Да имаш усещане, че разполагаш с цялото време на света за съзерцание. Да слушаш звуците на света и да се опитваш да ги обемеш. Кристиян Милатинов е от типажа „гражданин на света“: харесва му да е най-населения град, но и в най-западналото място, харесва му да е на брега на малък плаж, но и на върха на планината. Заниманията му са все артистични, включая футбола. Ето го в днешния ден, когато съвсем скоро ще бъде гост в дома ни чрез телевизионния сериал на NOVA – „Полицаите от края на града“, където Кристиян е инспектор Колев.


Какво ти е останало от малкия каубой, както са те наричали като дете, когато твоят баща ти е показвал професията си на акробат от цирка?

Шапката и чувството за борба, винаги да търсиш решение, а не чак толкова да се взираш в проблема. Каубоят е малко по-директен като маниер. В днешно време обаче трябва да си възпитан и да си уважителен, да намираш решението според човека срещу теб.

Беше забавно, защото когато си на 6 години, си в своя свят, в света на въображение, всичко е било една игра.

… която не си знаел, че е толкова сериозна.

Да, разбира се. Ти се забавляваш, защото един артист трябва преди всичко да се забавлява, за да влезе в роля, независимо дали в цирка, в театъра или ред камера. Оттам нататък идва от само себе си настроението.

А големият каубой опита ли да те спре, когато избра по-различно развитие?

Баща и не ме е спирал. Давал ми е съвети, но не конкретни. Насърчаваше ме да бъда по-различен и да правя нещата, които обичам. От малък харесвам изкуството и сортовете, да експериментирам.

Баща ми е от по-старата школа, от тези каубои, които са истинските, не е от дипломатите.

В днешно време не може да си като едновремешния, когато са се стреляли, туп и толкова. Трябва да си дипломат и да преценяваш от трето лице, а не само от своята гледна точка, защото понякога може да нямаш съвсем точна преценка за ситуацията. От времето ми на малък каубой ми е останало забавлението, срещата с интересни артисти във вариететни програми.

Харесвало ти е да експериментираш, а и сега продължаваш да хвърчиш между различни страни. Значи експериментите все още ти харесват?!

Винаги. При мен не е само пътуването, да отида и да си направя снимка, за да я кача някъде в интернет, а искам да усетя мястото, да се изгубя. В Мексико бях близо две седмици с едни луди хипари. В джунглата вървяхме около 25 минути навътре до Тулум, много приятно градче. Навътре в джунглата има хора, които там си живеят, хипари. Те не живеят в нашия материален свят. Мислиш си, че си се срещал с всякакви хора и си чувал всякакви неща, но там и философията им е различна. Считам, че всеки нов човек, който срещаме, ни влияе с нещо за бъдещето.

Трябва да се сблъскваме.

Повечето хора живеят рутинно и по един и същи начин 70 и кусур години. Нека го има разнообразието.

снимка: CultinterviewВ това е и еволюцията. Не да правиш едно и също в продължение на години. Да, това ще значи, че си голям професионалист. Но ако правиш и други неща, това не ти пречи да бъдеш професионалист. Никой не казва, че трябва да си само в едно и да действаш само с него, за да станеш най-добрия. Има много и различни пътища. В матрицата примерно ти казват: „Вземи червеното или синьото“. Аз не искам нито едното, нито другото, а искам да си взема някакво зелено. Трябва сам да си намираш изводите за живота, а не да следваш сляпо. Има една старобългарска поговорка: „Питай патило, не питай старило“. Някои стари хора може да не са изживели някакви неща. Пътуването отваря светогледа. В днешно време не е нужно да си милионер, за да пътуваш. Важно е пътуването да е осъзнато. Гледам, че е на мода да се ходи до Малдивите. Ама масово народът не виждат какво има там, не ходи по сърцето и не се опитва да разбере тамошните хора – индуси, мюсюлмани – каква им е културата. Народът ходи на плажа, пльоска се там, снима някаква звездичка…

Веднъж бях в Кабо Верде. Казват, че е опасно. Там живеят креоли – все едно отиваш в циганската махала: ако ти ги гледаш лошо, и те ще те гледат така. Ако отидеш с една топка, всички ще искат да играят с теб футбол. Отиваш с нагласа да видиш как мислят хората там.

В Куба ми направи впечатление, че като влезеш там, все едно влизаш в 80-те.

Хората все още са истински. Те имат достъп до интернет. Мит е, че не е така. Но нямат консуматорско мислене. Изживяват момента. Много малко хора живеят „тук и сега“. Всеки мисли да си купи апартамент, да си вземе кола… Или пък „едно време какво беше“. Не! Забравят да живеят тук и сега.

Дали Испания е повлияла на визията ти за живота?

