Когато пътят е дълъг, но ти знаеш как да минеш по преките – без съмнения, без излишни важности. Струва ви се особен? Твърде зрял? Музиката му носи зрънце лудост, но и някакъв филинг, което го превръща в млад мъж, комуто не е нужна агресия, за да направи впечатление.

Стартира наново “Гласът на България”. Какъв смисъл намери ти в участието си там миналата година?

Неведнъж отказвах да се включа на всеки, който ми предлагаше и ми даваше тази идея. Не планирах да участвам и имах някакви предразсъдъци, че това ще ме бележи по някакъв неприятен начин и ще създаде имидж, който не търся. Забелязвам, че много от музикантите от т.нар. алтернативна сцена имат подобни предразсъдъци. Най-голямата поука от цялото преживяване и нещо, за което имах представа и се затвърди, беше, че сам създаваш атмосферата около себе си и образа си за времето, в което си на сцената. Тя не може да те накара да изглеждаш по начин, различен от теб, освен ако не си допуснал грешка. В “Гласът на България” имах цялата свобода да говоря каквото пожелая, да се представям по начин, по който желая. Дори бендът допусна да давам идеи за аранжименти. Още на първия кастинг осъзнах, че съм на прав път. Включих себе си и използвах всичко, дори и това, че избрах да съм в отбора на Камелия.

Направи втора самостоятелна песен, след това – дует с Мила Роберт. Своето усещане за музиката ли следваш?

Има широк диапазон от стилове, които слушам. Но това, че слушаш нещо, не значи, че можеш да го възпроизведеш. Тръгвам с такава нагласа, че имам желание да ползвам колкото се може повече мотиви, повече нюанси. Разликата между първата “Искам още” и втората песен “Мисъл” се вижда. Исках да поставя широк диапазон откъм музика и текстове.

Не мисля, че има музика и парчета, които трябва или не трябва да бъдат правени.

Има усещания и емоции, които са на различни нива. Ако съм гневен – пиша една песен, ако съм тъжен – пиша друга песен. Мога да напиша песен във всяко едно състояние и това няма да е лошо.

Търся себе си в музиката. Питат ме дали това е стилът ми. За 2-3 песни е твърде рано да се каже това. Съвсем млад съм като издател на музика, като автор. Трябва да ти кажа, че е едно да чуеш песента си, изсвирена на китара, току-що написана, а друго е, когато трябва да вземеш всички продуцентски решения и накрая да го чуеш в слушалките като продукт. Не наблягам на това всеки ден да пиша песен. Тепърва превръщам написаното в записи. Сега мога да бъда разпознат по гласа или по маниера, но имам да се усъвършенствам.

Какво не е твоята песен и каква никога няма да бъде тя?

Неискрената песен не е моята. Обичам ориенталска музика, обичам хип-хоп, рок, но аз не слушам стилове, а артисти. Искам да бъда такъв – да боравя с широк спектър от музика.

Кога си бил неискрен?

Напълно неискрен не съм бил, но когато няма какво да кажеш, по-добре да не казваш нищо. Искреността идва от любовта към това, което правиш, и не бива да забравяш за тази любов.

Имаш ли дни, в които не говориш изобщо?

Не. Няма дни, в които целенасочено да мълча. Ако има с кого да проведа хубав разговор, винаги ще се възползвам.

Споделяш ли надеждата за българската музика?

Мисля, че ѝ предстои хубав ренесанс, наблюдавайки новото поколение музиканти, които имат нов поглед над нещата, научават се да се самопродуцират.

Съвременният артист трябва да е компетентен в колкото се може повече дисциплини:

как се правят клипове, как се прави реклама в интернет, как се прави едно събитие. Знам формати за печати… Новият модел в шоубизнеса е такъв. Особено ако си млад човек. Чета биографии на музиканти и трябва да ти кажа, че най-успелите, още от 70-те, когато е трябвало да пробиват своя път, са били много идейни и компетентни.

Добър “диригент” ли си?

Ставам все по-добър. Уча се, но в сравнение с повечето млади хора на моята възраст определено съм една крачка напред. Има такива, които стоят вкъщи, пеят прекрасно, имат визия, но се чудят защо не им се получава, защо никой не им обръща внимание. Въпросът е сам да се сетиш да си направиш снимка за Инстаграм и Фейсбук, да си организираш събитие, да запишеш песен, да комуникираш с аудиторията си. Музикалният бизнес не е чакане някой да те забележи. Няма такова нещо.

Започна ли да се грижиш сам за себе си?

Права си, че човек трябва да се пази емоционално. Едно от моите хубави качества, които бих посочил за себе си, е емоционалната интелигентност. За мен тя понякога е по-важна от това да си просто умен. То е едно нещо, което граничи с психологията и ти помага бързо да преценяваш хората, да видиш кой доколко да допускаш до себе си и кои емоции да изхвърляш. Старая се да поддържам все по-добра емоционална хигиена.

Ама, като се щадиш, не до всички емоции ще стигнеш.

Не да се щадя, а преценявам за кое колко да се хабя. Въпросът е да ми стигнат силите – психически и емоционално. Когато дойде моментът да се вложи цялата любов и енергия, трябва да се направи. Но когато не е станало кой знае какво, трябва да си стабилен и спокоен, да знаеш, че не е дошъл краят, че не е нещо, което ще те затрие. Запазваш самообладание и действаш пъргаво.

Ама този отсреща ще те разбере ли?

Понякога това е една игра на шах, която често е с двама играчи. Идва момент, в който си твърде навътре в играта, а другият не играе така, както ти би искал, трябва да си готов да приемеш загубата, да се оставиш да загубиш спокойно, без да се чувстваш съкрушен. Просто си изгубил една партия и продължаваш напред с поуката. Такива моменти често са най-израстващите. Всъщност аз в неуспехите си се чувствам най-жив, най-напредващ.

В какво си избрал да вярваш?

На първо място – в живота, в любовта към него. В любовта към себе си, без да си самовлюбен, а да си пълноценен.

Едно от нещата, които осъзнах е, че не си ли цял, не можеш да даваш любов, нито да получаваш.

Превръщаш се в зомби, което търси откъде да пие внимание. Щастието не е точка, до която се достига, а начин на живот.

От какво имаш дълбок страх?

Единствено бих искал животът да не спира. Да бъде възможно по-дълъг и пълноценен. Загубата на живот е единственият ми страх.

Вярваш ли, че хубавите неща трябва да се случват лесно?

Хубавите неща се случват, когато вървим по пътя си, когато сме направили първата крачка. Животът е като един механизъм и се нарежда. Ако стоим и чакаме този механизъм да заработи сам… Не става така.

Това е като онази притча за двамата, които искали да спечелят от лотарията. И двамата се молели да спечелят, обаче само единият отишъл да пусне билет, а другият само се молел. Ако не сме щастливи в дадена ситуация и просто чакаме тя да се промени, трябва да докажем, че заслужаваме да ни се случи хубавото нещо. Не знам дали хубавото се случва самò, но се случва, когато сме достатъчно смели да го получим.

Правиш ли я тази крачка?

Със сигурност има моменти, в които закъснявам със смелостта, но рано или късно правя крачката.

А две назад? Нали си Рак.

Не знам. Никога не съм възприемал концепцията за грешка и провал по този начин. За мен няма назад. Всяка случка има предназначение.

снимки: Радостина Колева