<Мирисът на дъжд, истинският порой или слънчевият лъч може да бъде стимул, за да може пространството да се насити с нещо ново, с нещо красиво и творческо?! Тя открива вдъхновяващите моменти зад всеки ъгъл. После създава. Нейните бижута и дрехи биват приютени от Muse shop, а и от собственото ѝ магазинче - Unibucks shop. Притеснителна, фина, спокойна и с чувство за умереност: Таня Папаринова от Cøncepta гостува на Cultinterview.


Има ли конкретно събитие, което да те е отворило към това занимание?

Преди да се занимавам с хенд-мейд, имах магазин на централна улица. Бях в търговията и шиех неща, които бяха по моя идея, в ателие. Започнаха да се продават с голям успех. Но когато се роди дъщеря ми Съни, приключих. Когато тя стана на 3 годинки, ръчно-изработваните неща започнаха да си пробиват път. А понеже като дете винаги съм се занимавала с подобни неща, получих вдъхновение. Първите продукти, които направих, бяха от кожа. Продадоха се още първия ден. Това ми даде сила и импулс да продължа напред. От тогава са минали 12 години.

Като дете какво си правила?

Бягах от училище и се прибирах вкъщи, за да шия дрехи. Постоянно се занимавах с това. Още от съвсем мъничка шиех всякакви колекции на куклите, всякакви сладки дрешки. На шевна машина се научих да шия на 14 години, в началото на пубертета.

В моето семейство майка ми е художник-приложник.

Моята баба е била много добра шивачка, дядо ми се е занимавал също, а от другата страна в семейството са били търговци на платове. Явно са се смесили гени и най-различни способности и при мен накрая е дошъл някакъв микс.

Майка ти доволна ли беше от избора ти?

Този си талант го имам благодарение на нея. Майка ми е един художник, който правеше бижута, а сега вече рисува с думи и пише прекрасни стихове.

Първо работех вкъщи, а след това – в едно ателие с още две колежки. В даден момент реших да се отделя и да си направя магазинче, в което да има, освен бижута, и дрехи. Исках цялостна визия и концепция, а не само едното или другото. Трябваше да се пробват някъде тези дрехи все пак. Отделно повечето ми неща се предлагат в Muse shop. С тях работя от откриването на първия им магазин. Много сме си близки и е единственото място, извън моето, където има изработени от мен продукти.

Заедно творим с Nene Kids, чиито авторски илюстрации се съчетават с мой дизайн и правим една колаборация, за да се получи дреха. Всеки слага своя почерк в изделието. Цяло лято правихме едни блузи и чанти. Сега подготвяме новата колекция.

Значи си предразположена към женски приятелства.

Да. Не съм конфликтна. Не съм имала неприятни изживявания с жени.

Приемаш ли нови предизвикателства?

снимка: CultinterviewРазбира се, това е основното, иначе аз загивам. За един творец е важно непрекъснато да прави нови неща и времето никога да не стига. Искам да се занимая съвсем сериозно с дрехите си и да популяризирам Cøncepta, защото в момента съм човека-оркестър и ми е доста трудно да се справям с всичко. Идеите ми се оказват повече от това, което успявам да реализирам.

Записваш ли си ги да не избягат после?

Да, имам си скици, в които нахвърлям, като ми хрумне нещо. Но то все се отлага във времето…

Първо забелязах часовниците ти, защото са много цветни. Шарен човек ли си?

Да, със сигурност вътрешният свят се отразява на работата на хората.

Имало е периоди, в които съм правила доста черни работи.

Тогава ми е било мрачно. Но като цяло съм позитивен човек и харесвам светлите тонове.

Като каза, че си правила дрехи на куклите, на дъщеря си показвала ли си ѝ ги?

Не, защото не са запазени. Но пък за нейните кукли сме шили и тях си ги пазим.

На нея интересно ли ѝ е да бъде в ателието ти?

