post

Какво става, когато едно реалити започва и какво следва, когато то утихне… „България търси талант“ свърши през юни, но бийтбоксъра Искрен Тончев-Искрата остана и след финала на шоуто, благодарение на подадената от Графа ръка. Преминал през бойните изкуства, през кръстопът и отново възвърнал посоката си, днес Искрен е вътре в днешната музика и то стъпил генерално, с двата крака.


От 10 години правиш бийтбокс. Какво ти се случи през тях?

Имах дивашки години в гимназията, след което имах една борба със здравословни проблеми. Тя продължи около 2 години. Учих само 1 година софтуерно инженерство, но прекъснах следването си и се преместих да живея в София. Вече правя това, което винаги съм искал – музика.

Какво е това инженерство редом до музиката?

Инженерството се намеси, защото като си загубих гласа, не знаех дали ще успея да се възстановя. Реших, че трябва да си намеря професия, която не изисква говорене. Записах се в университета и се справях супер, но по време на учебната година си възвърнах гласа, отново се надъхах и реших да се отпиша.

Когато се преместих в София, проверих всички учебни заведения, които предлагат музика и композиране, но в материала, който се предлагаше по програма, имаше неща, които вече действам в реална работна среда. Засега няма да се записвам и към момента съм без висше образование. Познавам се добре и знам, че

нямам нужда някой да ме сръчква с изпити и курсови работи, за да се уча.

Всъщност, въпреки че не съм бил в учебно заведение, през цялото време съм се учил – гледал съм, чел съм, слушал съм. Вървяло е някакво самообучение. Изобщо не съжалявам, че сам се движа в посоката, която съм избрал – така е по-рационално. На 23 години съм и вече имам опит в индустрията.

Каква беше първата крачка към това? Върна ти се гласа и…?

Спомням си как бях едно лято в Несебър с Павел (б.а. от дуета Pavell & Venci Venc’) и Ангел (б.а. от дуета Ангел и Мойсей), с когото се познаваме от деца. Дойде ми просветлението и ги попитах: ако ей-сега напусна и дойда при вас, ще действаме ли здраво. И те казаха: да, да, да. Първо си се събирахме цялата дружинка, впоследствие започнахме да задвижваме проекти и те да стават все по-сериозни и по-сериозни.

Може ли едно ТВ-предаване да те придвижи напред?

То дойде доста по-късно. Дълго време работих задкулисно като бийт-мейкър, но след формата подписах с „Монте Мюзик“ и

вече ще се развивам повече като артист.

Откъм популярност, може едно шоу да те придвижи – това е смисълът на тези реалити предавания. Придобива се опит, учиш се как да се държиш пред камера и могат да те забележат.

снимка: личен архив

в „България търси талант“

Много хора си мислят, че като минат през реалити, нещата ще им тръгнат като по вода. А всъщност то като свърши, аз едва тогава усетих колко още трябва да натискам себе си. След формата Графа ми се обади да се срещнем, след което ми предложи да работя с компанията му. Това за мен е следващо стъпало.

Михаела Филева беше в журито тогава, а сега имате съвместна песен. А не участваш скоро и в представление на Асен Блатечки, предвид, че журираха заедно?

Ако ставам за актьор, защо не? Мисля, че мога да опитам. Според мен хората на изкуството не трябва да се ограничават в една област. Ако на човек му идва леко и естествено, защо да не го прави? Естественото поведение и непринудеността, които се търсят у актьорите, или присъстват у някого или – не. Това само ще ме намери.

А, значи за някои неща трябва да се ръчка и натиска, а други чакаш сами да те намерят. Може ли така?

() Трябва да си отворен, за да ти се случват събития. Обичам по-неутрално да гледам на нещата. Не искам да си набелязвам фикс-идея, но и не се оставям да бездействам, докато ми се случи. Просто си усещам баланса и е хубаво да имаш тайминг, който да си уцелваш.

Уцелваш ли си го?

снимка: личен архив

участие в песента и клипа на Михаела Филева в „Танцувам само за теб“

Засега – да. Малко съм нетърпелив. Искам по-бързо случване и си го навивам на себе си, ненужно. Не си го изкарвам на другите, за щастие. Къде ми коства сън, къде нерви.

Не ми се чака.

Визуализирам си го докъде съм стигнал, защото знам какво гоня.

Кога се чувстваш луд в очите на хората?

През цялото време. Артистите са си малко шантави, според мен. Дали ще изляза с два различни кеца или…

Сега си с еднакви.

Да, много скучно, нали? Но вали и кецовете не са ми за дъжд. Често някой може да се сметне за луд, когато мирогледът му се различава от стандартните разбирания на хората. Но пък артистите са нужни, за да оцветяват малко и да напомнят, че има много гледни точки на едно и също нещо. Нищо не е едностранно.

Отдавна ли си с тази брада?

Да, от години, но толкова дълга я пуснах може би последната година.

