от една година и вече по-сериозно гледам на нещата.

Има какво да работя по себе си и знам, че съм тежък характер. Не мога да кажа, че съм перфектен.

Променяш ли себе си в името на любовта, в името на Мария?

Не се е налагало да се променям. Сега съм с човек, с когото сме си като двама взаимно допълващи се хора, спортисти, с еднакви интереси, еднакви проблеми имаме и любовта си върви. Не мога да кажа, че е трябвало нещо да преглътна, за да й се харесам. Няма причина, поради която да трябва да правя някакви жертви. Има ги дребните глупости, но

няма как всичко да е приказка.

Дори и там има проблеми за решаване.

Много приказки си чел…

() Ами да, като си пуснеш романтичен филм, накрая свършва добре, но до тогава има един куп глупости – един недоволен, този се скарал с онзи, а накрая се обичат много. Така е, обичат се, но не всичко е гладко. Има пречки за преодоляване. Затова е и интересно.

А всъщност не обичам много романтичните филми. Предпочитам екшъни, спортни филми, приключенски, иманярски, в които има история. Романтичните са… женска работа.

Ти приключенец ли си?

Да. Обичам, когато лятото съм по плажа, да ходя с металотърсача и да обикалям.

Търся си приключения и интересни ситуации.

Тръпка си е, но гледам да го оставям настрана, защото е зарибяващо. Нямам такова време. Имам време да отида на плажа, да си почивам 5 дни и да се разходя в една от вечерите, за да си намирам стотинки. На къмпинга гърми от стотинки.

Прави ми впечатление, че българската култура те вълнува – четеш български книги, харесваш български автори, филми… Кой ти показа пътя към тях?

Когато бях ученик, често ни водеха на театър. Качествените постановки са ми много интересни. Голям фен съм на Сашо Кадиев. „Досадникът“ и „Горката Франция“ сигурно съм ги гледал 5-6 пъти. Наизуст съм ги научил, но ми е супер смешно по начина, по който играят актьорите. Филип Аврамов и Валери Йорданов в „Ничия земя“, което се играе на Камерна сцена в Народния театър, също ми хареса.

Не може само спорт. Трябва и нещо различно, което да те разсейва. Особено ако нещо не ти върви, по-добре не влизай в залата, а отиди на театър, отиди на кино… Аз предпочитам на театър, защото там всичко се развива пред очите ми. Театърът ме докова много повече, отколкото всякакви други културни мероприятия. Когато имаме време, ходим и по концерти.

Правиш ли вкусни изненади за някого?

Да, на Мария. Много обичам да готвя. Правя й закуски в леглото. Тя обича месо да яде. Тези дни й правих паста с бекон и сметана. Гледам да й правя изненади. Имаме си ритуал: когато се прибирам от някъде, винаги й купувам шоколадови яйца. Последният път ми беше закъснял полетът и тя ме чакаше дълго. Опитах пак с яйцата, но тя ми каза, че няма да мина само с това, при условие, че ме чака цял ден ().

Какво подхранва самочувствието ти?

Добрата ми игра или всеки един успех, не само в спорта. Така се чувствам по-комфортно и по-уверен в себе си. Дава криле. Когато си бил в другата крайност, на дъното, тогава борбата е как да излезеш от там, какво да промениш. Не може цяла година да си в топ-форма. Всичко е в главата. То е психика. В залата работим със спортен психолог. Ако почувствам нужда, мога да й се обадя и да си поговорим. Като си горе, нещата вървят спокойно.

Какво друго може да ти донесе самочувствие?

Семейството, Мария, справянето с препятствия. Не мога да звънна на мама, като едно време. Когато преодоляваш проблемите сам, гледаш по друг начин на тях. Това си е един вид самочувствие – да можеш да контролираш нещата.

Винаги ли трябва да имаш контрол?

Да. Когато излязат извън контрол, много е трудно после да подредиш наново пъзела. Ако съм зает покрай тениса, често изпускам нещата от контрол, защото главата ми пуши. Тогава мога за най-малкото да се изнервя. А трябва да се внимава, независимо какво ти е на главата. Съобразявай се с хората и им помагай с каквото можеш – това е важното!

снимки: Радостина Колева