Не е пропускала нито едно голямо състезание в последните години и пистата винаги я е очаквала с отворени обятия. Дали е имала разочарования? Оставала е и втора, била е и четвърта, малко под медалите. Разминавала се е и с Олимпиада заради 1 мм. Колко спортисти биха се отказали точно в такъв момент. Но Ина отново е там, на стадиона. А сега е тук. И е усмихната, приятно притеснителна, търсеща себе си.


В момента не си в тренировъчен процес. На кое се казва “време за почивка” при един спортист?

Почивам интензивно. Снощи се прибрах от морето. Бяхме на почивка с годеника ми и сега тичам по моите си задачи. Със сигурност се отпускам през този период. Не подбирам какво ям относно храненето. Не че съвсем не се съобразявам, но си позволявам неща, които не бих могла по време на състезателен период – пици, сладкиши. Поглезих се.

А в другото време ги пропускаш, така ли?

Гледам да ям храна, която ме възстановява и ми дава енергия. А пиците въобще не са в този списък.

Ще ходиш да ги ядеш в Италия, за да не пълнееш.

Да, италианската кухня ми е любима. Изкарах почти две години в Италия, когато се подготвях заедно с Ивет в Риети. Там си “откраднах” няколко рецепти, които си правя вкъщи и до ден днешен. Очарована съм, харесват ми като вкус. В България на много малко места могат да ти направят наистина хубава пица. Като ядеш нещо, което не е много здравословно, поне да е качествено. На този принцип съм.

В Италия опитах от изкушенията им и доста дълго време се хранех с паста, 

по два пъти на ден, което е калорично, но и тренирах по два пъти на ден. В никакъв случай не се отрази на формата и на килограмите ми. Дори изглеждах супер, а ми беше и вкусно: какво по-хубаво от това?!

Този период беше, когато се готвех за Олимпиадата през 2016. Тогава за малко не отидох. Останах на една стотна от норматива, който беше 11,35. Бях втора резерва, а взеха първата, след което бройката се запълни. Но това ми даде страхотна мотивация за тазгодишната Олимпиада и се радвам, че нещата се получиха. Въпреки всички трудности и усилия, които трябваше да полагам през годините, за капак и Ковид, както и отлагане с 1 година, дочаках участието си. Доволна съм, че достигнах до двата спринта – на 100 и на 200 метра.

Отлагането с една година в плюс ли ти беше?

В моя случай – да, защото 2020 беше тежка за мен във всички аспекти. Имах сериозна контузия, която ме мъчеше няколко месеца. Щеше да ми е много трудно, ако Олимпиадата беше миналата година.

Гледам позитивно на нещата. Имаше един момент, в който бях доста разколебана. 

Чудих се дали да не се отказвам, 

но бързо тази мисъл я изтрих от съзнанието си и реших, че продължавам да следвам целта си.

Сподели, че приключваш с Олимпиадите. А с кои състезания продължаваш?

снимка: CultinterviewПриключвам с Олимпиадите, защото не смятам да се състезавам още 3 години, до Париж. Тогава ще бъда на 36 години и не смятам, че ще ставам по-добра тепърва и че ще бъда конкурентоспособна на останалите. Не смятам, че още едно участие би ми донесло нещо, дори и като емоция.

Нивото в спринта в последните години се вдигна страшно много. Тази година беше уникално силна. Даже и от гледна точка на нормативите. Дори, ако върна към Олимпиадата, ще кажа, че това бяха най-силните игри за последните 13 години.

Защо ги вдигат толкова тези нормативи?

За участие се подбират първите 50 души в света, но това е доста малка групичка от хора, които могат да участват. Вече дори самото присъствие там е голям успех, да не говорим за България. Ние трудно бихме могли да се мерим в спринта с най-добрите държави. Това го видях от първо лице.

Един вид, не е реалистично да се очаква медал от този форум в твоята дисциплина.

Точно това имах предвид и аз. Дори и не можем да си помислим за медал. 

Огромен успех би бил полуфинал, където влизат първите 24 в света. 

Като си погледнем какво ни е нивото на световни и на европейски първенства…

Ама не е ли логично да искаш да си първи, когато отиваш да се състезаваш?

Когато осъзнаеш какви са способностите ти, е странно чувството, но спортът не е само за победителите. Всеки си поставя собствена цел, която гони. Много съм реална в това, което мога.

