Нейната дреха е роклята. Ако я видите с дънки, значи нещо в деня й куца. Тя е дизайнер, „шеф-готвач“ на магазини Muse shop и се е прицелила в попрището си още като тийнейджърка. Знам за нея от момента, в който си купих две нейни рокли – изобретателни и шантави, но в същото време женствени и приятни за носене. Само че тя междувременно роди сина си Сами и малко ни се поизмести срещата с 2 години. Cultinterview днес си избра да следва по петите дизайнерката Вяра Бориславова, но така да я следва, че улицата да завие чак към детството й. 


Кога дрехите, след като разбра, че те са твоето нещо, започнаха да ти носят пари?

О, почти в самото начало. Първо започнах да шия за съученички в училище, но в един момент станах толкова търсена, че преди уикенда, когато всички излизат, пред нас имаше опашка от девойки. В един момент реших, че могат да ми дават по 2 лв. на рокля. Сигурно бях на 14-15 години. А по онова време 2 лв. си бяха пари. Имаше период, в който беше само хоби и кеф, обаче според мен си го нося търговското, защото покрай мен всички хора са търговци. Преди това продавах кукли. Правехме и бартери: „Ще ти ушия бански, ама ти ще ми дадеш онази рокля“. Търговският нюх ми е вървял с лекота. Когато започнаха да идват реалните поръчки, в които трябваше да се плаща, имаше момент, в които ми беше неудобно да искам пари от приятелките си. Условието ми беше да ушия рокля, но първата да им е безплатна. Имах един такъв доста дълъг период. Стана си плавно и от само себе си.

До момента, в който магазините ти вече са няколко.

До момента, в който от хоби стана бизнес. Страшно много хора разчитат на мен за заплата. Имаме над 100 автора, което реално е с почти всички, които са на пазара. Имахме идея, която все още си стои, да направим Muse shop Home, в който да има и текстил – възглавнички за дома, завивки, шалтета.

Прави ми впечатление, че дизайнерската част на бизнеса не те напряга.

снимка: CultinterviewИзключително ми е приятно, да. Даже чакам някой да щракне и да е попита дали искам да направим още един магазин. Готова съм.

Обичам непрекъснато да се случва нещо ново.

Не ме е страх, че може да не се получи, да затворим или да е грешното място. Нямам такива страхове. Много голяма мечта ми е да имаме и детски магазин.

Пазаруваш ли при намаления?

О, да. Не само в намаления, много обичам да пазарувам. Случва ми се да си купя нещо, което е XXXL. Казвам, че е за мен. Купувала съм си покривка и още тогава знам, че от нея ще стане пола. Ценител съм на чанти, обувки. Много дрехи нося на наши дизайнери. Има неща, на които, като дойдат в магазина, не им даваме шанс да бъдат изложени, защото си ги купува някоя от нас. Шегуваме се помежду си, че трябва да направим аутлет със стари неща, та дори и секънд-хенд. Изобщо вкъщи в гардероба частта на мъжа ми е една педя.

Как си избираш сутрин с какво да излезеш тогава? Затваряш си очите и каквото се падне.

Ти нали видя, че днес дойдох с две рокли? Често под едната рокля нося още една, тип комбинезонче.

Откакто имам дете, с него вече е много трудно да си позволя да сложа токчета или ефирна лека рокля.

С него нещата вече са съвсем различни – с клинове, с дънки. Нямам време за избор, той просто не ми дава шанс. Но периодът е такъв. А след появата на Самуил стилът ми е доста различен – удобен, практичен.

Казваш, че нямаш време, но намери време за дете.

Не само че намерих. Аз си го мечтаех, чаках го, борих го дълго време.

Какво друго ти смени Самуил, освен гардероба?

Смени ми приоритетите, начинът на мислене, ценностите и важните неща в живота. Преобърна всичко на 180 градуса. Знаех, че ще е така. Ставаш сутрин с мисълта за това малко същество.

От закуската – до лека нощ.

Да, и до това, че поглеждам, че е 4 часа, а аз още съм с пижама и двамата нещо правим. Той слиза в ателието с мен, тъй като то е под апартамента, и помага, интересно му е. Иска да върти шевната машина. Но със сигурност това няма да му е страст, убедена съм, защото е много музикален, от сутрин до вечер пее, при това много точно. Естествено, и към количките проявява интерес. Събужда се посред нощ, разбужда се и започва да пее, все едно никога не е спал. На припева започва и да вика, защото знае, че той е нещо по-специално.

Дрехите ли правят човека?

снимка: CultinterviewСъс сигурност не, но те показват що за човек има срещу теб. Все по-често има клиенти, които носят подобно на моето ветрило, което имат в гамата, според аурата им, в която се чувстват най-добре. Сигурна съм, че има цветове, които не обичаш. И това не е защото ти така си решила, а наистина твоето тяло и аурата ти не ги обича. Най-вероятно не си се замисляла защо е така, но ако се занимаваш по-дълбоко и се консултираш с хора, които са наясно, ще откриеш зависимостта. Има цветове, които не носят индивидуалността ни.

Ти кой не харесваш?

Не мога да нося оранжево. Всичко друго нося, но оранжево не обличам, нямам такъв цвят и вкъщи.

