Когато биваш определян като дистанциран, а ти всъщност си възпитан. Когато около теб е мъгливо, но не защото има нещо тъмно в живота ти, а защото нямаш желание да афишираш себе си… Виктория Петрова се е отдала на телевизията и никой не би могъл да я съди за това, че е професионалист.

Попаднах в трите мултифункционални сета на новото студио, благодарение на срещата си с лицето на bTV Новините. Тя ме разходи наоколо, впечатлена от новата работна обстановка, но си поговорихме на слънце. Откритите пространства някак си предполагат малко по-близък контакт и човешко общуване.


450 кв.м. заемат само видеостените в новото студио. Колко от тях са само за теб и Юксел?

На този етап цялото студио е наше. Можем да бъдем и да презентираме навсякъде. Ние си го споделяме, не си го разделяме. Има много камери и кран, който обезпечава всеки един ъгъл. Преди не беше точно така. Имаше по-малко техника, която се движеше по определен начин. Вече можеш да направиш всичко, което искаш. Можеш да вкараш цял отбор от художествени гимнастички, ако решиш, и няма да има проблем те да бъдат видени от зрителите.

Кога ще пробвате да ги вкарате тогава?

() Сега имат състезания. Когато приключат.

Телевизията може ли да бъде бизнес?

Тя е. Даже е шоубизнес. Няма как да избягаш от това, ако искаш телевизията да бъде рейтингова. Изисква го новото време – така е на запад, така е и у нас.

Хубаво е да се намери балансът – информацията да привлича със силата на ентъртейнмънта;

съдържание, което да подготвиш, правене на разследвания от журналисти, които милеят за тази професия, които спазват стандарти. И това да бъде представено по атрактивен начин.

Такова атрактивно представяне от кого зависи?

Зависи от политиката на медията. Ако се върнем много назад във времето, тогава също се случваха пожари. Обаче тогава нямахме възможност да се включим на живо. Сега телевизията е на живо и няма шанс да бъде на запис. Появиха се първите живи връзки. От създаването на телевизията сме в танц с технологиите. Когато нямаше живи връзки, самата информация също куцаше. Тя биваше поднасяна два часа по-късно.

Значи непрекъснато трябва да има подръка няколко журналисти.

Винаги сме подръка. Неведнъж съм казвала, че сме като „Бърза помощ“. Няма такова нещо като обедна почивка, като следобеден сън.

Във всеки един момент целият нюзрум е в бойна готовност.

снимка: CultinterviewДори хората, които отиват в парламента и знаят, че са от 9 до 14, са в готовност да излязат и извън парламента, ако има протест, да влязат в пленарната зала, да обиколят кулоарите.

Докога ще продължаваме да се взираме в лошата новина?

Това е някакъв готов шаблон в съзнанието на хората. Всичко зависи от нашия поглед върху събитията. Първата ни новина се определя от критерии: да засяга най-много хора, да е свързана със здравето или с тяхната безопасност, или с децата.

Така е устроен животът, че лошото се случва изневиделица.

Може би затова е напред и в емисията, и е две крачки преди добрината. Последното в повечето случаи е планирано, то е един вид усилие. Истината е, че дори и атентатът да бъде последна новина, той се е случил. Ние няма как да го премълчим. Дори и да го наредим на друго място, той отново ще буди страх у хората. И не знам защо се иска от нас да подменяме дневния ред на обществото, щом това го вълнува. Отколешен принцип в журналистиката е, че не можеш да пропуснеш подобни трагедии. Да, те са рейтингови, защото хората искат да са информирани за всичко, което може да застраши живота им..

Как би искала да започне утрешната емисия?

Бих искала да започне с най-актуалното. Ако утре, недай си Боже, отново има порой и наводнения, бих искала да имаме живи връзки от всяко едно засегнато място. Може би ще разочаровам някой, но нашата работа е не да удовлетворяваме хората, а да ги информираме.

Чувстваш ли се застигната от работохолизма?

Да, но аз го харесвам. Нито сама лъжа себе си, нито някого съм заблудила, че е така. Да си журналист и да не си отдаден 100 % на това – абсурд. Това е моят живот. Такъв съм си го избрала да бъде. Ако не ми харесваше, щях да го променя. Зарежда ме да работя. Не чувствам умора от ефира.

Кога красотата спира да бъде фактор?

Въобще не съм сигурна, че това е вярно. Винаги е била фактор. Симпатизира се на хубавите хора – не само в телевизията, а по принцип. На останалите им отнема малко повече време. В началото не беше важно, защото работех в радиа, но в телевизията исках да стане ясно, че не разчитам на красотата си като такава. Старала съм се, учила съм, чета по различни теми, за да не бъда голословна… Тази битка обаче е обречена. Хората те възприемат както си искат и има извънредни студия, в които става ясно, че никой не ти говори в слушалката и никой не ти е написал какво да кажеш. Така всичко се вижда – колко можеш, колко е капацитетът ти. Тогава пък някой казва: „Тази е много умна“. И пак може да не те хареса. Твърде рано разбрах, че колкото и да се стараеш, не винаги можеш да овладееш страничната реакция. Или те харесват, или не те харесват… и това е нормално.

Важното е да не си по средата.

() Факт е, че има такива, които гледат, защото някой ги дразни. Това също е част от правилата в шоубизнеса. Искат да го включат, за да го охулят. Малко са странни човешките реакции. Това обаче също се използва доста умело от много хора.

Казват, че всяка жена трябва да притежава високи обувки в гардероба си. Твоите сериозна цифра ли са?

Не. Зависи от повода и тоалета. Иначе за разходка да си обуя високи обувки – не. Имам си и маратонки в гардероба.

Коя е емоцията, която може да те направи слаба?

Чак слаба… Има тези, които ме правят слаба, иначе емоцията е емоция. Това, че съм по-щастлива, не ме прави по-силна.

Не мога да кажа за себе си, че съм супер силна.

снимка: CultinterviewНеуверена съм за някои неща. Липсата на здраве, разочарование – това ме прави тъжна. Не знам дали с такова впечатление си останала, че съм силна, а по изключение някаква емоция ме прави слаба. Не, не е така. Наскоро детенце на 2 месеца се бореше за живота си. Безумно гадна болест – цироза. Тъжна история. Не ме прави слаба, но ме вади от равновесие. Не винаги закоравяваш от това, че в телевизията ставаш свидетел на всичко. Има някакви механизми за самосъхранение, факт е, но нали се сещаш, че не всяка медицинска сестра преживява болестта на пациента си. Те са по 50 в отделенията. Живот, с неговите добри и лоши страни.

Непредвидени ситуации.

Да. Това дете току-що е взело първите си глътки въздух и… такава диагноза. Дано го спасят. () Друго… насилието над животните. Откачам. Какви хора сме? Няма да ти припомням какво казват тибетците за отношението на хората към животните и че това е мерило за цивилизованост.

А към хората?

Побоища, парад на егоцентризма.

Изменяме се, други стават нравите ни, по-различни хора сме, а на всичкото отгоре много живеят за един like.

Никой не казва дали е лоша, или добра, но ако това е ценностната ни система, трябва да привикнем към нея или да се опитваме да я променяме с личен пример.

Твърде много време мина, а още очакваме телевизията да решава проблемите на хората. Къде е личната отговорност? Не трябваше ли вече да има и изграден механизъм на функциониране на тази държава?

Има ли достатъчна наличност на доброта около теб?

Да, има я. Трудно е за вярване, но телевизията се случва заради доверието между нас. Може да изглежда, че „и сам вълкът е вълк“, но не е така. Зад един успех или неуспех стоят много хора. И всички ние сме екип.

Може ли човек да бъде „парализиран“ от щастие?

То се изпитва телом. Определено трябва да си непарализиран. Имала съм щастливи моменти и те са ме раздвижвали (). Появяват се крила.

Усещаш ли ги и в момента?

Те не са се прибирали, но това пак е въпрос на вътрешно усещане. Когато започнеш да разбираш, че не някой трябва да ти даде крила, а сам да си ги носиш, нещата се получават по-лесно.


снимки: Радостина Колева