Казват, че испанците са близки до нас. Може да има нещо, но българинът е мало недоверчив. Не че навсякъде няма такива хора. Дори не знам дали е въпрос на поколения. Там са имали комунизъм преди повече от 60 години. Ние искаме да си направим една голяма къща, да се покажем с нова придобивка. Трупаме. А испанците не претендират, а се забавляват, движат се и обичат да пътуват. Радвам се, че много млади хора тук вече го правят. Бях на 12 години, когато отидох в Испания. До тогава не бях излизал от България. Когато отиваш на ново място, си го представяш по някакъв начин – футбола, фламенкото. Първо живеех до Валенсия, в едно туристическо селце до брега на морето, Alcossebre. Съвсем наблизо е Peniscola, където се е снимал сериала „Синьо лято“. Работил съм различни неща. Пътувам и обичам да действам, когато стигна до мястото. В Мексико направих документален филм по мой проект. Беше за футбола на улицата. Установих, че той обединява бедни и богати. Снимах на игрищата в гетата. Хората си живееха в колиби по брега. В Европа семействата имат кученца за домашен любимец, а там имат минимум по две деца и са щастливи. Оценяват истинските неща в живота – храна, близките, моментите.

Технологически еволюираме, но като хора – не.

Технологията напредва и машините мислят вместо нас. Понеже знам испански свободно, ме питат дали България е до Бразилия. Когато се пошегувам, че сме някъде между Парагвай, Боливия и Уругвай, казват: „А, да, да“.

Каквото и да им кажеш, е все едно.

Да. Или пък ме питат: „България в коя част на Италия е?“… Даваш си сметка, че пътуването е същността на живота. След първото ми пътуване до Испания, оттам насетне съм се променил. Може би съм станал по-експресивен. Не сме Африка, за да няма какво да ядем. Всеки е нахранен, но сега по Нова година ми пожелаха: „По-малко работа и повече пари“. Е, не става така. Трябва бачкане, за да има еволюция. Иначе зацикляш.

Кога си неразумен?

Хм… Сутрин не мога да взема правилното решение, докато не се събудя, докато не изпия две дълги кафета. Преди тях съм неразумен.

Какво разбра за професията на полицая покрай сериала „Полицаите от края на града“?

Психически трябва да си много подготвен, защото при евентуален случай трябва да прецениш човека срещу теб, да си в час физически, да знаеш как да реагираш в екстремна ситуация, внимателен да си, защото може да се касае за кражба или убийство. Натоварваща е полицейската професия. Понякога се сблъскваш с психопати. В сериала се сблъскваме с безумни ситуации.

Там сте малко чалнати полицаи май…

Да, доста. Динамично и интересно е, ще видиш.

Бил си в Америка за половин година. Как се случват нещата в Америка без агент?

снимка: CultinterviewОтидох с идеята да си намеря. Там трябва да се уговориш един месец предварително, да звъниш. Прави се артистична виза, която можеш сам да си я извадиш или да имаш спонсор. Другият вариант е да намериш продуцентска компания. Но и за тази цел трябва да си към SAG, което е като Съюза на артистите тук. Снимах независимо кино и ми извадиха артистична виза за 3 месеца. Снимахме в Куба „The conversation“, но трябваше да имаме такава виза. Без този документ нямаш право. За кастинга кандидатствах онлайн, след което ме викнаха на няколко кастинга и впоследствие ме одобриха.

Истината е, че за да може в Америка да ти се случи нещо, трябва да си там, на разположение – има филми, реклами, модни събития. Хареса ми в Ню Йорк. Заедно с Токио, това са двата града, от които страшно съм се впечатлявал. Толкова е динамично, пълно с креативни хора. Всички отиват подготвени и всичко е бизнес. Няма човешки взаимоотношения.

По същество.

По същество. Динамично е и трябва да се усети.

Ама спомена, че онлайн си кандидатствал за филма. Значи по снимки. Излиза, че визията е най-важна.

Киното се променя и всяка епоха има своите стилове. В днешно време се търси красивото, различното, което визуално да привлече вниманието. Когато имаш визията и изиграеш правилно ролята, която ти е поверена, значи ти си човекът за нея. В киното избират по типажи:

Джони Деп винаги ще играе пияницата, пирата, лудия, а Брад Пит – готиния.

В днешно време има различни пазари и различна публика. В музиката е същото – вече има хип-хоп, R’n’b, хаус, класика.

Като каза музика, коя е твоята?

Според момента. Обожавам хаус, слушам и класическа музика. Кой не обича рок? Толкова е мотивиращ този жанр. Сякаш вече не се правят толкова смислени тестове като тези в 80-те и 90-те. „Б.Т.Р.“ страшно ги харесвам, готин глас има Свилен от „Остава“…

Коя е песента на днешния ти ден?

„Forever Young“ – да си винаги млад, но и да запазиш същността си с годините.

Кога ти се иска да литнеш по-високо от облак?

Когато съм на планина. Морето ме релаксира, там не искам да летя, но като застана на най-високата част на планината – уау.


снимки: Радостина Колева