На нея ѝ е интересно, но тя по-скоро е добра в търговската част. Съни има уникален усет за стил, за съчетание, но разполагаме с твърде много материали и за нея не представляват такъв интерес, както примерно за приятелките ѝ. Но дойде ли клиент, няма как да си тръгне с празни ръце. Винаги си купува по нещо и е доволен. Тя е подробна, обяснява всичко, и като видят може би дете, са впечатлени.

Когато твориш нещо ново, първо на себе си ли го пробваш?

Да, първо съм аз. Много често обаче моделите не се повтарят и си остават единствени. Ако е нещо съвсем ново, всичко отработвам и е трудно нещо да не се получи и да трябва много време. Повечето неща се правят на един дъх, така че, като ми дойде вдъхновение, действам.

Изтощава ли хенд-мейд-ът?

снимка: Cultinterview снимка: CultinterviewНе, то е зареждащо, защото е едно хоби, което няма как да ти омръзне или да отнема. Нямам намерение да променям амплоато си. Мога да се разрасна, да правя повече бройки, но в никакъв случай не бих се насочила в друга сфера.

Преди се занимавах с търговия и това беше по-печелившо като бизнес,

но не могат да се сравнят като удовлетворение. Особено когато усещам, че нещата ми се харесват, а хората са щастливи. Зареждам дрехите и бижутата със собствената си енергия. Не съм срещала пренебрежително отношение, не ми се е случвало. По-скоро е имало случаи на клиенти, които чакат нещо дълго време и са леко изнервени. Но не са наричали моите работи скучни или тъпи. Иначе би ме обезверило.

Откъде идва мотивацията ти?

Не знам, така съм устроена. Не го мисля предварително. Постоянно се ъпгрейдвам, обновявам се, разглеждам, потапям се в различни произведения и мисълта ми изцяло е насочена в тази посока. В Интернет има много новаторски неща. В Скандинавските страни в последните години има по-изчистени линии като интериор, които ми правят впечатление. Имат уникални неща и за децата.

Сега е есен. Как сезонът навлезе при теб?

Сезонът идва с деним, с каре. Сега ще направим едни неща, които са доста симпатични. Пускаме една детска линия за малки дами – тениски, роклички.

Как правиш така, че една нова колекция да е по-различна от предишната?

Идват ми някакви проблясъци. На всеки базар излагам неща, които са различни от предишния път. Когато изработвах предимно бижута, правех нов модел всеки път. Това до някаква степен е недостатък, защото непрекъснато трябва да е закупуват нови материали. Така става по-сложно, отколкото ако се прави системно нещо подобно, което да си е рутинно. На мен така ми идва.

Трябва ли тези материали да си ги търсиш от специално място?

Да, но в София има такива места, по интернет – също. В повечето случаи пък се импровизира.

По едно време твои колеги си купуваха материали от Виена.

О, там е много скъпо, но действително има магазинчета с много готини платове. Но в интернет-пространството може да се поръча всичко от чужбина на достъпни цени. Освен това правя и закачалки, които са с формата на диня, планини…, интересни са.

Хората, като влизаха, ме питаха дали продавам закачалките.

Ако остане време, и това ще разработя.

Вкъщи пак ли ти е толкова цветно?

снимка: CultinterviewНе, вкъщи имаме куче и котка, които всичко са унищожили. Имаме диван с огромна дупка и все се надявах малкият да спре да прави такива пакости, за да ремонтираме основно. Минаха две години, а той е все така палав. Няма нещо, което да е здраво. Дори столчето, на което стоиш в момента, го занесох вкъщи, а на сутринта му ги нямаше краката.

Преди обувки ядяха кучетата, сега и столове ли започнаха?

Яде всичко, което е от дърво.

Има си предпочитания… Чувстваш ли се затворен човек?

Заниманието ми е самотно. В повечето случаи хората ми пречат, защото ме разконцентрират. Не мога да работя, когато има някой около мен. Или пък да съм екип с някого. Обаче в останалото време не се чувствам самотна.


снимки: Радостина Колева