Дрехите не определят човека, но определят душата му.

Когато си много щастлива и еуфорична, ако ти се е случило нещо приятно, забележи, че няма да си облечеш нещо черно или сиво. Ако летиш и денят ти е такъв, ще посегнеш несъзнателно към нещо по-свежичко.

Съобразяваш ли го това и когато правиш нещо?

Не, гардеробът ми е толкова пъстър, че това идва от само себе си, не сядам да го мисля.

Не обичам кафяво.

Аз също. Имам го само на чанти и ботуши, имам го и на бижута.

Иска ли ти се да живееш някъде другаде?

О, да. И ще живея в Италия. Задължително в този живот трябва да поживея.

Имаш и италиански клиенти.

Много ги привличам. Италия е слабост на моята партньорка в бизнеса Светла и често си говорим кога ще отидем да живеем някъде там. Майка ми от 10 години живее в курортно градче до Рим и аз всяка година съм при нея.

Откъде си носиш платове?

От тук си ги взимам. Сама си ги избирам. Пазарувам от складовете в България, където има платове от цял свят. Последните бяха от Дубай. Пазаруваме от магазини за дамаски, които са от красив текстил. Когато ходя в Италия, няма как да не си донеса нещо. Но гледаме да ни е лесно, защото когато клиенти ни поръчат нещо, искаме платовете да можем да си ги набавим веднага. Отскоро, от няколко месеца, и ние си правим платове. Купуваме основа и правим принт. Това доста оскъпява, но пък знаем, че е абсолютно наше. Ако някой дойде при нас и каже, че иска жълто на бели точици и червени сърчица с лястовичка по средата, може да се получи.

Когато нещо не е удобно, но е модно, за предпочитане ли е?

Колието, с което съм в момента, е толкова неудобно. Искаш ли да го пробваш ()?

Защо се мъчиш тогава?

При мен това изобщо не съществува като въпрос. Навремето си уших един панталон. След като на 12 години открих, че вкъщи имаме крачна шевна машина, без да питам баба си, просто махнах капака, седнах и се образува една топка с конци, защото не бях свалила крачето. Видях, че съм направила беля, затворих. След два дни баба ми, която си шиеше нещо, вдигна покривката от машината и видя безобразието. Кой може да го е направил, след като съм сама? В крайна сметка си признах, обясних, че имам интерес. Тя ми показа как се случват нещата. Така от 13-годишна си шия всичко сама. Начинът беше следния: отварях гардероба на баба и дядо и хващах нещо, пак без да питам. Благодарна съм, че не са ме спирали, не са ме наказвали.

Изваждах рокля на баба ми или риза на дядо ми и ги разрязвах, за да видя как са ушити.

Сядах и правех нещо за себе си. Така се научих. Не съм завършила техникум, а счетоводство.

Та обяснявах за първия панталон… Уших го от цвят, който не съществува във вселената – едно много тревисто зелено, което беше от плат за декор за куклен театър. Нямаше никаква еластичност наникъде, беше нещо много твърдо, обаче уших втален панталон с цип, с който при ходене свиването на коленете беше почти невъзможно. Вървях като робот, а сядането беше възможно само ако си свалиш ципа. Мен това не ме притесняваше. Така че удобното не съществува за мен, в името на това да изглеждам добре и да се харесвам. За хората удобството е правило номер 1 и не си позволяваме да правим неудобни дрехи. При сценичните дрехи опитваме и това, като да има насложени 2-3 поли за обем. Обличаме и сериали, певци. Но това с практичността не важи за мен.

Друго си е да не можеш да седнеш с панталона, нали?

Друго си е. И то ти говоря за малък град като Видин, във времето, когато съм била на 14-15 години. По магазините такива дрехи нямаше, да не говорим за цветове.

На какво друго те научи баба ти?

снимка: CultinterviewТя шиеше вкъщи, да. Показа ми как се слага иглата в машината и се шие. У дома ми дадоха свобода. Ще направя всичко възможно да я дами на моето дете. Не се опитваха да ме направям математичка или лекар, а видяха, че това е моята страст. Случвало ми се е да не ходя три поредни дни на училище и майка ми да пише бележка, защото следващата ми машина беше електрическа, с един зиг-заг… За мен това просто беше най-великото нещо на света. Седнах и не станах от нея, включая нощите. За да си ушия яке, изпробвах всичко. Майка ми не ме спря. Всеки родител трябва да види у детето си къде е страстта му и да не го спира.

А на родителите си какво им измайстори?

О, аз имах дизайнерски решения. Един панталон не можеше да е просто панталон. Той трябваше да е нещо друго. Това ги стряскаше. Да не говорим, че

излизах от вкъщи с едни дрехи, а в чантата си носех други

да се преоблека. Смело изглеждах като за малък град. Имам спомен как учителка ме попита дали майка ми ме е видяла как съм излязла сутринта от вкъщи. Бях облякла една копринена цикламена риза на майка ми, а тя самата знаеше, че съм с рокличка.

Промени ли гардероба и на мъжа си?

Не, няма как. Той носи ежедневни спортни дрехи. За мен е важно човек да се чувства добре в това, което носи. А ако съумея да накарам някого малко да разчупи стила си, би било страхотно.


снимки: Радостина Колева