Сега може да излезе някой, който в момента е на 15 години, обаче ще порасне.

Да, но трудна работа. За 3 години малко е трудно да се случи това. Трябва си опит, за да участваш на такова голямо състезание. Минала съм по този път и, когато бях на 18, това напрежение ми идваше в повече. Станах втора на европейско първенство за юноши, тъй като на старта се поколебах и изгубих самообладание. На тази възраст е трудно да махнеш всички емоции и просто да се състезаваш. Бях разочарована и ми трябваха години, за да осъзная, че второто място си е успех. 

Виждаш, че всичко върви, здрав си, но изведнъж… хоп – пандемия, хоп – контузия. 

Имах две доста неприятни случки през миналата година, загубих двама човека от моето семейство. Тези неща е отразяват на всичко. Замисляш се, дали това, което правиш, има смисъл, след като няма да можеш да изкараш време с близките си. Много жертви се изискват, за да бъдеш на високо ниво, но това е единственият начин.

С какво ще замениш един ден избрания път?

В момента съм в този етап, в който се замислям, с какво бих могла да се занимавам. Харесвам изкуството. Това съм учила, а и в родата ми имам връзка с изкуството. Ще ми се да се развивам в тази област. Имам собствен бранд, Артина, и се занимавам с ръчно рисувани аксесоари, кецове. В момента, в който реша да се откажа от професионалната си кариера, искам да остана свързана със спорта. Реално над 20 години съм в леката атлетика. Ще ми се да си направя клуб, в който да предам опита си на деца и името ми да се свързва и с него. Спортът е свързан с непрекъснато напрежение и в един момент ще имам нужда да сменя оборотите.

В спорта може ли да се каже “свърших си работата”?

снимка: CultinterviewСпортът е: правиш А и B, за да се получи C. Буквално. Когато завършим трениворъчния процес здрави и сме успели да стигнем до европейско, до световно – това наричаме “свършихме си работата” с треньорката ми (б.а. Валя Демирева). Иначе след всяко състезание си казваме, че е можело и по-добре. Освен ако не си пръв.

Наскоро се запознах с Иво Маринов, който е коучинг и учи как да бъдеш успешен, как да се представяш по-добре в своята сфера. Той ми помогна да съм по-спокойна, по-осъзната и да си оценявам повече моментите, в които успявам. Самокритична съм и трудно си давам отлична оценка.

Докато си състезател, трудно оценяваш постиженията си. 

Търся начини да се развивам. Не е само да направиш тренировката и да се прибереш вкъщи. Никога не съм работила с психолог и исках да се срещна с такъв човек, за да видя как ще ми се отрази. Иво не е психолог, но за краткото време, в което се познаваме, той ме опозна повече, отколкото хора, които ме знаят от години.

Как свикваш със загубите?

Излизам на състезания с мисълта за победа и със загубите трудно се свиква. Това е процес, през който трябва да минеш. Ако не се справиш, нямаш бъдеще. Или го приемаш и продължаваш мотивиран, или приключваш.

А със загубите в живота?

Доста чувствителна съм, въпреки че не го показвам. Привързвам се към хората. Борец съм като характер и това, което искам да постигна, се боря за него със зъби и нокти. Както споменах, загубих близки хора много изненадващо. Едва ли можеш да си подготвен за нещо такова, обаче трябва да продължиш напред…

Кога имаш нужда да се прибереш у дома и да не правиш нищо?

Напоследък имах такава нужда. Особено след последните 2 години. Дори няма нужда да има някой около мен, предпочитам да си остана сама и да си почина. Да си лежа вкъщи на дивана, което почти никога не се случва. Сега имам повече време за себе си, така че се наслаждавам на този момент. Може би ще пропусна и сезона в зала, защото имам нужда да презаредя батериите. Не съм на 20, когато ставах на следващия ден и все едно нищо не се е случвало предишния.

Но всъщност си учила нещо съвсем различно…

Спорта си го имам, практикувам го всеки ден, но имам нужда и от нещо друго, което да ме разтоварва. Реших, че ще уча в Колеж по изобразителни изкуства, а след това записах “Графичен дизайн” в НБУ, защото това ми липсва и там е бъдещето, дигиталната част. Не ми хареса, но ще ми бъде полезно. Вероятно ще се насоча към магистратура.


снимки: Радостина Колева