Ако се избръсна тотално, може би и най-близките ми хора няма да ме познаят.

Включително и на мен ще ми е странно.

Можеш ли да промениш БГ-музиката с новаторство?

Тръгнал съм да правя нещо такова. Вкарвам съвременен звук в бийтовете, които правя. Все повече наподобяват тези, които се правят из Европа, на Запад – най-напредналите в музикална посока страни. Много слушам музика от чужбина и се старая да я пресъздавам максимално близо като качество и чистота на звук, като музициране и качество. Хората реагират добре. Песни по моя музика стават популярни (б.а. Невена Пейкова ft. Стивън Ачикор – „Да избягаме“, Pavell & Venci Venc’ – „SeTaaBrat“, Сантра и Атанас Колев – „В твоя чест“). Вървя в добра посока и това ми е мотивация да се вдигне качеството на българската музика.

Вкарваш ли се в различни състояния?

Разбира се. Музиката е изразени чувства чрез звукови вълни. Понякога съм в много големи емоционални дупки, друг път ми е щастливо. Случва се тези настроения да идват бързо и да се сменят в рамките на няколко минути. Имам у себе си сензитивност, която продължава да се развива. Не знам… по-чувствителни сме, когато се занимаваме с изкуство.

Интровертен човек съм и не ми личи, ако съм в драма.

Аз си го изговарям със себе си, изкарвам си го със спорт или с почивка. Намирам начини да се справям. Прекратих с бойните изкуства. Сега ходя на фитнес, правя и кросфит тренировки, което е съчетание на лека и тежка атлетика и гимнастически упражнения, както и такива за висока кондиция. Мъжкарски спорт е и аз затова се кефя. И навън тренирам на лостове, тичам, правя спринтове и гледам да се поддържам дотолкова, колкото тялото ми да се чувства добре. Естествено, и се храня стриктно. „Опаковката“ трябва да се поддържа в добро състояние.

Е, отсега ли го мислиш това? Ти си на 23 години.

снимка: личен архивКолкото по-рано, толкова по-добре. Въпросът е нещата, с които си позволявам да съгрешавам, да са изключения. И аз обичам да си хапвам чийзкейк, но важното е да не се случва всеки ден. Съвсем чисто се храня. Опитвам се като си готвя да си разнообразявам менюто и да си приготвям нещата по нов начин, но без пържено, без захар и брашно. В менюто ми няма газирани напитки.

А какво има изобщо?

Всички останали прекрасни продукти. Благодарение на това, на гладуване, както и на билки, успях да се излекувам от проблемите, които имах. Свикнах и ми е лесно. Не си мисля: защо не мога да ям толумбички. Признавам си, че понякога консумирам и вредни неща. Даже сега като се сетя, ми става много хубаво… (усмихва се) Правих чийзкейкови топчета, обвити в шоколад. Става нещо уникално! А, и много яко фъстъчено масло правя.

Когато някой ти дойде на гости, само на сладко ли го държиш?

Зависи (). Може да е нещо полезно и само за накрая лек нюанс да има от нещо вредно.

Стана дума, че си бил си спортист. Сблъсквал ли си се с агресията?

Израснал съм в Бургас, а всички знаят за „бургаските батки“. Има по-изявен стереотип на лошите момчета с бръснати глави. В някакъв период се движих с такива хора и съм се нагледал на лошотии, участвал съм… Но вече съм много далеч от това.

снимка: Cultinterview

Налагат се и работни разговори

Иначе бойните спортове, с които се занимавах, дават баланс. Защото когато човек е уверен и сигурен в себе си, не стига толкова лесно до агресия в ситуация на улицата. Това е умение, което би ти послужило, ако се наложи евентуално.

А други спортуват директно на улицата, така ли?

Да, а има и такива, които спортуват, за да могат да се упражняват на улицата. Но това е проблем на личността – да си го изкарваш на останалите.

Да, то този вариант е най-лош.

Да, защото хем го можеш, хем го правиш на улицата.

Изненадваш ли себе си?

Ами да. Приемам всичко, което ми се случва, усещам го, анализирам го и понякога се изненадвам от собствените си реакции в позитивна насока. Да речем е трябвало да реагирам по един начин, а съм останал търпелив.

Не съм зациклил в личността Искрен

и да не искам повече нищо да променям. Моето мнение е, че човек трябва цял живот да се променя. При един интелигентен и търсещ човек би трябвало промяната да е само в добра посока – вечно актуализиращ се, вечно учещ се.

Способен ли си да предизвикваш бури?

Ако ще е торнадо от положителни емоции, да. Не правя лоши бури – само хубави.

Оставаш без ток, без интернет, без музика. Каква е опцията?

О, йес. Ще продължавам да си лежа на пода и ще чета книги. А музиката може да се създава и без ток. И за да ми е още по-преувеличено усещането за липсата на съвременни технологии, отивам в някоя гора и готово. Иска ми се… и ще го направя… някога…


снимки: Радостина Колева и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *